Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Робърт Плант в Каварна - песента остава същата

17.07.2007   Ивайло Кицов
Робърт Плант

"Slow Dancer"…

...Емоционалната ми памет е дала заден ход. 1998-а, 1999-а? Има ли значение? Едно ръкостискане (десет секунди, но май цяла вечност?)... Той поема моята развълнувана длан в гримьорната след първия му концерт у нас. "Не, не, аз ти благодаря" – усмихва се широко, повече от приятелски. "И за всички тези години", добавя човекът.

Що за скромност у царствения Робърт Антъни Плант - Пърси. Лудия на блуса от черната провинция. Гласът на митичните Лед Цепелин... Гледам го и сега, години по-късно – на 6 юли. "Song Remains The Same"! Вдишвам (отново с пълни дробове) от тази магия. Същата харизма. Страст. Непогрешима бленда. Самочувствие. Комуникативност и артистичност. Музика, текст и аранжимент (tres chic). Топлите му зеници галят феновете – пак така... Само дето купонът не люлее столичния Зимен дворец, а шоуто се вихри на стадиона в Каварна; публиката е позорно рехава, в шоуто не участва печеният китарист Джими Пейдж... Ала в саунда на соловия си репертоар – рок, рокендрол и блус, Пърси е прибавил и екзотичния експеримент с уърлд мотиви: ей ги, димят синхронно с ароматните пръчици, нацъфтели по сцената. "Takamba", "Tin Pan Valley"… Прибавил е, разбира се, и няколко албума в дискографията. Последният от тях – "[B]Mighty Rearranger[/B]", е поводът да го аплодираме отново на наша територия. С наистина страхтен бенд. Нищо, че са младоци (а може би тъкмо заради това) [B]Клайв Диймър[/B] (ударни), китаристите [B]Скин Тайсън[/B] и [B]Джъстин Адамс[/B], [B]Джон Багът[/B] (кийборди) и басистът [B]Били Фулър[/B] с такова нескрито удоволствие и свеж вайб гарнират парчетата на [B]Плант[/B] – индивидуални и цепелински. [B]Стрейндж Сензейшън[/B] е името на групата. Повече от основателно. Време за излишно умуване обаче няма... [IMG 311907104217.jpg center] “[B]Mighty Rearranger[/B]”. Характерният войс скача от гама на акорд, от поетична трела на плътна струна, от трайбъл на дръм-енд-бейс. Стъпва на сигурно: около него, макар и като част от храмопообразния декор, са свръхпрофесионалисти, разписани в историите на [B]Портисхед[/B], [B]Масив Атак[/B], [B]Кен[/B], [B]Голдфрап[/B], [B]Джеф Бек[/B], [B]Доктор Джон[/B], [B]Орнет Коулман[/B]... Забавляват – ама петзвездно, и нас, и себе си. И не защото посветените сме малцина на брой, а тъй като такава - откровена, е самата музика на [B]Робърт[/B]... Имам усещането, че всяка мелодия ме прегръща персонално, че няма сила да се опре на тази мантра. Древна и класическа, но крайно мод(ер)на. Шедьоврите “[B]Babe, I’m Gonna Leave You[/B]”, “[B]Four Sticks[/B]”, “[B]Gallows Pole[/B]”, “[B]Friends[/B]”, “[B]Going To California[/B]” и “[B]Black Dog[/B]” в неузнаваеми версии дооформят лика на партито, бляскаво открито от [B]Мистерията на българските гласове[/B]. Няма слабонервни в аудиторията. Дочакваме “[B]Whole Lotta Love[/B]”. И биса. Искам(е) пак!

Ивайло Кицов, списание "Ритъм". ([URL http://www.rhythm.bg/]) [IMG 605866220314.jpg center]



1887
100%
 

Септември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30