Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Саксофониада! Игор Бутман на Банско Джаз Фест 2009

11.08.2009   Ивайло Кицов
Игор Бутман

Дами и господа, Камелия Тодорова!

Не зная какво – авторски пиеси и версии, бе решила предварително да оплете в репертоара си за гига снощи, обаче ми се стори, че смени, преаранжира плейлистата, минавайки на по-разтропана и динамична предавка. Така, де, и аз бих сторил същото, щом съзра толкова (не)дискретна печал, закисната  в бирите на случайните местни напът към дома. Примата си е прима: един грам практика струва повече от сто тона теория. Обръгнала на какви ли не шоута, Камелия застана... Тя, впрочем, може и винаги стои шармантно  – между куплета и припева, и на най-скучното парче. (Такова  сега нямаше.) Взе акъла на всички. Щото – трябва ли да припомням? че тя, освен певица, е и актриса. При нея и нотата, и жестът са  cri de сoeur (вик на сърцето), дето викат французите. Така се представи в компанията на пианиста Боби Вълчев - подвизаващ се напоследък в Лондон, и дъщеря си - Рейчъл, която композира за майка си убийствената, ама убийствената, да повторя - убийствената балада "On And On". Разля "Не ме гледай така, момче", погали с "Cry Me A River", призна си: "(The Way You) Make Me Feel", почерпи ни със своя "Spirit In The Dark" и заби пирона с великолепен кавър по "Mercy" на Дъфи.

Мигичен изпипан гиг. Обачам я Камелия и съм адски пристрастен. Това е. (Без извинение).Бис!
  
Трябваха поне три пиеси време, за да могат следващите изпълнители  – триото на Джуди Люис, да се ориентират къде точно се намира собствения им чар, първо, да го нагласят пред репертоарното огледало, второ, и трето - така вече приготвени, да посрещнат публиката на градския площад в Банско. Джоди е сладурана от Израел и безспорно има талант, ала – поне аз, през цялото време на изявата й, се взирах във въпросите дали не беше по-добре Камелия да попее още половин час или пък – времето от пианото на Джоди да иде при Игор Бутман.

... Който ни разглоби. Като казвам „разглоби”, използвам глагола съвсем буквално. Разглоби ни по начина, по който самият той бе разглобен от нашите цигани, свирещи в някогашната къща „Молерите” след неговия гиг тук. Преди 9 години, услужливо ми напомни братът на д-р Илиев. Любимецът на Бил Клинтън реши да им се отвори тогава, но момчетата от кръчмарския бенд така свириха, че – ако щеш вярвай, духовите им инструменти сами се разглобиха – до мундщук. А печената чушка (червена капия, с яко чесън!) избяга от ченето на Игор директно в пазвата на светлобежовата му гъзарлива риза. (От тоя паметен миг имам и снимка, но я въздържам, защото на нея съм с компроматка, виреща днес огромните си македонски гърди по най-високите етажи на правото и политиката). Онази публика в Банско – от миналия век, държа Бутман на сцената до 1.30 на следващия ден. И го изкара три пъти на бис... В егаси кучия студ...

Сега обаче на пресконференцията дойде един малък, но топъл спомен. От достолепна дама, навършваща 73 скоро. Жената, чийто мъж е пращал на Игор плочи от България да го образова навремето. Любка Цибулка - съпругата на Кирил Цибулка, пристигнала с междуградския транспорт и на бастуна от София да види Игор в центъра на Банско. Страхотно трогателно, чисто и истинско. Направо като за роман на Тони Морисън.
   
... Ето как ни разглоби Бутман 2009.  С чувството си за фънк – и от алт-, и от тенор саксофона. (Лявата ми ръка се откачи, след 30-митутен вертикал). С перфектно селектиран репертоар. (Падна и дясната, с която сам за себе си дирижирах стандартите, докато в зениците ми се въртяха нюансите на модерните им интерпретации). С виртуозно (ама не и самоцелно) свирене. Така че и двете колена ме издъниха малко преди биса. Още – че Бутман не е пречупил летвата, с която - поне навремето,  измерваше височината на професионалния си морал. Заради който пък на саксофона му се довериха Дейв Брубек (без едно ухо останах), Чик Къриа (и без... нос – от толкова черно-бял аромат), Пат Матини (айде окото), Лайнъл Хемптън (другото)... а пиесата “French Connections”, включена в албума на Грувър Уошингтън ДжуниърNow And Then” (деца, това е 1988!), ми е сред най-любимите... изобщо. Пианистът на Игор му е написал "Blue Flowers" - пиеса за чудо и приказ.

Ами май нищо не остана по мен повече да пада на части. А само да се вдига. В CV-o си Игор Бутман има още: Джо Ловано, Били Кобъм, Диди Бриджуотър, Туутс Тилеманс, Рей Чарлс, Джордж Бенсън, Ал Жеро... и вероятно на първо място – оркестъра на Олег Лундстрьом, може би най-добрия биг бенд в бившия Съветски съюз... Но той хич не е made in U.S.S.R., отдавна е "New York, New York"!.

Накрая самият Джейми Дейвис не издържа и скочи за сешън пред всички да разходи шоколадовия си вокал за две парчета.

Кой ще ме събира сега, а, насред центъра на Банско?! Но нека ми е това музикално харакири – като не отидох да лющя ракия с верни другари, ами ги изоставих пред сцената на площада.

Обаче ето ги – ради бога, те се връщат. (Да ме съберат. Навреме.) Запътени на бод-тропоска към афтърпартито.

Как кой пъб? „Бъндер”-а, разбира се. Където дори и най-скромните, интровертни и уж се сериозни фестивалци се преобразиха в купонджийски зверове, а широката им (но и дълбока!) глътка бе съпроводена от джема на Ангел Заберски – син (пиано), Мишо Йосифов (тромпет), Митко Шанов (бас) и Митко Димитров (барабани).

Абе по едно време имаше и други музиканти на сцената с тях. Май. Ама кой да ти види между 2 и 3 часа призори...

Всъщност, никой не можеше и да гледа по това време вече.   

 



7076
66.67%
 

Септември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930