Ето че "Ренесанс" (Renesanz) достигнаха до заветния момент да оправдаят името си с пълна сила.
Това се случи в Пловдив на третото издание на фестивала "Метаморфозис" (Metamorphоsis) навръх Вси Светии.
Простичко - "Ренесанс" са номер едно в момента.
Централният вход на панаирното градче бе затворен, хората заобикаляха от далечна страна, където не се бе провеждало парти досега. Този път място не приличаше на нищо познато в града. Гигантска сграда – гараж от американски тип, бе предвидена само за колите. В съседната бе самото събитие. В помещение, каквото просто не може да има! Да, ама могло...
Транспортал, през който като от черна дупка бе преминала цяла една планета с форма на куб. Жълта отвън, залата вкара феновете директно в анимационен филм още от булеварда. А вътре – изгубен много нависоко таван, от който висят всевъзможни светлини и платна. Подобно оръдия от междузвездни войни.
Както обикновено, Балтазар и ДжакРок се появиха около полунощ. След тях занарежда Попоф. Французинът показа на всички, че гравитацията е тук. И завъртя всички плавно около монументалната й ос. Реши звука с перфектно ехо от четирите стени на гигантския космически куб.
Хората бяха на истински празник. Костюми, страшни маски и вещерски шапки. На централно място се мъдреше цял щанд с подобни артикули, маски като в нечуваната у нас ейсид хаус епоха на Западна Европа от началото на 90–те. Ние сме се пренесли чрез хиперпространствен скок, достигайки тези така отдалечени координати. На сцената се завихри натягащият Дъсти Кид, облечен съвсем като за Хелоуийн - неглижирано с шалче и шапка с пипон.
Жена-котка, жена–полицай от Ню Йорк, избягал с дрехите затворник, римски гладиатор, скелет - сноват нагоред-надолу. Кипи истинско съревнование между орди дяволчета с червени рогца и ангелчета с ореол в бяло.
Постепенно температурата се покачва. След четири часа започва съвместният сет на Денди и Уго. Ясно: пулсиращата ярка планета е газов гигант. Юпитер с двоен пръстен, на който всички бяхме запратени от италианското дуо. След 5 часа вече имаше и оттеглили се вследствие магнитните космически техно бури. Отнесе ги "Stranger To Stability", ремиксът на Лен Факи, който набра у нас постоянна инерция след като Джон Дигуид ни запозна с него през лятото на морето.
Когато в 5 и половина на сцената най–после застана легендата Си Джей Болънд (CJ Bolland), цялата истина се разкри пред издържалите щастливци. Първите двайсетина минути от сета му ни пожънаха и балираха като крехки презрели класове в лапите на мощен комбайн. Няма при Си Джей много място за изтъркани изкачвания и спускания. Кога ли той е изполдвал педала на спирачката?!
Температурата достигна хиляди градуса, планетата се оказа звезда, избухнала ослепително. Свръхнова. И йонни изригвания навред. Господар на ейсида - при това завинаги...
Лаптопи и CD плейъри ли? Микс на два грамофона като в доброто старо време!! Все същият, познат от някогашната наша дискотека "Индиго" славен Болънд. Цикли плътно със слушалки на ушите. Леко наклонен, отпива бира нон–стоп, постоянно смесва и доразвива темите на място. А материалът – свръзвуков, газообразен и избухващ във всички посоки ейсид.
Всичко, което пусна, прозуча познато, въпреки че конкретните заглавия на парчетата бяха избягали от главата ми.
Толкова много класа, сервирана по безкомпромисен начин. "Трябва да е негова продукция това!", заявява към 6 и половина непознат юноша. Внезапно обаче в мозъка ми започва да се провира отговор.
Ами това е култова версия на темата от "Джеймс Бонд". Донасъскана, мутирала и допингирана до неузнаваемост. Последва още подобен брутален огнен ейсид, на чийто фон се напластиха стари парчета на Си Джей. О, да - "Counterpoint".
В бурята се губят множество мотиви, но всички заедно достигаме до възможно най–ацидната кулминация преди края: "Welcome Тo Тhe Higher State Of Consciousness!”
Ядрото на слънцето се напука и разцепи, издърпа ни в себе си и ни погълна.
Летейки към обратната страна, констатирах: "Ренесанс" засилваха темпото през годините, препускайки към този миг, докато скоростта им не стана недостижима за никой друг.
Те неизменно провеждаха партитата си на оригинални места, които не се повториха. Канеха гости, които никога не бяха идвали у нас, а такива почти няма, редуваха по няколко равнопоставени големи имена в своеобрани битки. Анимацията им бе винаги на ниво и с нови мотиви. Като подобряваха постоянно звука... за да стигнат до оная метаморфоза в огромната кубична палата N 14 в Пловдив.
Коментари