Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Зак Тел (Клоофингър): Всичко е клише, по дяволите

Яна Пункина

В прес-палатката на феста "Spirit Of Burgas" 2009 Зак Тел едвам успява да си поеме дъх след акробатичните си изпълнения пред публиката, преди "MySound.bg" да  залови фронтмена с няколко въпроса.

От главната сцена вече се чуват първите парчета на Кристъл Метъд (Crystal Method), една от малкото групи, които вокалистът на Клоофингър (Clawfinger) ще има възможност да гледа на фестивала.

Затова интервюто протича с шеметна скорост.

Яна Пункина: Как би се представил на българските си фенове, които вече те видяха на живо?

Зак Тел: Здравейте всички! Аз съм Зак от Клоофингър, на идеална възраст, с идеален ръст и идеално тегло, и ако искате среща, просто се обадете на 555...

Откъде намираш енергия да вилнееш така по сцената вече двайсет години?

Зареждат ме адреналинът, любовта към музиката и удоволствието да имам най-хубавата работа на света, да съм в група, да мога да скачам по сцената. Никога не сме си падали по циркови номера, фойерверки или жени по бикини на сцената, винаги сме предпочитали нашата собствена чиста енергия, търсили сме контакт с публиката и сме създавали купонджийска атмосфера заедно с хората, които са ни гледали. Не е голяма тайна, просто винаги така сме се опитвали да правим нещата.

Как ти се стори атмосферата тази вечер?

Идеална. Няма нищо, за което да се оплачем. Само ми се щеше да свирим повече. Но това е проблем на всички фестивали. Има групи преди и след нас, и програма, която трябва да се следва. Когато слязох от сцената, си мислех колко хубаво би било да свирим още половин час. Тъкмо ти се вдига адреналина и гигът ти свършва. Това винаги е малко объркващо. Още половин час щеше да е перфектно, но, по дяволите, така е по фестивалите.

 

Цяла вечер се гъбаркахте с рок-ен-рол клишетата. Какво са те за вас?

Даже да си в група, е клише. Всичко е клише, по дяволите! Дори това да стоиш отпред на сцената и да си мислиш, че си важен, защото си певец, е клише. Опитваме се да се шегуваме с това, защото знаем, че хората ни харесват заради музиката ни, но това не значи, че сме по-важни от който и да било друг. Всички имаме различни професии, едни хора мият тоалетни, някои работят с деца, други карат автобуси,  и такива като нас, които свирят в групи. Но в крайна сметка всичко опира до това да правиш нещо за другите, да се опитваш да имаш контакт с тях и да бъдеш добро човешко същество. Ние изобщо не се справяме с това да сме рок звезди, не ни бива да носим черни очила и да обръщаме наопаки хотелски стаи, единственият начин да се справим с това, е да се шегуваме с клишета, защото иначе ще полудеем.

Има ли нещо, което искаш да видиш на феста?

Да, Кристъл Метъд които свирят в момента. Щеше да е супер да гледам Фейт Ноу Мор (Faith No More), но те бяха тук в петък, пък и ние вече ги гледахме тази година на един фестивал в Швеция преди 6 седмици. Видях ги отново заедно, така че съм щастлив, каквото ще да става. Бих гледал и други групи, но пристигнахме 30 минути преди гига си и просто нямахме времe. Предполагамq че ще успея да видя само Кристъл Метъд. Освен ако имаш още много въпроси...



Не, само още два. Каква е историята на песента „Nigga”?

Пораснах с хип-хоп, падах си по както по по-политическия, като Пъблик Енеми, така и по Доктор Дре и Айс Кюб, но колкото и да харесвам тази музика, не мога да спра да се питам защо искат да използват дума, която произлиза от 400 години робство и която е измислена от хора, вярващи, че са по-висши заради цвета на кожата си? За мен това е тъпо: не можеш да съдиш за хората по това какъв цвят са или каква религия изповядват. Трябва да ги възприемаш според това как се отнасят с теб, и как се държат по принцип. За това е песента, тя задава въпрос защо някой би искал сам да се принизи, като се нарече с една дума, произлязла от толкова мъка, болка и насилие. Може би по един доста провокативен начин задава въпроса, но това е, защото бях млад, когато я писах. Сега, когато разбирам живота по-добре, сигурно щях да я напиша по по-мъдър начин. Но пък това е и чарът на песента, написах я на 21 и съм щастлив, че не съм бил по-мъдър, защото тя е съвсем честна и от сърце.

Нещо, което искаш да кажеш на българската публика накрая?

Мисля, че бяхте изумителни. Показахте ни много любов, забавлявахте се в погото. накарахте ни на вашата сцена да се почувстваме като у дома си. Благодаря ви, и дано можем скоро да дойдем пак.

Снимки: Яна Пункина и архив

 

Септември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30