Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Джино Йевджевич (Култур Шок): В сърцето си съм балканец

Яна Пункина

На телефона, който набирам, за да се свържа с Култур Шок (Kultur Shock), първо отговаря Вал Кьосовски, но в крайна сметка с отговорите на въпросите за "MySound.bg" се заема Джино Йевджевич. По телефона изглежда някак по-сигурно да се говори на английски.

Разбира се, поводът е обявеният от "Тангра Мека Рок" концерт на оригиналите у нас. Не по-малко приятно обаче е напрежението и покрай появата на новия им албум, част от който веселата банда ще представи и в България.

Разговорът, осъществен с решаващото съдействие на организаторите, тръгва бързо. И сърдечно.

Яна Пункина: Знаем, че скоро ще излезе новият ви албум, какво да очакваме от него?

Джино Йевджевич: Албумът излиза на 15 септември в Европа, а в САЩ може би малко по-късно. Вече е готов, но все още никой освен нас го няма. Само хората, които бяха на нашите конццерти по време на лятното турне. Бяхме на малка обиколка това лято – Русия, Гърция и Словения. Единствено малкото хора, които посетиха шоутата ни в Сибир и Монголия, вече имат албума ни.

Името на новия ни проект е "Integration" и ни се ще да вярваме, че е най-хубавият ни досега... Поне докато излезе следващият. Дискът носи ново звучене, но не е нарочно, просто така се случи. Пристъпихме в категорията арт-рок, за пръв път ни представят като арт-рок група. Наричали са ни с много имена – балкански, цигански, пънк, поп, метал, рок, клаш, сега използват името арт-рок. На нас не ни пука, стига да ни оставят да си свирим музиката и да не ни казват какво да правим и какво да мислим. Политически този албум върви по същия път като предишните - говори за интеграцията, интеграцията на любовта и омразата, на доброто и злото, на Изтока и Запада, на Юга и Севера. Всяка интеграция може да бъде положителна или отрицателна и е смайващо колко добри резултати носи, когато е  положителна и колко вреда, ако е отрицателна. В случая изследвахме интеграцията на цялата нова порода млади хора от Източна Европа или Третия свят, които израстват на Запад. Знам, че хората не обичат да ни наричат страни от Третия свят. Но само идете на Запад, ще видите как се отнасят с нас и ще разберете ,че наистина сме от Третия свят. Направо няма да ви се иска да сте част от тяхната страна...



Иде и турне в Европа тази есен...

На първи декември ще свирим в София. Другите дати не ги знам, но Валери ги помни всичките. За мен това ще е един от най-важните концерти. Всеки път, когато свирим в България, Сърбия, Босна или МакедонияХърватска или Словения, се чувствам особено. Опитвам се да бъда професионалист, но в сърцето си съм просто един балканец. Животът ми се състои в свирене по света, обожавам го и съм много горд, че съм го постигнал. Но когато свиря у дома, а под дом имам предвид всичко между Любляна и Истанбул, всеки град по този път... та София ми е дом, защото не ми се налага да говоря на английски, използвам моя си език, вие - вашия и се разбираме. В тези градове има допълнително напрежение за мен, защото хората не са просто публика, това са моите хора, познавам лицата им, те прекрасно разбират какво им казвам, защото са живели живот, подобен на моя. За мен това е най-важната част от турнето. Остатъкът е ще е в Западна Европа. В Азия вече бяхме, така че ще завършим в Истанбул.

В задушевен разговор с вездесъщата Илияна Бойчева


Имате ли специално послание кам Балканите, различно от това, което имате към останалия свят?

Не мисля, че има нужда да се обясняваме на Балканите, вие знаете какво искаме да ви кажем, чувствате го. Концертите ни на Балканите са като срещи с приятели от детството, някакви неща просто няма нужда да се обясняват. На Запад не разбират за какво пеем и трябва да им се обяснява. Там смятат, че сме дошли да ги забавляваме, че сме някакви шоумени. За мен шоумен е лоша дума, означава, че сме там само да ги забавляваме, а ние вършим една много сериозна работа, изливаме си душите пред вас. Ако това забавлява някого, добре, нямаме нищо против, но музиката ни не се прави само за нечие забавление, има и послания. Балканската музика, както знаете, е много популярна в момента, всички я фалшифицират и се опитват да направят нещо продаваемо от нея. Западняците се кефят на музиката ни и на страстите ни много повече, отколкото се кефят на нас. Нас им се ще да ни избутат някъде встрани и просто да въртят албумите ни в дискотеката. За Култур Шок не е толкова лошо, защото си имаме култ от последователи, а и не всички западняци са еднакви. Има много готини хора на Запад, но на Балканите ние едва ли не сме мейнстрийм, можем да се появим по телевизията, докато на Запад, макар да имаме също толкова фенове, се водим алтернативни.



В началото, когато почнахте да свирите, нямаше много групи, вплитащи балканската музика в творчеството си, докато сега, прав си, балканската музика наистина е много популярна. Чувствате ли се като основатели на някакво движение?

Ние изобщо не сме част от това движение. Свирим такава музика, защото друга музика не бихме могли да свирим, това е нашия начин на живот. За другите това е просто мода. За тях първо беше Мадона, после техното и сега е балканското техно. За тях тази музика не значи нищо, но тя е нашето сърце и душа. Не сме тръгнали да забавляваме Запада, западняците, които правят тази музика свирят само за кеф, пиене и забава, ние искаме да кажем нещо, а за нас това е единственият начин да се изразим. Те са немци и американци, ние сме си автентични, не можем да бъдем част от същото движение.

А какво мислиш за поп-фолка? Знаеш ли, че Култур Шок в България са нещо като мост между рок феновете и почитателите на поп-фолка?

Наскоро научихме за това и мен ме кара да се чувствам много горд и щастлив. Това не е било наше намерение, първоначалното ни намерение беше просто да ви дадем сърцата си. Но ето, това е интеграция, и този албум е доказателството. Обичаме да свирим всякаква музика и вместо да направим пет различни групи за пет стила, ние ги свирим с една. Не сме го направили с намерението да интегрираме турбофолк феновете и  пънкарите, но сме много щастливи и горди, че така се е получило, защото това, което наистина има значение, е изкуството, музиката и социалната справедливост. И ние бихме направили всичко за тези три неща.

А какво мислиш за самия турбофолк?

Хахаха, знаеш ли това е феномен! Помня го от времето когато все още живеех у дома. Не е музика, която бих харесал. Но мразя да съдя хората. Самият аз бих бил ужасен чалга певец и бих правил ужасна чалга. Което значи, че сигурно не съм достатъчно квалифициран да говоря за този стил. Мама винаги е казвала: „Ако нямаш нещо хубаво да кажеш за нещо, най-добре нищо не казвай“.

И последно - има ли нещо, което ти искаш да ни кажеш?


Толкова сме щастливи, че идваме отново в България! Това е дом,  далеч от дома. Нямаме идея къде ни е дома, но всеки път, когато дойдем в София, се чувстваме у дома си. И нямам търпение да се върнем вкъщи на първи декември, когато всички сте поканени в моя дом – София, на нашия концерт.

Снимки: Елена Ненкова и личен архив

 

Септември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30