Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Фотис (SepticFlesh): Наслаждавайте се на плътскитe удоволствия

Бояна Атанасова

Фотис Гианакополус, по-известен като Фотис Бенардо, бе специален събеседник на "MySound.bg" преди първия концерт на групата, в която е барабанист - гръцките симфоник дет метъли SepticFlesh. Симпатичният синеок музикант ни отдели няколко минути, в които с приятелското си държание и приветлив тон успя да ни накара да се замислим, че раздялата на една група може да е добър ход, че последният албум на бандата му е най-добрият, който някога са правили, и...

Бояна Атанасова: Нека си представим, че последният ви албум "Communion" (2008) е излязъл вчера. Как би го представил на музикалните фенове?

Фотис: Може да звучи много надуто, но рискувам и мога да кажа, че този албум представя изцяло нов тип метъл музика. Макар и други групи да са комбинирали подобна тежка музика с оркестрации, мисля, че "Communion" е един от най-добрите симфоник дет метъл записи, които са правени някога. В него са комбинирани екстремен метъл и чиста класическа музика от човек, който знае как се прави това.  

Прочетох, че е записан с помощта на оркестър от 80 души и хор от 30 певци. Как успяхте да организирате подобно нещо?

Хубавото е, че в Гърция аз и Кристос (китара в SepticFlesh) имаме собствено студио. Там направихме цялата препродукция. Имахме готовите песни, имахме оркестралните части, изсвирени като китарни мелодии, и Кристос свърши цялата работа - превърна тази музика в годна за изсвирване от голям симфоничен оркестър с брас секция и всичко останало. После всичко бе записано в Прага, Кристос беше диригент.

Той учил ли е това?

Да, учил е за композитор и диригент в Англия в продължение на 7-8 години. Това е хубавото при нас - че го имаме. Той е нашето тайно оръжие. Занимава се с композирането на музика - за плейстейшън и подобни неща. Това прави, за да се изхранва.

Очаквахте ли този албум да бъде толкова успешен, да получи толкова позитивни ревюта и положителни отзиви?

Честно казано, когато влязохме в студио да запишем нашата част от него, не си давахме сметка, че ще бъде по-тежък от предходния ни диск. Едва когато завършихме работата по него и имахме пет дни, в които трябваше да бъде миксиран, седейки в дивана на Фредрик Ньордсторм и слушайки резултата от труда ни, бяхме направо шокирани колко добре се е получило. Тогава осъзнахме, че сме създали нещо уникално, че това не е поредният албум с метъл рифове и брутални вокали. Наистина не искам да звуча надуто, но смятам, че този диск е една крачка напред от стандартната метъл музика. Хубаво е, когато се опитваш да записваш нещо ново, да се получава подобен резултат. Не сме очаквали, че ще бъде приет толкова добре, но не сме и записвали с комерсиална цел. В песента "Anubis" например имаме един много добър припев, който ни помолиха да повторим още няколко пъти, защото щяло да звучи по-грабващо и комерсиално. Ние отказахме да правим подобни проблеми. Направихме нещата, както ги чувствахме, а не за да гоним големи продажби. Е, вече дойде трудната част - сега хората очакват много повече от нас. Всеки ще следи каква ще бъде следващата ни крачка и ни е малко страх...



А каква ще бъде тя? Мислиш ли, че може да направите нещо по-добро?

Точно това е най-трудната част. Не е хубаво да се страхуваш, но наистина ни се иска да продължим в тази насока, да държим това високо ниво. Да, всеки има възходи и падения и все пак... Не искаме да разочароваме феновете си. Най-хубавото нещо в работата на артиста е да види реакцията на своята публика - да види как тя знае текстовете на всичките му песни, как пее и се радва заедно с него. Предизвикателството пред нас е не просто да запишем следващия си албум, бързайки да изкараме някакви пари, а да направим нещо също толкова добро, колкото "Communion". Няма да допуснем да разочароваме никого.

Имате ли планове за новия си албум - кога ще бъде готов?

Имаме няколко идеи за него, но все още не можем да кажем нищо. Сложно е... Трябва първо да спрем с турнетата. Шест месеца вече сме непрекъснато на турне, а "Communion" излезе преди година.

Не е ли изморяващо толкова дълго време да пътувате?

И да, и не. От една страна е тежко, но от друга е голямо постижение - виждаш резултата от труда си. Хората те харесват и искат да те виждат отново и отново. Физически си изтощен, но вътрешно ставаш все по-силен.

Защо ви отне толкова години да дойдете в България?

Никога не сме отказвали предложения, а такива почти е нямало. Сега сме тук за първи път и това е чудесна възможност за нас. В момента сме по-силни от всякога и мисля, че е чудесно време, в което да се срещнем за първи път с вашата публика.

Ще ни разкажеш ли за раздялата на SepticFlesh? Защо се разделихте и имахте ли някакви проблеми помежду си? Каква е ситуацията сега?

Раздялата не се случи заради някакви наши лични търкания. Имахме проблеми с тогавашния ни лейбъл, с помощта на който издадохме "Sumerian Daemons" (2003). Тогава се нуждаехме от добра реклама, а получихме турне с малки и неизвестни групи, което изобщо не беше успешно. Една от основните причини за разпадането ни беше именно тази - бяхме разочаровани, смятахме, че заслужаваме повече. От друга страна, всеки от нас трябваше да се занимава с лични неща - да довършва работата по страничните си проекти и ученето си. Мисля, че ако тогава беше излязъл "Communion" той нямаше да е толкова силен.Смятам, че времето, което прекарахме извън групата и раздялата ни всъщност се оказаха доста полезни. Това време ни научи на доста места, получихме опит от това, което ни се случи. Не само музиката може да бъде учител, но и всички неща, които те заобикалят. Беше съвместно решение и не съжалявам за него.

Свирил си в Nightrage, участвал си в последния солов албум на Боб Кационис от Firewind... Поддържате ли се с колегите ви от гръцката метъл сцена? Какво можеш да кажеш за нея?

Да, добри приятели сме, всички сме доста близки. Има хубави гръцки групи, които, за моя радост, все по-често се опитват да излязат на пазара извън страната. За съжаление, не виждам много индивидуален подход, нещо ново и инетересно. Голям фен съм единствено на Rotting Christ. Те не са толкова добри музиканти като момчетата от Firewind, но от първата до последната нота в песните им разбираш, че са те. За мен не е толкова важно колко добре свириш, а каква музика правиш с тези си умения. Не харесвам много от младите групи, защото те само се опитват да свирят сложни неща, а резултатът накрая не е добър. Не ми се ще да звуча грубо, но не искам и да лъжа. Знам, че всички групи от Гърция се стараят много, но наистина няма нещо, което да ме впечатли много. От чуждите банди съм голям фен на Gojira и Opeth - те също имат своите влияния, но и уникален стил и оригинално лице. Невероятни са!

И накрая, едно послание към читателите на "MySound.bg"?

Наслаждавайте се на плътските удоволствия! ("Enjoy the pleasures of flesh!")

 

 

Септември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30