Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Дайън Шуър: Обичам да пея всичко

Джаз FM

Носителката на две награди "Грами" ("Grammy") и номинирана още три пъти за престижното отличие, Дайън Шуър (Diane Schuur), ще изнесе първия си концерт у нас в столичната зала "България".

Вокалистката пристига в София на 15 ноември.

Музикалният празник е част от фестивала „София Джаз Пик” 2009, организиран от „Кантус Фирмус” и "Джаз FM" радио.

Дайън Шуър (Diane Schuur) се радва на уважението на критиката и на обичта на публиката. Четири нейни албума са били на челно място в класацията за джаз на „Билборд”, а в първата десетка попадат общо 12 нейни диска.

Останала незряща от раждането си, певицата записва още от 1971 - тогава тя е на 18 години, като първата й плоча е издадена от престижния лейбъл „Decca”. Популярността й обаче набира сила когато през 1979 легендарният Стан Гец е впечатлен от изпълнението й на джаз фестивала в Монтерей и я кани за участие на концерт в Белия дом през 1982.

Дебютът на настоящата дива излиза през 1984 и е озаглавен „Deedles” – както галено я наричат любимите й хора. Години по-късно, през 1987, първата дама на Съединените щати - Нанси Рейгън, кани певицата за още един концерт в Белия дом заедно с оркестъра на Каунт Бейзи.

Разговорът е на Светльо Николов и Таня Иванова специално  за "Джаз FM".



Всички ние в "Джаз FM" сме твои големи почитатели и сме много впечатлени от това, което правиш. Музиката ти е толкова изразителна, изящна, докосваща  - така я усещаме.

Аз обичам да правя музика. Наистина е голямо удоволствие. Харесва ми да изнасям концерти, да пътувам по целия свят. Харесва ми, че ще дойда в Европа. Наистина е страхотно.

През годините си изпълнявала различни музикални стилове – джаз, поп, латино, блус, ар-ен-би. Кога се чувстваш най-комфортно?

Харесва ми да изпълнявам прочувствени балади. Всъщност обичам да пея всичко. Знам, че мога да го направя добре. Беше забавно да работя с Дейв Самюелс в групата Caribbean Jazz Project. Изпитах голямо удоволствие, когато със Стиви Уондър записах песента “Finally”. Сега се сещам за толкова много неща. Представяте ли си, когато бях на 17 години, направих кънтри албум. Много обичам ар-ен-би. Нямам никакви ограничения, харесвам всякакви музикални стилове.

Новият ти албум „Some Other Time” включва джаз стандарти. Разкажи повече за песните и музиката в проекта, моля.

Имам няколко любими песни от албума. Една от тях е „Blue Skies”. Написана е много отдавна от Ървинг Бърлин. Ал Джолсън я прави известна. Харесвам песни като нея. Обичам „Danny Boy”, „Nice Work If You Can Get It” на Джордж и Айра Гершуин. Заглавната композиция „Some Other Time” също е специална за мен. Избрах да включа и „September In The Rain” – изпълнявам я в хотел „Holiday Inn” когато съм 11-годишна. Тогава сред публиката бе и майка ми. Мога да разказвам много за джаз стандартите, които са включени в новия ми албум. В моята работа най-важното е да бъдеш достатъчно добър, за да ги интерпретираш.

Направи ни впечатление, че няколко пъти спомена думата „удоволствие”. Коя е най-приятната част от живота ти?

Обичам да работя, но ако трябва да бъда напълно откровена, най-приятната част от моя живот, това, което ми носи най-голяма радост, е да се прибера отново в моята къща в Дейна Пойнт, Калифорния. Усещането е невероятно, когато прекрача прага на дома си и моята котка ме поздрави с едно голямо „Мяууу”. Нейното име е Киса. Разбира се, аз имам чудесен съпруг, който ме посреща с гореща прегръдка. Хубаво е да бъдеш на турне, но нищо не може да се сравни със завръщането вкъщи.


Кога откри света на джаза?

Бях на около две години. Една нощ слушах „What A Difference A Day Made” в изпълнение на Дайна Уошингтън. Имахме едно малко радио и се бях скрила в килера, за да не ме чуят родителите ми. Не исках да ги събудя, защото щяха да ме накарат да спра радиото. От деските си години помня как слушах Кей Стар с „Wheel Of Fortune”, „Old Cape Cod” на Кати Пейдж, „This Could Be The Start Of Something Big” на Ейди Горне и Стийв Лоурънс. През тези години наистина откривах чудесна музика. Когато станах на 6 години, започнах да взимам уроци по пиано. На 11 вече  за кратко опитах да изпълнявам опера. Четири години по-късно отидох на едно прослушване, имах възможност да започна работа, но не се получи. По това време слушах Дюк Елингтън и неговата композиция „Prelude To A Kiss”. Години по-късно я включих в албума си „Love Songs”. През 1952 майка ми и баща ми бяха поръчали един албум от каталог и така са запознах с музиката на Елвис Пресли, Битълс... Не слушах само джаз. Откритията ми бяха много еклектични. Беше забавно да слушам всички тези неща.



Когато говориш за музиката от преди няколко десетилетия, се усеща романтика в начина, по който се изразяваш. Има ли я романтиката в създаването на музика днес?

Не мисля, че романтиката е толкова често срещана заради състоянието, в което се намира светът. Има насилие, винаги е имало, но като че ли сега нещата ескалират. Влияят и проблемите с нашата планета – глобалното затопляне например. Наистина, много са факторите. Прибавете и рецесията в момента. За хората е много трудно да се върнат към романтиката. Това е една от причините да се пее толкова много за любов в последния ми албум „Some Other Time”. Все пак хората имат избор да се върнат към нещата от предишните години, когато романтиката и любовта бяха нещо основно.

Извън работата си, извън музиката, подкрепяш каузи, които целят да постигнат промяна. Какво ще кажеш по този въпрос?

Аз гласувах за Обама. Това говори ли ви нещо? Това е всичко, което мога да кажа... (смее се)

Дайън, гласът и смехът ти са чудесни. Наистина имаш прекрасен глас.

Моят глас? Истината е, че се чувствам много добре. Свалих 23 кг от миналата година до сега. Правя упражнения. Ако искам да съм перфектна в работата си, трябва да бъда във форма.

По отношение на музиката – винаги си във форма. Носителка си на две награди „Грами”. Важни ли са отличията за теб?

Чудесно е да получиш „Грами”. Това е черешката на тортата. За мен лично тази награда означава, че съм била забелязана в моята сфера, че колеги музиканти са ме оценили и са гласували за мен. Много се радвам, че спечелих „Грами”, но истинското удоволствие е да знаеш, че хората харесват това, което правиш. Аз имам усещането, че допринасям с нещо за развитието на джаза.

Започнала си кариерата си в края на 50-е години. Жена със зрителни затруднения. Опита ли се някой да те спре?

Не, никой не се опита да ме спре ... Пък и да беше опитал – нямаше да има резултат.

През годините си работила с различни музиканти, сред които Би Би Кинг, Рей Чарлс, Мейнард Фъргюсън, Куинси Джоунс. Какво е основното за тези сътрудничества?

Мисля, че приятелството. С Би Би Кинг прекарвахме времето си толкова интересно и интензивно, говорейки за семействата ни, за шоу бизнеса като цяло. Това са много скъпи спомени за мен – да имаш възможност да общуваш със сродна душа.

Шоубизнесът не е ли нещо опасно?

Би могъл да бъде.

Какви са капаните?

Ще ви кажа къде са заложени капаните. От опит знам - и това е важно да стане ясно на младите хора, че, когато тръгнеш на път, бизнесът и приятелството трябва да бъдат разграничени. В противен случай може да се окажеш дълбоко наранен. Такива неща, естествено, често се случват в живота, но наистина трябва да се научим да ги разделяме, защото става дума за бизнес. Един друг капан, с който се сблъсквам аз лично – имам зрителни затруднения и трябва да внимавам повече. Мога лесно да се подведа, защото не виждам езика на тялото на другия човек, нямам възможност да го гледам в очите. Налага се да бъда много внимателна и да реша дали да вярвам на това, което другият ми казва. Това са само част от нещата.
 
Един от капаните за мен беше пристрастяването ми към алкохола и наркотиците. Вече 20 години се възстановявам от това. В това отношение празнувам 20-я си рожден ден. Емоционално се уча как да бъда над тези неща и да се концентрирам върху създаването на музика. Ученето е един непрекъснат процес в моя живот. Много е важна и общуването с почитателите ми. Ако имам 30 секунди на разположение, ги отделям, за да стисна ръцете на феновете ми. Знам, че това е нещо, което оставя следа в техния и в моя живот. Искам хората да си казват: „Тя е човешко същество и може да обича.” За мен е много важно не само да бъда на сцената, но и да съм сред хората. Всичко, което ви разказвам, идва от опита ми, от това, което съм научила.

От нашия разговор до този момент ни прави впечатление, че си позитивен човек, който умее да се наслаждава на живота. Като че ли това много помага?

Позитивността е голям фактор в моя живот. Както се казва: „Надеждата крепи човека.” Положителното отношение е основното нещо, от което се нуждая, за да бъда продуктивна. Нуждая се и от любовта на моите почитатели.

Да се върнем на темата за музиката. Разкажете повече за Вашите взаимоотношения със Стан Гетц. Той е бил твой ментор?

Срещнахме се на джаз фестивала в Монтерей през 1979 и след това, през 1982 ме заведе в Белия дом. Стан Гетц ме научи как да интерпретирам песните, как да изградя една песен, как да разкажа историята, която се съдържа в песента. Научи ме как да правя добре всичко това. Много съм му благодарна. Учила съм се от всички музиканти, с които съм работила.

Знаем, че не разполагаш с много свободно време, но какво обичате да правиш когато не работиш?

Обичам да гледам филми, шоу програми по телевизията, обичам да се разхождам със съпруга ми, да се срещам с приятели, да празнувам рождени дни, да пазарувам. Обичам да прегръщам котката си. Обичам да плувам. Веднъж с помощта на инструктор скочих с парашут. Обичам да летя с моя брат, който е пилот. Наслаждавам се на всичко качествено в живота.

На 15 ноември ще те слушаме за първи път в България. Каква ще бъде програмата на концерта?

Разбира се, ще изпълнявам музика от новия ми албум. Ще чуете и композиции, които съм записвала през последните 20 години. Ще звучат песни, които хората лесно разпознават и обичат, като „Louisiana Sunday Afternoon”, „Deedles Blues” и др.


Последният ти албум „Some Other Time” беше издаден миналата година. Да очакваме ли скоро нещо ново от теб?

Да, работя върху нов материал и много се забавлявам. Очаквайте ритъм-енд-блус проект. Имам нужда от електрически бас. Искам да се върна към звученето от албума ни с Би Би Кинг, който дълго време беше на първо място в класацията на „Billboard”. Обичам джаз, обичам акустичен джаз, но, хора, имам нужда да разширя хоризонтите си. Имам нужда от нови предизвикателства, от смесването на различни стилове.

 

Октомври ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031