Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Милена Славова: Цялата ми музика е почувствана

Валентин Найденов

Ако все още някой не е разбрал: Милена Славова празнува 25 години на сцена с много приятели – и от онези, и от сегашните времена, в столичната зала "Универсиада" на 28 ноември. С помощта на организаторите "София Мюзик Ентърпрайсис", разбира се.

Срещаме се с рокаджийката в Южния парк на хубаво есенно слънце. Тя разхожда куче, което се казва Ела тук, аз разхождам апарат с незаредени батерии. Обезпокоен гражданин на видима възраст над 73 години и 4 месеца пита: „Това куче ваше ли е?"

- Мое е!, отговаря Милена.

– Дразни моето.

- Ми това му е работата!

Изчаквам тактично кучешката свада заради невъзможния лай.

На мегаконцерта с Контрол и Хиподил - като част от Ревю 

Валентин Найденов: Често ли те питат какво са за теб 25 години на сцена?

Милена Славова: Откакто обявих юбилея, това един от най-задаваните въпроси. Не мога да кажа как изминаха, та аз съм си на акъл същата. А като кажеш „25 години” ми се виждат много. Сещам се - като бях по-малка, Щурците си правеха 20-годишен юбилей и аз си виках „това е ужас, това е все едно 200 века”. И в следващия момент щрак(!) - „25 години” – а(!) колко бързо минава всичко.

Когато се връщаш в средата на 80-е, как ти се струва твоята изява тогава?

Ми, то някакси беше много интересно, защото всичко ставаше от само себе си. Явно ми е вървяло по някакъв особен начин, защото неща, в които съм се пробвала с голям зор, много трудно са се получавали. С музиката само си го пожелай, просто тръгваш да го правиш и то става още преди да си го очаквал. Говоря за реализация на песни, за музика, иначе с медиите е трудно, защото тогава бяха непробиваеми. Все едно да отидеш и да чукаш на райските врати и те ш’ти кажат: „Чакай сега, къде си ти?! Въобще не си за тука, не си от наш’те!”.

С Иван Несторов - Амебата

Имаше ли някоя пикантерия от концертите между 1985-90?

Ние тогава имахме адски много участия. Една година брат ми беше засекъл 47 000 км. навъртяни. Парите не са били много, обаче имахме много ангажименти по младежки клубове, разни абитуриентски балове. Тогава имаше всякакъв вид забавления, докато сега специално за рок музиката няма толкова много. Залага се повече на клубове и такъв род изяви. Когато започнах да работя с Ера и един ден Амебата (Иван Несторов - съпрезидент на  "София Мюзик Ентърпрайсис" сега - б.р.) тръгна да ми прави нещо като CV, започна да брои концертите. Те се оказаха 700, само на базата на тези, за които съм си водила статистика, нали. Тогава беше много колоритно. Къде ли не сме свирили, включително в разни киносалони, читалища, на студентски бригади, което беше суперкупон. Някакви студенти ходят и си берат рози и ЦК на Комсомола – пляс (!) ни слага там да правим програма. Беше як купон, защото студентите са на нашата възраст (смее се звънко).

Ти по това време каква музика слушаше, пънк ли?

Аз слушах много разнообразна музика, но предимно хеви и уейв. К’во да ти кажа... поп не обичам, не знам защо... много естрадно ми беше. Сега вече слушам джаз, слушам симфонични разработки, защото са ми много интересни откъм аранжименти и звучене. Слушам и по-други работи.

Помниш ли коя е първата плоча, която си държала в ръцете си?

Ами това беше нашата плоча (смее се). Ти знаеш ли, че ние нямахме грамофон вкъщи. Единственото свирещо устройство беше един ВЕФ (от 12 до 29-годишните читатели да питат техните). Една съседка имаше български грамофон и имаше плочи на Диана Експрес и... на по-старите лъвове... Смоуки, разни такива. Ако това се брои за държане на плоча, значи съм държала нейните, но вкъщи съм си държала моята. ("Милена и Ревю" - за която се фукам, че съм я направил на диск, а тя няма такъв. Обещавам да й го запиша).

В края на 90-е


Кое кара един фен на музиката да стане изпълнител и творец?

Ми... твойто... как да кажа, твоят напън отвътре, че ти иде да кажеш нещо за нещата, такива каквито са. И да ги кажеш под (формата на) някакъв музикален диалог. Не знам, нищо и никой не ме е карал „направи това и това”. Всичко дойде от само себе си. Някакси това си беше естествено за мене. Има хора, които поради липса на пари или от това, че ще вземат хонорар от еди-колко си лева, пишат музика. Мен това никога не ме е стимулирало. Цялата ми музика, цялото ми творчество, е било почувствано и когато нещо ме развълнува и ми бръкне в душата, аз го изразявам под формата на музика и в текстове.

Каква е разликата между класиката „Не’ам нерви” и новати ти песен „Куклата Мици”?

Разликата или приликата? Открийте 10-е разлики! Разликата е, че едното е писано през 90-а, а другото сега. Представяш ли си колко години са минали?! Онова общество със своите проблеми, сега - други. То не че са се махнали онези, но дойдоха и други – това са ходещите по улицата кукли Мици.

Значи разликата е в това, което те дразни...

Причината навремето е била една, сега е друга, но нещата не се оправят много-много... За съжаление, те ескалират, развиват се кат’ някакви бактерии. Като не им обръщаш внимание да ги унищожиш, те се развиват, разбираш ли? След 10-15 години кой знае каква песен ще направя, ако продължава така.



Защо се върна от Лондон?

Върнах се да правя авторска музика, защото в Лондон приключих с нея, бизнесът се оказа страшен.  Всичко е въпрос на пари. Там има някои хора, които дърпат конците. А това, дето сме го слушали за талантите и да ходиш да си търсиш късмета, е ала-бала и сигурно е било през 1930.

Ходиш ли сега до Лондон?

Ходя - да, но по-рядко, щото с бебето се занимаваме и аз нямам много време да се отдам на такива дълги разходки. Преди тя (дъщерята Куин) да се роди, пътувах много често, тя като се роди обаче - само 2 пъти.

В смисъл, в Лондон има при кого да отидеш ли?

Ами да. Там имам едно малко жилище, където едни приятели живеят в момента. То си ми е като втори дом, макар че... де да знам. Много ми е самотно там. Нещо съм си изпозагубила контактите. Много мои близки заминаха за други държави. В един момент там стана тегаво. Кръгът от приятели се сви и започна да ми става скучно, макар че живея в центъра на Лондон. Има хиляди барове за развлечения, ама това не ми пълни толкова душата, щото като няма с кого да си говориш и близки като нямаш... малко...

.... и в първите години на новия век


Сега имаш дъщеря. Това промени ли те?

Миии... да ти кажа, това не ме променя много. По принцип ме промени дотам, че съм станала по-отговорна и ето факта, че се съобразявам и не мога много-много да съм ползотворна и да си върша нещата, а трябва да си стоя вкъщи. От една страна това ми пречи, от друга - очаквам  детенцето да попорасне, за да може да си комуникираме като хора, защото тя сега сега си е бебе и още не може да говори. Чакам един такъв сериозен приятел в нейните очи.

Какво очакваш от концерта?

Очаквам да дойдат всички хора, които са отраснали с нашата музика. Тези, които ми пишат във "Фейсбуук"… аз просто не съм си представяла, че има такива сърцераздиращи неща, просто не очаквах, че чак толкова ще са. Ако тия хора дойдат, ще се радвам да им въздействам с новите парчета. Някой да ти слуша песните 25 години въобще не е малко. В крайна сметка това ме радва и очаквам да е як купон.



Помня времената когато в категория „женски рок вокал” на деня, в албум, на месеца или на годината нямаше за кого да се гласува, освен за теб.

А ти знаеш ли, бях на някакви номинации в НДК, не помня вече какви. Бяхме номинирани три – аз, Роберта и Ани Лозанова. И стана много интересно, нали – поканени сме там в залата да чакаме наградите. При положение, че има жури, което казва кой кой е. В следващия момент обявиха трите имена и цялата зала скочи на моето име, ама яко скачане. В следващия момент дадоха наградата на Роберта и оттам  нататък такова зверско освиркване, а зала 1 на НДК не е малка. Ама такова зверско освиркване, ти казвам, че тя не излезе да си вземе наградата. Появи се някакъв човек от нейно име – такъв, по-нисък от тревата. Това много ме обиди и ме вкара наистина в много яки размисли, че просто когато разчиташ на разни журита, има такава връзкарщина и такава подлизурщина, че ... Абе, най-важното е обичта на народа, нали така!



Кажи нещо без да те питам.

Хм... много неща мога да ти кажа... какво да ти кажа? Сега ще ти дам пример. Когато ходя да пея с Ревю, е як купон, когато аз пея в Ревю. Обаче когато хора ходят да слушат Ревю без мене,  веднага ми се оплакват. Няма значение Васил (Гюров) коя певица е сменил, защото той ги сменя често, щото ми пускат снимки и клипове от техни концерти. Тука наистина ние сме малко (като) деца на разведени родители, нали. Не ние, ами публиката, щото кат’ съм си с Ревю, става як купон и всеки се кефи. И в следващия момент доста такива неща има... много странно! Може би щото тя (публиката) сравнява един певец с друг и няма как, тъй като всяка пее такива песни, дето аз съм пяла, няма как... Това е едното. И искам да кажа на феновете, че хубаво е да идват на Ревю. Яки купони стават. Васил много се сърди обаче, когато се каже Ревю с Милена. Когато се пише само Ревю, когат’ мен ме няма, става страшно, хъ.

Последният формат на Ревю - Васил Гюров е вдясно

Имаш ли врагове?

Сигурно имам, да ти кажа. Аз значи... по принцип аз нямам такива, но сигурно съществуват такива хора, които не ме обичат. Или са двулични пред мен, или се мазнят в същия момент. Сигурно има, няма начин да няма. Просто животът е такъв, че...

Сега на концерта с кого ще свириш?

Значи първо, опитвам се да го подредя по хронология събитието. Може с Ревю да почна, да направим там няколко песни. После няколко с Ера, така да вървим във времето и на принципа на градацията: групите от онова време, които са много близки и много такива - като приятели въобще, и като чувственост. След това по-нови групи, с които съм работила. Например група Атлас, с която сме били много дълго на сцена, обаче никога не сме имали обща песен. Те ще си свирят техни песни,  Ахат - също. Те ще си направят две песни да ме поздравят. Конкурент също са в програмата. Иначе с Обратен ефект имаме общо парче, с Уикеда сега довършваме едно. И въобще, ще стане много як купон, аз съм сигурна, че ще стане.

Накрая тя свирка в пространството, вика го по име и разбирам, че кученцето се казва Джоджо.

 

Октомври ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031