Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Даниел Поутър: Аз съм попзвезда по неволя

Мартина Шопова

Даниел Поутър (Daniel Powter) изнесе два поредни концерта у нас неотдавна.


Един от най-знаковите певци на модерната поп сцена в последните години представи както някои от най-големите си хитове, които го изстреляха във висшата лига на бранша, като "Bad Day", "WholeWorld Around" и "Best Of Me", така и парчета от чисто новия си проект - "Under Тhe Radar" (2008).

Музикантът е роден във Върнън, Британска Колумбия, на 25 февруари 1971.


Неговият пробивен сингъл "Bad Day" от дебюта "Daniel Powter" (2006) го изстрелва в звездна орбита. Парчето става най-въртяната песен в Европа през 2005, като достига първото място в класациите на на Великобритания, Германия, Холандия, Швейцария, Белгия, Дания и Норвегия.


Прекара и 11 седмици на върха във Франция, след като стана част от ТВ реклама на "Coca-Cola". Списание "Q" го нарече “канадския Джеймс Блънт, само добавете малко кока”.


Освен че "Bad Day" се превръща в най-ротираната песен за годината в Европа и най-продавания дигитално за Щатите сингъл изобщо, мелодията триумфира на N 1 за Канада, Австралия и НоваЗеландия, успя да се класира в "Tоп 5" на Италия, Австрия, Швеция, Бразилия, Финландия и ЮжнаАфрика. Албумът получи платинено покрити в Япония, Великобритания, Ирландия, Франция и Швейцария, позлати се на Острова, в Австралия, Канада, Сингапур и Тайван.


Не след дълго идва и номинация за наградите "Грами" в престижната категория "най-добро мъжко поп изпълнение" 2007, а после и световно турне и записване на нови и още по-мелодични и запомнящи се тракове. Само за две седмици се раждат и другите успехи на Поутър - "Am I Still ТheOne" и "Not Coming Back".


Даниел Поутър - за себе си, за внезапната слава, за българската публика и за нещата от живота:  в откровен разговор с Мартина Шопова, емблематично лице на предаването за култура „Пет поРихтер” по “TV 7”.

Мартина Шопова: За първи път си на Балканите и в Източна Европа...Изненада е, че този регион е включен в турнето ти. Как се чувстваш?

Даниел Поутър: Така е. Много е интересно, когато отидеш някъде  за първи път...Истината е, че съм ужасно притеснен.  Така е винаги, когато не знам пред кого ще пея...

Но хората тук те познават, знаят кой си...

И точно заради това трябва да върна жеста. Хората тук са прекрасни, всички са много мили с мен...Честно казано, съм много изненадан, приятно изненадан от това колко интелигентни и културни хора срещнах тук. Вие наистина се интересувате от музика и изкуство, задавате толкова адекватни въпроси...Там, откъдето аз идвам (Канада – бел.р.), никой не знае нищо за музика и култура... Затова още повече се радвам, че съм тук.

Какви бяха очакванията ти преди да пристигнеш?

Ами ...мислех си, че ще е като навсякъде. Всички държави, които посетих, са интересни по някакъв начин...Но обикновено ми задават едни и същи въпроси, а аз имам готови отговори....А тук е невероятно! Вие говорите за Моцарт и Брамс! За мен като музикант е...боже мой, наистина страхотно!

Хм, явно си от много скоро тук...

Добре, де, можем и да не говорим за Брамс...

И така...Концертите ти тук са в музикален клуб. Изявите  на живо са особен вид забавление. Имаш ли самочувствие на добър изпълнител на живо, на добър шоумен?

Имам...вече. Ако ми беше задала същия въпрос преди 2 години, нямаше да отговоря, че съм добър шоумен.



А днес?

Да. Мисля, че съм. Мисля, че съм това, което се нарича "попзвезда по неволя". Никога не съм се опитвал...Никога не съм бил добър изпълнител.  Преди бях твърде страхлив, твърде срамежлив...Дълго се опитвах да изкарам наяве дявола в себе си, когато съм на сцена, но се чувствах ужасно, когато трябваше да изляза  и се задушавах от страх. Днес вече се оправям. Приех  излизането  на сцена като някаква роля... Веднъж като се изправиш пред 10 000 души, започваш да схващаш, че си нещо, което тези хора искат и плащат, за да видят....Аз съм много самовзискателен,  винаги се опитвам  да направя нещата  по-добре. Никога не мисля, че съм бил толкова добър, колкото мога да бъда...И това е хубаво, така не спираш да се опитваш да бъдеш по-добър. Но...Преди 2 години просто не ми пукаше, бях толкова изтрещял...бях прекарал две години в път без да се прибера изобщо вкъщи, преминавах през 4 държави за  2 дни, случвало ми се дори да имам 3 концерта  в 3 държави в рамките на един ден...Вече изобщо не знаех кой съм, изгубих себе си, опорните си точки и това се отразяваше много зле на изпълненията ми, бяха наистина слаби...

Сега по-добре ли вървят нещата?

Като цяло се опитвам се да стоя по-встрани от прожекторите...Тук и сега е различно: наистина ми е приятно да говоря, бих искал да се представя добре на хората тук...Най-силното ми желание е да правя добри концерти,  хората да се забавляват истински, влагам цялата си енергия във времето на сцената...Ето това е много странно: звукозаписната ми компания се радва страшно, когато имам участие в телевизионно предаване с 10 милиона зрители, но това, което аз обичам, е да пея пред 5000, те са наистина важни за мен. И това е, което искам да правя.

Какво предпочиташ - стадион или клуб?

Честно казано, обичам и двете. Но за мен това турне е просто невероятно, защото отново започнах да правя това, което обичам: да свиря в малки клубове, да си настройвам сам инструментите... Всичко това ме връща към началото  - към настроението, напрежението, фънка, който присъстваше в началото на кариерата ми. Мястото, в което свирих снощи, беше  задушно, потно, секси, нямаше лъскави неща, или безкрайно изтънчен кетъринг...и това много ми харесва! Чувствам, че трябва  да спечеля уважението на публиката тук,  да извоювам, един вид,  правото  да свиря на по-големи и лъскави места...Стискам палци това да стане...



Каква публика предпочиташ - тази, която  пее и танцува с теб, когато си на сцената, или която те слуша внимателно?

Определено тази, която пее и свири с мен...аз израстнах с музика. Майка ми беше невероятна пианистка и аз така се научих да свиря...Вкъщи имаше много музика , баща ми свиреше на китара, майка ми - на пиано...За мен публиката е неделима част от музиката и толкова важна за нея, колкото музикантите на сцената...На практика публиката е тази, която създава шоуто...Странна работа: от една страна  - ти си изпълнителят, но осъзнаваш, че това, което ти отвръща публиката, е същността на шоуто. Аз се опитвам да създавам песни, които хората могат да пеят. Те са лесни за пеене, всеки би могъл да се справи  и аз държа да е така. Публиката е много важен фактор в моите песни.

Добре, детството ти е  предопределило твоята музикална съдба. Но ако не беше наследил таланта на родителите ти, с какво друго би се занимавал...

Не знам... Ти със сигурност нямаше да позволиш да те оперирам, ако бях хирург....Пък и нещата не са съвсем така. Аз работя много здраво, когато пиша песни. Съвсем не смятам, че съм невероятен музикант...Мисля, че съм ок. Да, работя много, но не съм надарен с кой знае какъв природен талант. Мисля, че съм добър автор на песни..Но и до ден- днешен се упражнявам всеки денс на пианото по няколко часа, опитвам се да стана все по-добър...

Какво има в твоя mp3 player?

За съжаление, най-любимите ми музиканти вече ги няма...Много тъжно. Ник Дрейк. Много често го слушам, не знам дали е популярен тук..Всъщност слушам много различна музика от тази, която аз правя. Моята музика е много наситена, бомбастична в някои аспекти, съдържа много информация...А това , което обичам, са акустичните изпълнения, ако може без текст...За мен това е музиката, която идва направо от душата.



Наричаш новия си албум "Under the Radar" пречистващо преживяване. Защо?

Аз се прочистих, докато работих над този албум. Най-накрая се случи, въпреки че се опитвах от дълго време. Затънах жестоко след излизането на първия албум. Този неочакван успех ме изолира, нямах никакъв опит с много неща...И изведнъж бях изстрелян в този начин на живот. Началото ми беше много трудно - цялото внимание, интервюта, непрекъснатото пътуване... Тогава се научих да приемам нещата като роля, после се появи и новата  ми продуцентка Линда (Пери – бел.р.) В първия ми албум изобщо не съм аз, не става въпрос за мен - нито хита "Bad Day", нито "Jimmy Gets High", въпреки че има  връзка...Тези песни са като някакви образи, малки частици от мен. А "Under The Radar" е албум от и за мен. Беше ми трудно, защото аз изобщо не се намирам за толкова интересен. Но Линда ме поддържаше през цялото време, казваше ми "Пиши песни за това как се чувстваш, а не за това как искаш хората да мислят, че се чувстваш..." И сякаш всички тези мои частици, образи, които бях разхвърлял в първия албум, изведнъж се прибраха в мен и сега ми е много по-ясно откъде идва моята музика. И - да, беше наистина пречистващо преживяване, защото осъзнах колко ми е писнало от самия мен, от моята незрялост, от това непрекъснато да прецаквам и отблъсквам хората около себе си. Трябва да поднеса толкова много извинения...И този албум е само първото от тях.

Разбирам, че първият ти албум и “Bad Day” не са сред любимите ти теми...

Не, нямам против, можеш да ме питаш всичко...

Добре, когато веднъж си докоснал звездите, бил си рекорди с едно парче, мислиш за това, когато създаваш всяко следващо? Тежи ли ти днес съдбата на този първи сингъл? Питаш ли се дали някое от новите може да стане хит?

Аз не знам дали това изобщо е възможно...Тази песен се оказа толкова масова! Мисля, че и за десет живота работа да свърша, пак няма да постигна отново подобен  успех. Статистиките я сочат като една от най-великите песни на всички времена, а аз се питам как изобщо е възможно аз да съм я написал... Знам колко странно звучи, но тази песен се написа сама. Сякаш винаги я е имало някъде там горе, аз просто се протегнах и я откъснах!



Спомяш ли си как, кога?

Не знам наистина. Пак казвам, сама се написа...Седях си на пианото и изведнъж...я изсвирих. Всичко приключи за 5 минути. После добавих вокалите и записах демо версията. Между създаването на песента и първото й излизане в ефира имаше 3 дни. Това, което чуваш и до днес, е тази първа демо версия, песента никога не е влизала в студио...Беше просто един от онези моменти,  в които нещата се случват сами....Винаги съм искал да стана известен с песен, над която съм се мъчил и работил много, като "Jimmy Gets High" или "Whole World Around" от новия албум. Много се трудих над тези пиеси. А "Bad Day" дойде ей така! Mного е несправедливо! Толкова съм работил над някои парчета, за да се получат...Не че не съм благодарен. Tази песен промени живота ми, даде ми публика, доведе ме тук...Но аз имам още толкова много песни в  себе си, витаят като мехурчета в съзнанието ми. Tака че не смятам да променям нищо, искам да седя наоколо и да пея, докато хората имат желание да ме слушат.

Какво правиш в лош, ама наистина лош ден?

Нямам много такива. Пък и да хленча, никой не ме слуша. Опитвам се да си реша проблема, вдигам ръка за да ме забележат...Веднъж дядо ми ми каза нещо, когато бях много малък, но го запомних завинаги. Той беше много готин, истински ирландец. Каза ми: "Хубаво запомни: на много по-добри от теб хора ще им се случат много по-лоши неща". Запомних това и определено ми помага да си държа краката на земята. Аз нямам право на лоши дни. От какво да се оплаквам: че съм станал в 5 сутринта и съм сменил 3 самолета, за да дойда тук... Да, уморително е понякога, но за по-хубав живот не съм и мечтал. Аз получавам пари, за да пътувам със самолет, да живея на хотел и да давам интервюта.

А музиката е част от живота ми и може би единственото нещо, което винаги бих правил  безплатно...

 

Октомври ´14


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031