Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Гари Мескил (Про-Пейн): Важно е да сме творци, верни на занаята

Тангра Мега Рок
Сочени от мнозина за родоначалници на така популярния напоследък метълкор, Про-Пейн са готови да ни смажат с новия си студиен албум съвсем скоро.
Повече по темата, както и някои интригуващи подробности относно дебютния концерт на групата в България (на 3 юни в клуб "Блу Бокс" в София), бе споделено пред онлайн радио "Тангра Мега Рок" лично от фронтмена Гари Мескил в първото му интервю, давано някога за българска медия.

Васил Върбанов: Хей, Гари, здрасти! Къде се намираш в момента?

Гари Мескил: У дома, в Сарасота, щата Флорида.

За последен път говорихме с Pro-Pain през март 2007 г. - тогава наш събеседник бе барабанистът Джей Си Дуайър. Какво се случи с групата оттогава до днес?

Г. M.: След издаването на "Age of Tyranny / The Tenth Crusade" (2007) свирихме много на живо, особено в Европа, където бяхме 3 или 4 пъти. Сега обаче, на 3 юни, ще дойдем за първи път в България. Много сме развълнувани и сме наясно, че трябваше да предприемем този ход още много отдавна.

През изминалите години не веднъж съм си говорил с Про-Пейн, но винаги е било или с Джей Си, или с китариста Том Климчък.

Г. M.: Ха-ха, да, знам, че навремето сте си обменяли доста информация с Том!

Така е... Все пак, доколкото ми е известно, ти самият едва сега чуваш за първи път странната българска реч, нали?

Г. M.: Да, така е... и не бих казал, че езикът ви е странен - просто не разбирам нито дума, това е.
 
Гари Мескил
(Гари Мескил на концерт с Про-Пейн)
 
Имайки предвид факта, че постоянно сте на път, започнахме ли вече да пишете материал за следващия си, 11-и по ред студиен албум?

Г. M.: Да. Когато се хванем на работа, ставаме доста продуктивни - достатъчно е само да си дадем някакъв краен срок. Винаги сме действали по този начин, още в добрите стари времена - не разполагахме с буквално никакво време, но все пак успявахме да се справим паралелно с всичките турнета. И сега е така - вече сме почти готови с новия албум. Ще го смесим следващата седмица, а вчера в студиото мина Роб Барет от Кенибъл Корпс, за да запише едно соло. Ще има и други гост-участия, например на някои наши приятели от Германия... Заглавието на диска ще е "End in Sight" и сме на мнение, че това ще е най-доброто ни издание, поне досега - Роб от Кенибъл дори каза, че това е нашият "Master of Puppets"!

Как звучи? Политически ангажиран албум ли е, какъвто бе случаят с предшественика му?

Г. M.: Е, не е чак толкова директно политизиран като "Age of Tyranny", който, от своя страна, бе наистина в крак с времето, в което се появи. Този път не бях вдъхновен да дълбая толкова дълбоко в политиката, макар да има някои заигравки с тази тема, но далеч по-слабо. Все пак, всички в групата сме изключително доволни от текстовете, тъй като дават свобода да бъдат интерпретирани и всички е някак по-сиво и завоалирано.

Защо? Да не би да смяташ, че политическата ситуация в САЩ и по света се подобрява?

Г. M.: Надявам се, макар да ми се струва, че за съжаление нищо няма да се промени тук, в Щатите. Всичките ни кандидати за президент се преструват, че желаят промяна, но... Надявам се да е така, но не им вярвам. Когато дойде времето за гласуване, ще ми бъде изключително трудно, тъй като не харесвам нито един от тримата кандидати.

В последното си интервю за "Тангра Мега Рок", Блеки от УАСП каза: "Нито един от тримата не е моят кандидат, но нещата няма как да станат по-зле, така че съм оптимистично настроен."

Г. M.: Ха-ха, чудесна мисъл!

Няма как да ви наричаме сърдити млади хора, просто защото вече не сте чак толкова млади...

Г. M.: Ха-ха-ха, така е! Май няма нищо по-гадно от едно сърдито старче, ха-ха!
 
Про-Пейн
(Про-Пейн)
 
Но пък не е добре и да си съвсем зелен в занаята. Кой бе най-важният урок, който научихте след всичките тези години на свирене и записи?

Г. M.: Да бъдем колкото се може по-независими и да разчитаме само на себе си. Научихме доста уроци през годините. Навремето възлагахме част от задачите си на други хора и в крайна сметка резултатът никога не се покриваше с очакванията ни. Постепенно разбрахме, че колкото повече неща правим сами, толкова по-голямо удоволствие изпитваме и накрая резултатите се покриват със собствените ни представи. Това е важно, най-вече за нас като хора на изкуството, тъй като не обръщаме кой знае какво внимание на продажби, посещаемост на концерти и т.н. - тези неща зависят от конкретната географска територия. За нас е по-важно да бъдем творци и да сме верни на занаята си, така че в крайна сметка да се гордеем с постигнатото.

Спомена, че през годините сте работили с хора, с които не е трябвало...

Г. M.: Да, най-вече в началото на кариерата ни. Учим се от грешките си отдавна. Работили сме с много хора и компании, с които не е трябвало, кой ли не ни е давал акъл, какви ли не продуценти са ни се месили и всевъзможни други хора, които са ни тласкали в грешна посока... Знам, че са си мислели, че постъпват правилно, така че не храня лоши чувства към тях, но ако искаш да постигнеш максималното според собствените си представи, трябва да разчиташ само на себе си.

С други думи, нямаш доверие на външния свят и смяташ, че тази "опасност" заздравява връзките помежду ви в групата, така ли?

Г. M.: Да, нещо такова... Важно е да се учим от грешките си, а ние сме грешали не по-малко от която и да било друга група. Важно е и да правим подобрения в движение. В тази връзка, мисля, че ситуацията в Про-Пейн в момента е прекрасна - доволни сме от постигнатото и от посоката, в която сме поели. Не свирим на живо просто от носталгия - напротив, чувстваме, че имаме да предложим на хората качествена нова музика и сме адски ентусиазирани от нея. Кефим й се колкото и на старите ни неща, ако не и повече.

Откъде ще започне предстоящото ви турне?

Г. M.: Тръгваме от Вроцлав в Полша. След това ще свирим в Чехия и Словакия, а оттам се отправяме на юг, към Балканите, като ще стигнем чак до Гърция, след което ще минем и през България.

Жалко е, че никога досега не сте свирили тук, но пък твоят приятел Роб Барет намина с Кенибъл Корпс преди около година и половина...

Г. M.: Да, вчера си говорихме и за това.

Посъветва ли те нещо?

Г. M.: Не, само каза, че при вас е страхотно. Роб е един от онези хора, които са посещавали повече места по света от нас, така че го поразпитах за Балканите. Обясни ми, че ще си изкараме невероятно и че публиката ви е убийствена.

Последен въпрос. Когато Про-Пейн започнаха да нашумяват в България, името ви се свързваше най-вече с хардкор сцената. Ясно е обаче, че не сте типична нюйоркска хардкор банда - ето, дори предпочитате да записвате с хора от Кенибъл Корпс вместо с момчетата от Медбол, Агностик Фронт и т.н. Вече спомена, че сте независими, но все пак, можем ли да ви причислим към някоя музикална сцена в Америка?

Г. M.: О, не и в пълния смисъл на думата. Винаги сме следвали собствения си път, обявявали ли са ни за черната овца на хардкор сцената... Разбира се, приятели сме с огромна част от групите, но не мисля, че спадаме към някоя определена сцена. Някои аспекти на Про-Пейн определено водят към хардкора, а и харесвам голяма част от идеалите на старата сцена, тъй като идвам именно от нея, но ние сме толкова хардкор, колкото и метъл.
 
 
Интервюто е предоставено със специалното съдействие на "Тангра Мега Рок".
 

Януари ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031