Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Руши: Вървя срещу очакванията!

Вирджиния Рекърдс

Новият албум на Руши - "Post Sleep", е на музикалния пазар от няколко дена. Той съдържа 10 парчета, включително синглите "Go Ahead" и "Beautiful Dirt". Съвсем в традицията на големи световни медии, той си направи автоинтервю, давайки отговори на въпроси, които би искал да му бъдат зададени (евентуално).

Хората трудно свикват с промените, а в новия ти албум промяната е първото нещо, което прави впечатление. Стремиш ли се да променяш или става естествено?

Промяната не е нещо, което се случва за една нощ. Не съм се събудил една сутрин и „хайде - промяната да започне сега!” Творческата работа е процес, който задължително върви успоредно с развитието ти като човек. Просто не се вълнувам от същите неща, от които се вълнувах преди 6 години. Не слушам и същата музика. Ако изглежда внезапно, е само защото от 2 години не съм се занимавал с музика и не съм дал ясен преход. Но вътрешният преход го имаше. Знам, че много хора чувстват една носталгия към старите песни, балета, костюмите... Но също знам, че едни други хора ме възприемат като артист и аз, като такъв, съм длъжен да вървя напред, да рискувам и да се развивам. Намирам огромно удоволствие в това да вървя срещу очакванията. Исках албумът ми да е съдържателен и експериментален, защото това са нещата, които търся в албумите на любимите си изпълнители.

Как започна работата с музикалните продуценти на албума?

Не познавах Ретро преди да започнем този албум. Бях запознат с работата им, тъй като преди години писах текст по тяхна музика за друг изпълнител. В началото не планирах цял албум. Имах идея за едно парче, което исках да направя за себе си, без да се вдига много шум около него. Не казах нищо на хората, с които до този момент работех по музикалните си проекти. Знаех, че ако ще продължавам да се занимавам с музика, няма да е по начина, по който го правех дотогава. С Ретро ме запозна един приятел, музикант – Жоро от Остава, на чийто компютър нахвърлих идеята си за парчето "Go Ahead". Попаднах в непозната за мен среда – сам, без протежета, един поп срещу три ъндърграунда. Творческият процес е винаги много интимен и когато работиш с непознати, ставаш доста уязвим, особено ако те са по-опитни, знаещи и арогантни от теб. В някои моменти се сработвахме перфектно, в други различията ни пречеха, но общият ни музикален вкус, както и чувството за хумор, в крайна сметка доведоха до един готин, смел и находчив албум. Научих доста неща.

Албумът ти се казва “Post-Sleep”. Кога реши заглавието – преди или след края на записите?

Някъде по средата. Вече бях написал песента със същото заглавие и ми хареса. Звучи като някакво движение или период, нещо като пост-пънк или пост-соц, което е претенциозно и забавно. Но по-важното е, че е вярно. Случвало ми се е да измислям песен или текст или сценарий с тема, която след това става част от живеенето ми. Много от текстовете ми в албума са по-мъдри отколкото съм аз самият. Сега ще ги догонвам.

Каква музика харесваш напоследък?

Много харесвам музиката на 80-е - диско-пънка, уейва, първия по-комерсиален хип хоп и естествено поп класиците Мадона, Майкъл Джексън, Принс.. Ако си пуснеш характерна осемдесетарска музика, ще чуеш много разностилни песни. И визиите на 80-е са много забавни. Аз съм голям фен на нарочната бутафория и на карнавалната евтиния. Няма нищо по-хубаво от клип за 5 лева, който си признава, че струва толкова.

Всички парчета в албума са на английски, защо?

По много причини. Първо, като започнах този албум, бях пътувал много. Успях да изляза от локалното. Върнах се към корените си, към англоговорящите страни, където съм израснал и от където съм натрупал музикална култура. Българско парче не е вдъхновявало идея, посока или стил в албума ми, с изключение на "Не се страхувай" на Маргарита Хранова, от коeто сме ползвали елементи в песента "What Happened There?". Оригиналната песен е от 80-е, години, които много българи искат да забравят. А погледнато от далеч, соцът е много арт. Оригиналната песен е диско-рок клише и, според мен, много актуална точно сега. Другата причина албумът да е на английски, беше, че пиша много текстове на български за други изпълнители и ми липсваше предизвикателството. Разбирам, че някои ще ме назоват за претенциозен и непатриотичен, но на мен ми е трудно да си представя, че има хора, които никога не са сядали да си преведат поне един текст на любима песен от английски. Смятам, че повечето хора разбират езика вече или поне имат желание да го научат. Давам им чудесен повод за това.

Кои албуми слуша, докато работеше по твоя?

Бек – "Guero", Мадона - "Аmerican Life", Дейвид Боуи – "Earthling", Доорс – "Waiting For The Sun", Голдфрап – "Black Cherry", Дъ Госип – "Standing In The Way Of Control", Кълийс – "Tasty", Лени Кравиц – "Mama Said", Н.Ъ.Р.Д. – "Fly Or Die", дебюта на Ню Йънг Пони Клъб, Дъ Рапчър – "Pieces ", Ред Хот Чили Пепърс – "Stadium Arcadium", Уайт Страйпс – "Get Behind Me Satan". Но на Ретро със сигурност са други, те се кефят на по-хард групи, както и на хип хоп.

 

Януари ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031