Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Марио Рейес (Джипси Кингс): Светът е музика и любов!

Владислав Пунчев
81.82%

Джипси Кингс Фемили (Gipsy Kings Family) пристигат в България за концерт в зала 1 на НДК по покана на "Болкън Ентъртейнмънт Къмпъни" на 5 септември. Този път горещите цигански крале са предвождани от Марио Рейес, член на легендарната фамилия, дала на света Джипси Кингс.

Владислав Пунчев разговаря с Марио за в. "Стандарт" със съдействието на "Вирджиния Рекърдс". 

Владислав Пунчев: Как решихте да създадете Джипси Кингс Фемили и до каква степен тя следва традицията на световноизвестните Джипси Кингс?

Марио Рейес: Защото групата първо се казва „Джипси Еритаж”, т.е. циганско наследство. Освен това е семейно дело, всички музиканти в нея сме от една фамилия – Рейес, което в превод от испански значи „крале”. От там идва и „кингс” на английски. Също така имаме късмета, че всички в групата са всеотдайни нашата музика да се харесва на хората.

В.П.: Какво е да носиш една от най-известните в световния шоубизнес фамилии?

М.Р.: Чувствам се силен, носейки това име. Както ви казах, фамилията ми е кралска, ние сме цигани...Мнозина могат да казват: аз съм от това семейство, аз съм Кинг, ама не могат да свирят, нито да пеят (смее се). Ние имаме късмет и самата музика, която правим, ни вдъхновява.

В.П.: А какви са поуките, които научихте от чичо си Николас Рейес, който също е велик музикант?

М.Р.: За мен той е най-великият от великите музиканти, колосална личност по дух, който успя да предаде на мен и на Хорхе Рейес, неговото дете и мой братовчед. Даде ни...как да ти кажа...Нали знаеш, един изпълнител, един творец, има идея в главата. Той ни помогна да се научим как да я реализираме, да я вкараме тази идея в музиката. Имахме късмет от малки да сме с него, да ни научи да пеем, да ни научи да свирим на китара. Ето затова казвам, че ние с Хорхе успяхме да вземем малко от духа му, който ни даде още много.
 
В.П.: Т.е. той е повече от вдъхновение за вас, така ли?

М.Р.: О, да, определено. Той ни е кумир.
 
В.П.: Вярно ли е, че си свирил пред покойния вече Йоан-Павел Втори?

М.Р.: О, много мога да говоря по този въпрос. Свирил съм му три пъти. Първият бе през 1993. Бях много млад тогава. Беше ми адски притеснено да се срещна с един такъв голям човек като папа Йоан-Павел Втори. Той се оказа много обикновен човек, който се вълнува от въпросите на младежта, на спорта, на музиката. След това го видях през 2000 на грандиозно събитие с изпълнители от цял свят, на което представлявах циганските певци на Земята. Третия път бе...бях композирал една песен за него - „Без твоята любов”. В началото се казваше „Padre” (баща – моя, В.П.). И в двата случая е посветена на Светия отец. Важно е да се отбележи това. После я изпяхме заедно с Андреа Бочели, изключителен изпълнител. Всичко мина много добре. Даже я има в негов диск. Уникално беше! Беше предвидено да я направим с Оркестъра на Ватикана. От един олтар химн за Йоан-Павел Втори! Аз съм го композирал. Страхотно!

В.П.: В тази връзка, как гледат на вашата музика духовни водачи от такъв ранг?

М.Р.: А, ами много му харесваше, много. Това е, че ние, циганите, имаме една такава музика, в която има събрано от цял свят. Защото румбата, например, идва от Африка, минава през Куба...Аз имам по-актуални звуци, защото слушам различни стилове, слушам джаз, всичко. Затова я събираме в нашето творчество.

В.П.: Вярващ ли сте?

М.Р.: Да, много, много при това. Всички в групата сме вярващи. И изобщо циганите сме такива. Знаем, че има нещо, което е над нас, някаква сила, която е над нас.
 
В.П.: И няма значение как се казва тя – Господ, Аллах, Буда?

М.Р.: Абсолютно никакво. Всяко общество почита или е почитало някакъв бог. Но в крайна сметка същността му е еднаква – нещо над нас.

В.П.: Ти си католик, нали?

М.Р.: Да, да, аз съм католик. Въобще една част от фамилията ми са католици, а друга – евангелисти.

В.П.: Фамилията ви май е доста голяма?

М.Р.: Големичка си е (смее се).

В.П.: Колко сте?
М.Р.: Ами само ще ти кажа, че на сватба или на някаква фиеста въобще се събираме около 3000 души и това е само една четвърт от фамилята (смее се). Незначителна част.

В.П.: Познаваш ли някой българин? Въобще познаваш ли българската музика?

М.Р.: Хм, знам, знам. Чувал съм Мистерията на българските гласове, познавам ги много добре. Знаеш ли, че ние, циганите, в Испания, сме дошли от различни краища на света и се наричаме „хитанос”. А има и една част, които са минали през България, им викат „циган”. Така че със сигурност имаме нещо в музиката ни от България. И се надявам на 5 септември в София публиката да го усети в музиката, в звуците, които ще им поднесем. Да чуе малко и български звуци. Има и още нещо. В София ще свирим и нови парчета, които неотдавна композирахме. Една от тях се казва „Невинен”. Много е тежка. Цяло послание е. Посветена е на децата, станали жертва на война и, които, разбира се, са невинни. Специално „Невинен” ще я свирим за първи път и избрахме България да е мястото за премиерата й. Посвещаваме я на вас, българите.
 
В.П.: В България имаме много силна циганска музика и доволно много изпълнители. Даже има един, който има и собствено ток шоу по телевизията, казва се Азис.

М.Р. : О-о, така ли? Ще ми е много приятно да се запознаем. Може и да пеем заедно, ако той иска. Марио Рейес и Лос Джипсис идват в България да направи фиеста, можеш да го сложиш в заглавие даже!

В.П.: Падаш ли си по някакъв спорт?

М.Р.: Хорхе е голям фен на футбола, знае всичко. Аз не знам нищо. Питай него, аз не си падам.

В.П.: Какво ти е любимото ястие? Предполагам, че можеш да готвиш?

М.Р.: О, ама разбира се, готвя даже много добре. Ние, циганите, ядем вкъщи най-много печено на скара месо. И основно това.

В.П.: И остава ли ти време да правиш това, освен да свириш на китарата си и да изнасяш концерти?

М.Р.: Ще ти кажа нещо. Довечера ще спретна вкъщи едно голямо ядене с цялото ми семейство и ще направя това – грил. За семейство Рейес (смее се).

В.П.: Май ще ти трябва доста месо, след като ми каза колко голяма е фамилията ти...

М.Р.: Хахаха, да, да, определено, ще го натоваря в колата си (смее се).

В.П.: А я ми кажи, какъв тип жени харесваш – блондинки, брюнетки, мургави...?

М.Р.: Знаеш, че циганките са мургави и като цяло харесвам такива. Разбира се, има и такива, които се боядисват, изрусяват се, но естествено тъмният цвят си е друго нещо.

В.П.: В такъв случай това може да е лоша новина за русокосите момичета, които ще дойдат на 5 септември.

М.Р.: Ааа, ама защо? (хахахаха). В никакъв случай! Важно е сърцето е на жената, не цветът на косата. Още повече ако дамата е красива, въобще не ме интересува каква е косата й.


 

В.П.: Добре. Какво ще е посланието ви към българската публика на концерта в София?

М.Р.: Че Марио Рейес лично иска да отправи едно послание: Да живее музиката! Защото е нужна много помощ за музикантите, за децата, за училищата. Защото смисълът на съществуването на света е това: музика и любов. Това е най-важното според мен.

 

Май ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031