Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Ел Уеро Локо (Дилинкуент Хебитс): Хип-хоп не значи насилие!

Яна Пункина

Около час преди гига на Дилинкуент Хебитс (Delinquent Habits) тримата чикано рапъри павкат десетия джойнт в един от плътно затворените фургони зад сцената. Говори Ел Уеро Локо, Ивс свива, а О Джи Стайлс развлича гостите. Сред облаци смях и закачки се улисваме в доста дълъг разговор, от който Дилинкуент Хебитс излизат много добри момчета, истински пример за подражание на младежта.

Браво!
 
Яна Пункина: Първо, понеже се намираме на фестивала „Sziget”, как ви се струва атмосферата тук?
 
Локо: Този фестивал е невероятен, виждам хора, които буквално се разхождат наоколо с кофи котейли (на феста действително коктейлите се продаваха в детски кофички за пясък – бел.моя, Я.П.). Това е важното за естивалите, кофи напитки, е после когато ти се доповръща... имаш си кофа. Това е ужасно важно и за сексуалния живот на фестивалите.

Кое харесвате повече: малки или големи гигове?
 
И двете по различен начин - в клубовете имаш личен контакт с публиката си, можеш поговориш с всеки поотделно. Тълпите по концертите обаче притежават сила, която просто те сграбчва. Чувстваш се все едно можеш да летиш направо. В един момент си мислиш "не мога да повярвам, това наистина ли е за мен?". А “Sziget” е толкова огромен, той е някакъв следващ мащаб. Специален е.
 
Какво го прави специален?
 
Когато бях дете, майка ми джиткаше в скъсани стари тениски на Джими Хендрикс и Ролинг Стоунс. Разказваше за концертите, купоните, фестивалите на които е била. Имах чувството, че нашето поколение губи адски много с компютрите, телевизията и моменталното удовлетворение, че нищо такова няма да се случи за нас. Тук обаче е като на Уудсток. Ама истинският Уудсток, не комерс-повторението. Вървиш по алеите и ти се струва, че всички са полудели. Има хора по-странни от мен, по дяволите! Вървя си по алеите и някакви хора се присламчват към мен, за да ги пазя от тези, които са по-странни от мен. В САЩ публиките по хип-хоп концертите са твърде умрели. Всички са излъскани, облечени в маркови дрехи и твърде куул. Ходят на концерти само за да ги видят, и се поклащат незаинтересовано (Изиграва движението, аз се опитвам да го облека в думи). В Европа по концертите виждаш някакви щастливи погота, в които публиката скача до откат. Това е като истинския Уудсток.


(Локо разпределя задачите!)

Кой от хората, с които сте работили, ви е повлиял най-много?
 
Сайпръс Хил ни изкараха на повърхността, бях бодигард по концертите им. Да подгряваме за Айс-Ти, беше невероятно образователно. На турнетата с  Лимб Бизкит имахме невероятни преживявания - излизахме пред една рок публика, която само като ни видеше, започваше да размахва средни пръсти и да крещи срещу нас, защото, нали, ние сме рапъри, а те - не. Към края на гиговете ни хората все още размахмваха пръсти, но вече скачаха и се кефеха като подивели. Един вид  "F... you, but I love you!"
 
Какво следва? 
 
След края на турнето се връщаме да записваме нов албум в Ел Ей.
 
И тримата сте билингви, на кой език хип-хопът звучи най добре? Някой казват, че това е английският?
 
Ха-ха-ха. Всеки, който се опитва да установи подобен монопол върху хип-хопа, е расист. Най-вероятно не е е и истински артист, за това го е страх от нас. Аман от тези претенции за собственост. Ние пеем и на английски, и на испански. Най ни харесва на спенглиш. Колкото повече езици, толкова по-добре.

Какво бихте казали на младите хип-хоп артисти, които рапират на собствения си език?

И.: Не копирайте типовете от телевизията, особено тези дет` се правят на гангстери щот` не са (чувствата на Кемо избликват в спонтанен фрийстайл). Тихите води са най-дълбоки. Тези, които живеят истински живот, са най-истински, те ще съхранят този живот. Те няма да плачат, ако вятърът им поразроши перата, и да се връзват на глупости. Ако преповторите каквото чувате по радиото, мислите ли, че ще сте успешни колкото оригинала? Е, няма да стане. Първата чаша кафе е най-хубава. Трябва да имате собствен стил, да знаете какво правите, и , ако ще се занимавате с хип-хоп, да познавате неговата история. Ако погледнете назад и видите кого все още уважаваме, и кой е идиот, ще се изненадате. 
 
На вас кой ви повлия? 
 
На мен лично - Джим Морисън и Джон Фогърти от Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл, още от дете. Когато порастнах открих, че Джим Морисън е доста егоистичен, и просто си е гледал кефа, без да му пука за нас. Джон Фогърти обаче има наистина готини тесктове, в които се разказва за по-добър живот, някаква хипи мечта. Говори за това мечтано място, където хората просто се опитват да бъдат щастливи.

Ние не сме в това хип-хоп русло, примерно не смятаме, че хип-хопът трябва да е свързан с насилие. Искаме хората да си прекарват добре на концертите ни. Може да не ви се струваме такива , но в цялата ни кариера не е имало бой в публиката ни. Ако видим, че двама тръгват да се бият, спираме да свирим, и им казваме, че ако още искат, могат и двамата да се бият срещу мен. Засега никой не е приемал предложението. Всеки заслужава да си прекара добре. Деветдесет и девет процента идват на концертите ни с това намерение. Един процент от публиката идва да прави проблеми и този процент си има проблеми с... мен. (Как стигнахме до тази тема в общия облак никой не помни... – бел, моя., Я.П.)
 
Някой да има запалка?

Така - с въпрос, Ел Уеро Локо завършва интервюто.


(Локо: Някой да иска да се тупа с мен?)

 

Снимки: Яна Пункина

 

Декември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031