Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Кийт Емерсън: Гледам на себе си по-скоро като на самоук музикант

Васил Върбанов
Минути преди шоуто на Кийт Емерсън Бенд (Keith Emerson Band) в Пловдив на 7 септември, колегата от радио "Тангра Мега Рок" Васил Върбанов имаше безценната възможност да се види очи в очи с легендарния клавирист. Съдържанието на разговора им вече е достъпно за всички посетители на "MySound.bg".


Васил Върбанов: Преди седмица, когато правихме интервю с теб по телефона, каза, че гледате снимки на Античния театър в Пловдив, в който ще е концерта и сте въодушевени. Сега, като го видяхте на живо, как ти се струва?

Кийт Емерсън: Честно казано още ни съм го видял, защото тази сутрин се наложи да отида на зъболекар...

В.В.: Искаше да се запознаеш със състоянието на българското зъболечение?


К.Е.: Ами да, появи се някаква свръхчувствителност в един мой зъб и трябваше да се оправи.

В.В.: Сега как си, всичко наред ли е?

К.Е.: Ами да, горе-долу. Проблемът е, че не съм спал много-много, пътят беше много дълъг, легнах си в 4 сутринта. Но мога да кажа, че вашите зъболекари, тук в България, са много добри.

В.В.: Добре, браво. Хайде да започнем разговора си за музика. Иска ми се да говорим основно за Кийт Емерсън днес, защото вероятно доста често в разговори те връщат към миналото. Хайде, кажи ни всичко за групата си днес.

К.Е.: Ами ъъъъъъъ, първо... Разбираме се много добре, като приятели. Освен това си пасваме чудесно и защото вибрираме на една и съща музикална вълна. Познавам Марк Бонийа от може би 20 години. Това е първото турне, което правим с басиста Травис Дейвис и барабаниста Тони Пиа и, честно казано, аз съм искрено изумен от нивото им като музиканти, както и от всичко, което знаят за моето минало и нещата, които съм правил. Най-важното е, че се получава чудесно шоу, много съм щастлив, че свиря с тях. Всяка вечер се случва нещо различно, но нивото им е невероятно високо и постоянно. Това ми позволява понякога да правя различни видове импровизация, защото обичам да правя това. За мен всяко шоу, си е напълно различно шоу.
 
Кийт Емерсън в Пловдив
 
В.В.: Винаги се е говорило основно за умението ти да свириш на клавири. Интересно, можеш ли да свириш и на някакви други инструменти?

К.Е.: Не мисля, че съм особено добър на други иснтрументи. Е, знам и няколко акорда на китара... Мога малко да свиря на хармоника. Предполагам, че ми харесва да си я удрям в зъбите, но не ви препоръчвам вие да го правите.

В.В.: За това ли ходиш на зъболекар?

К.Е.: Ами да, затова се наложи. И това е всъщност... Ааа не...в новия албум, който излиза на 22 септември, "Keith Emerson Band featuring Mark Bonilla", свиря на диатоничен акордеон. Сам се научих. Има само разни копчета, няма клавиши. Номера е в едно огъване на инструмента.

В.В.: В историята на рока обикновено доминират китаристите и много от тях са признавали, че когато свирят на китарата си, все едно правят любов с жена. Какво е усещането, когато свириш на клавири?

К.Е.: О, Господи! Честно казано, мисля, че китаристите са значително по-привлекателен обект за жените, отколкото клавиристите. Защото един китарист може да се разхожда по сцената, да разпръсква очаронавието си и така нататък. Имам предвид китаристи, като Джеф Бек и така нататък... Ясно е, че жените откликват повече на китаристите, но пък от друга страна, ако направиш едно много бързо соло, с пръсти по клавишите, и това може да има определени сексуални намеци. Но това е само ако много се замислиш. Иначе е чудесно, че музиката, която пиша, често се е оказвала вдъхновяваща за женските сърца, също колкото и за мачо героиката. Това винаги също е било съществена част от моите намерения, когато пиша музика - мъжкото начало като допълнително преживяване към самолетите и мотоциклетите, които карам, и други неща, които мъжете правим - гмуркане и така нататък... Ето, това искам да постигам - в музиката ми да се чува мъжкарска героика, но също толкова и романтизъм и любовни елементи. И ми се струва, че това, което успявам да постигна, и това, което постигнахме с Емерсън Лейк Енд Палмър е имено комбинацията и баланса между героичното и романтичното. Понякога отивахме отвъд това, което хората искаха. Беше може би прекалено грандиозно, прекалено бомбастично. А пък когато станеш прекалено мелодичен и прекалено мек или прекалено сантиментален, хората се разочароват, както стана със Стинг, със соловите му неща и ето, че той се върна в Полис, защото това поне беше добър рок ен рол. Нещата, които направи соло, бяха прекалено меки, много красиви песни, но хората явно пожелаха отново да има повече газ.


В.В.: Хайде сега да се върнем малко назад във времето - в 60-те и 70-те години. Ако проследим биографиите на музикантите в тях, по това време има два типа групи - в едните свирят хора, които никога не са имали музикално образование, а в другите действат хора със сериозна академична подготовка. Така ли беше наистина?

К.Е.: Да, до голяма степен беше точно така. И аз доста се чудех от кои съм точно. Дълго размишлявах над това. Хора, като Арт Тейтъм, Ерол Гарнър... Всички те са били самоуки, но в същото време невероятни музиканти. И никой никога не може да си позволи да каже нищо срещу тях. Те бяха невероятни музиканти. Естествено, понякога е много важно да имаш академичен поглед върху нещата. От тази гледна точка аз смятам себе си за по-скоро самоук, защото учих аранжимент сам, както и повечето други познания свързани с музиката. Минах през някои основни уроци по пиано, когато бях тийнейджър и това беше всичко. Определено гледам на себе си по-скоро като на самоук музикант.
 
Кийт Емерсън Бенд в Пловдив
 
В.В.: Композирал си музика за филми, включително и за два филма на Дарио Ардженто. До каква степен, според теб, за един филм и има ли планове отново да работиш в тази насока?

К.Е.: Когато се правеше филмът "Огнените колесници", продуцентът Дейвид Пътнам ми представи сценария и ми каза "Не мисля, че това ще бъде много подходящ филм за теб", защото филмът, ако сте го гледали, започва с "Ерусалим". С Емерсън Лейк Енд Палмър бяхме правили адаптация на "Ерусалим". И така, той продължи – "Филмът няма много голям бюджет, но ако искаш да го направиш...". Прочетох сценария и скоро след това разбрах, че вече е написал музиката. Честно казано, трябва да подчертая, че според мен, именно музиката на Вангелис направи този филм. Той наистина е доста ниско бюджетен, ако се загледате в олимпийските надбягвания. Там няма кой знае колко хора, но по някакъв начин Дейвид Патман успя да го направи. И това беше един много ясен пример за това как музиката може да превърне един много евтин филм в голям филм. Филм, който всички си спомнят и до днес. Понякога, разбира се, се случва и обратното, когато имаш много голям филм и пишеш музиката за него. Ако попиташ хора, които излизат от киното, какво ще кажат за музиката, реакцията им обикновено е "Каква музика?!". Те не чуват музиката. Когато филмът е много добър, тя е второстепенна, на втори план. Добре, трябва ни някаква музика – да се обадим на Кензи Мерол или нещо такова. Е, всеки си спонмя основната музика на "Карибски пирати", "Похитителите на Изчезналия кивот", "Междузвездни войни" и така нататък, но не са много. Ако, например, ви накарам да ми изпеете музиката от сцената в "Блейд Рънър", където лети, ще можете ли? Така, че писането на филмова музика е често доста обезкуражаващо, защото когато напускат киното зрителите, в голямата си част не са обърнали никакво внимание на музиката. Но ето, Вангелис направи нещо велико и ако попиташ някой за "Огнените колесници", той веднага ще ти запее.

В.В: Какво, според теб, привлича млади хора на твоите концерти - техните родители или това, че музиканти като Дрийм Тиътър твърдят, че си им повлиял много?

К.Е.: Не знам, не мога да говоря за всеки отделен случай, но може би някои от тях са научили през Интернет, водени от желанието си да научат повече за историята на на прогресив рока и не само прогресив рока, но и хеви метъла - от къде са минали те, за да стигнат до тук. Но, знаете ли, моята цел не е да образовам – качвам се на сцената, за да изпълнявам музиката си и да забавлявам. И в този смисъл не ме интересува особено на каква възраст и от каква група са хората в публиката, кое поколение и така нататък. Още повече, че музикантите в моята група са... Господи, басистът ми е на възрастта на сина ми, на по-малкия ми син! Работя с екип от много млади музиканти, но мисля, че така ни приемат много добре всички - публиката ни се състои от деца и техните родители, а това е чудесно.

Чувал съм много за вашата страна - колко изолирани сте били, как не сте имали достъп до западна музика. Когато се върна назад в 1968, когато бях с групата си Найс (The Nice), си спомням, че бяхме поканени в Чехословакия, но точно тогава навлязоха червените армии и окупираха мястото. Беше малко преди Коледа и си мислех, че няма да мога да се измъкна от Прага и да се прибера вкъщи. Още си спомням руските танкове, които бяха заобиколили столицата. Войниците, нарамили пушки, блъскаха по вратите на летището, а те бяха автоматични - просто не знаеха за какво става въпрос, искаха да си пробият път. Имаше и много тъжни моменти, особено със студентите, които протестираха на площада. Нашето участие на концерта там започна чак в полунощ, а преди нас имаше доста чехословашки групи, които от сцената призоваваха окупаторите да се махнат от страната им. Беше невероятно, изключително емоционален концерт!

В.В: А това е било преди цели 40 години! Добре, от тук на къде поемате?

К.Е.: Марк и аз заминаваме на нещо като промоция на новия ни албум. След това ще се отправим към Япония, за където са предвидени доста големи концерти. После предстои Австралия, ако не се лъжа.  
 
Кийт Емерсън Бенд
 

Декември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031