Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Зуко 103: Танците на метър-два от теб вдигат настроението!

Цветан Цветанов

Боса-нова, фънк, дръм-ен-бейс, дъб, рокендрол, джаз…  И малко етиопски призвук, и малко западноафрикански влияния, и малко соул, и много душа: колкото ви душа иска!

В хаотичния звуков Вавилон 2008, подобно начинание може да бъде доведено до щастлив край (без претрупвания и загуба на идентичността) само от някои пионери на клубната музика на ХХІ век, каквито са Зуко 103 (Zuco 103). Десетина години след раждането на жанра „бразилектро” в съвременната музика (с едноименното парче от първия албум на групата "Outro Lado"), Зуко с умиление и усмивка си спомнят как стават "тези неща" със създаването на нови стилове и тенденции…

„Много забавно се получи тогава" – разказва вокалистката им Лилиан Виейра – "защото почти веднага след албума критиката ни прикачи този етикет „бразилектро”, а всъщност почти веднага след написванато на парчето "Brazilectro", вече правехме и се интересувахме от музика, съвсем различна като стил и насока”, допълва шеметната бразилка.

Но пък легендите са хубаво нещо: следват още три студийни албума – "Tales Of The High Fever" (2002), "Whaa!" (2005) и "After The Carnaval" (2008), като последният бележи интересен нов етап в развитието на групата – впускането в дебрите на по-акустичната музика. Тези, които си спомнят концерта на Зуко 103 в зала 1 на НДК, София, преди няколко години (едно от събитията, ознаменували раждането на „Джаз Плюс” като фестивал), навярно ще останат изненадани да открият същия невероятен пулс на тази музика, само че в съвсем различен контекст – с повече рокендрол, с някои нови музиканти на сцената и най-вече – в зала, в която се танцува, а не се седи.

Разговарям с Лилиан Виейра (вокали) и Щефан Крюгер (барабани) след концерта им на Скопския джаз фестивал, един уикенд преди изявата на триото у нас на 24 октомври.

Цветан Цветанов: Хайде да започнем с карнавалната култура в Бразилия и в Холандия и с това какво всъщност се случва след един голям карнавал.

Щефан Крюгер: Знаеш ли, в Ротердам имаме много добър летен карнавал с много хора от Антилите, от Суринам, от Бразилия…  Карнавалът е огромен и кажи-речи всички тези хора, които идват от тропическите ширини и понастоящем живеят в Холандия, обикновено честват своя Карнавал именно в Ротердам – много е забавно и не прилича на нито един от познатите карнавали по света, защото е наистина смесица между бразилски карнавални традиции, тринидадски, суринамски, брас оркестри от Европа и от южните щати и какво ли още не… Уникален е.

Лилиан Виейра: А след карнавала идва времето за почивка и за размисъл. Всъщност и акустичното звучене в новия ни албум има до голяма степен тази функция – релаксация и разпускане след карнавала.



Ц.Ц.: А текстовете?

Л. В.: Не съм се замисляла, докато създавахме албума, но сега като си слушам текстовете, имам предвид през последния месец, откривам един допълнителен елемент на щастие, радост и позитивна енергия в още по-голяма степен от преди. Което е резултат и от това, че преди две години станах майка… Човек не може да предвиди как ще потръгнат нещата, когато се захване с ново начинание, но и фактът, че много от записите ги направихме в Бразилия, си казва думата. Дори ако говорим само за вдъхновение… Това са то щастливите съвпадения.

Ц.Ц.: Публиката и различните места и зали, където свирите – те как влияят върху шоуто ви?

Щ. К.: Понякога свирим пред седящи хора в големи зали, както беше на последния ни концерт в Лондон. Тогава, например, излязохме на сцената след Ипанемас, които са по-акустични и свирят точно боса-нова, така че и ние превключихме на подобна вълна, защото публиката вече беше потопена именно в тази атмосфера. В Скопие например клубът беше претъпкан с щастливи и танцуващи хора, а когато видиш танцуващи хора на метър-два пред теб, това автоматично те потапя в съвсем различна атмосфера. Вдига ти настроението.

Снимка: Цветан Цветанов

 

Декември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031