Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Рага Туинс: Не държим караоке

Яна Пункина

След гига на Рага Туинс (The Ragga Twins) (23 януари – в чест на 10 години H.M.S.U.) времето тече толкова шеметно, че минути за отделни интервюта почти няма. Братята Дестуш се оказват приклещени в отделните мигове и между въпросите на Кремена Йорданова и Яна Пункина. Две MC-та на две репортерки в тресящия се от баси бекстейдж на „Аско Деница” в столичния квартал Младост 2. Кой излезе победител в този напълно хаотичен разговор, няма да разберем.

(А какво правеха братята, докато обменяхме няколко изречения, организаторите на партито помолиха да не казваме...)

Кремена Йорданова: Колко лош си, Флинти Бадман?

Флинти: Лош съм на микрофона. Много съм лош!

К.: Как се чувстваш в България?

Ф.: Добре съм, върнах се в България за рождения ден на H.M.S.U. Бяхме тук миналата година, били сме и преди. Казаха ни, че публиката е избрала чрез гласуване ние да сме едни от изпълнителите на десетгодишнината. Много ми е приятно - за нас това беше суперспециално шоу. Всеки път, когато дойда, е по-яко от предишния. А по време на първия беше просто велико! Така че правете си сметката (усмихва се).

Яна Пункина: След участия в подлез и мебелен магазин, какви са впечатленията ви от София?

Диймън Рокерс: Няма значение в каква зала свирим, дали ще е нечий таван, къща, от която са разкарани всички мебели, или в голям склад. Наистина няма значение. Идваме с номера си -  да забавляваме хората. В София е толкова яко, че идваме за трети път.

К.: Разкажете повече за историята си. Започнали сте в деветдесета, така ли?

Д.: Като Рага Туинс работим от 1990, но сме на сцена от 1981. Заедно сме цял живот, защото сме братя. Винаги сме се движили заедно. Като малки даже играехме в един и същ футболен отбор.

К.: Имате ли някакъв общ музикален ген, който работи най-добре, когато сте заедно?

Д.: Да! Но трябваше да мине много време, за да се прояви. Оттук нататък винаги ще правим музика заедно. Тя е нашият живот! Обичаме да правим музика и да забавляваме хората, обичаме да идваме в София. Обичаме да виждаме усмивки на лицата на хората . Флинт се опитва да ги държи постоянно нахилени.

Ф.: Всъщност, чичо ми казва, че дядо ни по майчина линия, когото не познаваме, защото е останал на Карибите и е умрял преди да се родим, е бил музикант. Това може би са неговите гени.

К.: 1990-а, значи... имате ли представа кой набор са феновете ви долу?

Ф.: Някои от тях са били в пелени, когато започнахме. Миналата седмица след гига ни в един клуб, при нас дойде някакво типче и каза: "Мама и татко ми казаха за вас". Това са поколения, които знаят как да си прекарат добре.

К.: Не се ли уморихте да пеете любимите песни на публиката през всички тези години? Някои от рок звездите сега карат публиката си да пее вместо тях, защото нямат повече сили...

Ф.: Не, не, не, не! Ние не държим караоке. Ние пеем нашите си любими песни.  Да забавляваме ВАС. Няма нужда да ни помагате. Достатъчно издръжливи смеа да караме така цял живот.

Я.: Кое е най-бруталното парти, на което сте рапирали?

Д. : Твърде много са били. Настоящето е почти на върха на списъка. В началото на 90-е сме правили партита с по 25 хиляди души, но и това днес беше невероятно.

Ф.: Всеки път, когато дойдем в България, си прекарваме страхотно. Тълпите са жестоки. Обичаме България.

Я.: Как се сработвате с различните диджеи, репетирате ли?

Д.: Винаги импровизираме. Познаваме стила на диджеите, с които работим отпреди това. Например със Шай FX сме си сътрудничили много пъти и вече знаем какво да очакваме: какво ще пусне и как. Някои пускат по различен начин специално за нас – почти само  бийтове, защото знаят, че можем да не млъкваме. Познават стила ни.

Я.: Какво следва?

Ф.: Да минем през 2009. Трябва да забавляваме феновете си и да се държим на ниво. Много младежи ни конкурират сега. Трябва да се задържим на върха, защото младите MC-та ще ни вземат короната. Остаряваме, но продължаваме да работим здраво. След десетина години може и да се пенсионираме.

Я.: Работите ли с по-младите MC-та?

Ф.: Да, особено с изгряващите. Уважават ни много.

Д.: Уважават ни, защото, ако не бяхме ние, можеше и те да не се занимават точно с това сега. Ние започнахме да рапираме на джънгъл преди много години. Радваме се на новите попълнения. Щом идват още и още, сцената ще остане жива!

Я.: Културното ви наследство влияе ли върху вашата музика?

Д.: Вплитаме културата си главно чрез езика. Имаме типично карибски акцент, владеем диалекта.  

Я.: Имате ли някакъв пример за подражание?

Д.: Господ. Без него нямаше да съм тук. Когато бях дете, ходех всеки ден на църква, не ме е срам да си призная. Никой няма толкова голямо влияние в живота ми, колкото Господ. Той е моето вдъхновение.

Тук братята Дестуш се отдават на други свои вдъхновения.

(Какви ли са били те, “MySound.bg” оставя за домашно на юзърите – б., р.)
 

Май ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031