Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Свен Вет: Моята мисия е музиката

Виктор Хари

Свен Вет (Sven Vath) отново в България. Завърта в столичната зала "Универсиада" на 6 март - отново по покана на "Метрополис".

Отново се очертава мегакупон!

Още повече, че корифеят пристига с чисто нов материал за сета си у нас. В рамките на турне по презентацията на двойния проект - "In The Mix: The Sound Ot The Ninth Season" (2008).  

Какво ли е настроението щаба на Негово Техно Величество?
 


Виктор Хари: Добър ден! Би ли се представил най-напред, както му е редът!

Свен Вет: Разбира се, аз съм Свен Вет. Роден съм в Германия - в Офенбах, живея във Франкфурт, където правя музика от много години насам.

Само там ли живя през цялото време?


Да. Почна се във Франкфурт през 1981, беше малка техно-сцена. Аз пусках в много известния тогава клуб "Дориан Грей". По-късно, през 1985, започнах да продуцирам собствени издания. Там бяха всичките ми приятели, там е и семейството ми. Минавало ми е през главата да ида да живея в Лондон или Париж, но неизменно си давах сметка, че Франкфурт е добро място за работа. Ние имаме много добро летище с директи полети за навсякъде, което е много важно за работата ми.

Както вече споменах, имаме си и клубен живот, създадохме различни структури, издателски лейбъли, дистрибуторски компании, радио и т.н. Така че Франкфурт е добро място за електронната музика.

Спомена за полети. Носят се слухове за твой собствен самолет.

Не. Хора често ми предлагат чартъри, други ме канят на Конкорд, за да участвам в парти-полети, но ако трябва да съм откровен, летенето със самолет е стресиращо, когато летиш по четири или шест пъти в седмицата. Когато бях хлапе, и аз като мнозина други си мечтаех да бъда пилот, но сега седя по-често в самолет и от истински пилот.



На теб определено ти харесва да си диджей, а?

Да! Даже прекалено, бих казал. Не мога да спра! Постоянно съм в планиране на партита. Изготвям си годишен календар предварително. Понякога изпадам в сложна ситуация, когато прекалено много хора ме поканят да пускам за тях. Те всички си вършат добре работата: подбрали са добри места и клубове, изготвили са качествена декорация и артуърк... но както знаете, денонощието има само 24 часа... Дори да пусках през цялото време, пак нямаше да успея да съм навсякъде.
 
Успехът естествено ли дойде при теб - ти просто правиш, каквото ти се иска, и следва успех, или достигна трудно до него?

Успехът не идва сам. През тези години постепенно извървявах пътя до него стъпка по стъпка. Започнах да продуцирам издания,(собствени и чужди едновременно с двата си ранни лейбъла, "Hardhouse" и "EYE-Q"), после дойде и клубът (купува клуб "Omen" в пр. Поличбата, където е пускал дълго и го отваря наново преустроен с името "Cocoon" в пр. Пашкул - бел. - моя, В.Х.). Сега съм начело на буукинг агенция. Най-напред "Cocoon" беше клубът във Франкфурт, после се местехме на различни места. А от доста години вече всяко лято "Cocoon" е на Ибиса.

Каква е идеята зад пашкула?

Метаморфоза. Никога не стой на едно място! Всичко е въпрос на еволюция, ние сме дух в движение.
 
Ти си пример за артист, който през годините редовно променя своя стил и музика, своя вид. Така чустваш, че трябва да бъде, или просто си неизменно привличан от новото?

Мисля, че би ми доскучало, ако през цялото време пусках една и съща музика. Все едно един актьор или художник, който не иска да играе все една и съща роля или да рисува все една и съща творба. Наистина, нужен е талант и усет за нови идеи и насоки. Някои диджеи си знаят едно и също, мислейки най-напред за парите и как после само ще лежат на старите си лаври. Това е застой, а застоят не е моята визия. Нито отвътре, нито отвън. Не е само до звука, нито пък до клуба - става въпрос за лайфстайл и философия, за начин на живот. Моята цел е да събирам хората заедно, да има контакт, общуване. Аз се зареждам с енергията, която танцуващите излъчват, и им я връщам обратно.


 
Когато се променяш постоянно, не те ли е страх, че аудиторията ти може да си отиде?

О, аз съм от толкова години в музиката! Видял съм мнозина да си идват и отиват, изпълнители - също. През осемдесетте бях заедно с артисти като Ким Уайлд, Дъ Кюър... Ник дори се присъедини за общо турне в Южна Америка. Срещал съм се с много хора от музикалния поп бизнес, също и диджеи. Днес не знам какво правят, занимават ли се още с музика или дори дали си имат семейства. Моята мисия е музиката! Ако си здраво впримчен, мнозина ще те последват, други, с техните си планове, може да не го направят.

Да, изглежда хората са щастливи под звуците на твоите сетове, каквито и да са те. Винаги ли е било така?

По някой път попадам на места и страни, където сцената не е толкова "напред с материала" и реакциите са различни. Някои дори са се питали навярно: какви ги върши тоя? На хората им трябва време обикновено да свикнат с новото, с различното. В сетовете си гледам да вплета различни по рода си течения, не праволинейно техно или чист хаус. С някои звуци се получава, с други не.

За кратко бях пробвал и дръм-ен-бейс дори, но някак не ми се вписа в звученето. Електро и минимъл хаус като темпо и звучене напасвам с по-голям успех. Опитвам, експериментирам и така продължавам все напред.

В последните години електро звученето стана доста популярно, но това не беше така преди. Ти бе един от първите, които заложиха на него преди няколко години. Какво ти повлия в тази насока?

Не мисля, че електрото е било мъртво някога. Добре си спомням колко беше модерно преди двайсет-трийсет години. Тогава брейк денсърите бяха на мода, имаше нашумели проекти отвъд Океана като Маями Бейс, Нюклеъс...
 
Как стана така, че след такава пауза, изведнъж израстна пак, и то с главозамайваща скорост, цялата нова електро-вълна?

Ами специално в Германия още от времето на Крафтверк с тяхното електро програмиране и бийт-структури си има твърда маса почитатели на този род звучене. Хората в тази сфера подхождат направо с научен интерес, като неотклонно търсят нови и нови насоки на развитие. Тя и самата електронна музика като цяло е отворена за всякакъв род експерименти и смесвания. Това е като тръгване по пътека, водеща незнайно къде.  

В будизма се твърди, че пътят е целта, да не би да си будист?
 
Може би, от някакъв нов вид. Поне що се отнася до вечното търсене на нови неща и промяна на светоусещането. Лично за себе си винаги съм се стремял да търся баланса, понякога се губя, търсейки отвъд познати граници, но неизменно се връщам обратно. Това е моята философия!

 

Май ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031