Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Мик Мос (Антиметър): Интернет винаги е бил много важен за мен

Бояна Атанасова
В средата на февруари имахме невероятната чест да видим и чуем в София двама страхотни музиканти - Дънкан Патерсън (Duncan Patterson) и Мик Мос (Mick Moss) - създателите и основна движеща сила на алтернативния проект Антиметър (Antimatter). Щастливите обстоятелства продължиха и след великолепния им концерт в зала "Лиляна Димитрова", с десетминутния ни разговор, който завърши доста неочаквано...


Здравейте, момчета! Мик, по време на концерта спомена, че си болен - как се чувстваш в момента?

Мик Мос: А, да, поразболях се. Не съм точно настинал, но усещам тежест в гърдите...

Дънкан Патерсън: И аз бях до скоро така.

Мик: Да, той пръв се разболя, сега е мой ред. Разменяме си вируси непрекъснато.

Дънкан: На концерта ни в Турция, преди този в България, всички пушеха и димът направо ни съсипа.

Не можехте ли да забраните пушенето?


Дънкан: Опитахме, но на никой не му пукаше. Все пак това е част от тамошната култура. Съвсем различно е от нашите представи и не можехме да направим нищо.

Как оценявате турнето си до сега? Само няколко концерта са минали, но все пак...

Мик: Мисля си, че Турция бе единственото разочарование, защото е хубаво да знаеш, че на хората им пука за музикантите, както го усетихме тази вечер в София. Те не показаха никакво уважение, а това ми попречи да вложа всичко, на което съм способен в изпълнението си. Сега обаче нещата вече отново са наред, след идването ни в България...

Пречат ли ти виковете и скандиранията, като тези, които чу тази вечер?

Не, напротив, харесват ми!

Не ти ли се струва странно, Мик, че повечето почитатели на Антиметър са метъл фенове? Музиката ви все пак е доста далече от стила...

Не, не ми се струва странно. Знам как заработи машината. Всичко тръгна от това, че Дънкан имаше връзка с Анатема. В началото на Антиметър хората свързваха групата с тях и оттам се направиха асоциациите и бяха привлечени метъл феновете. Мисля, че и начинът ми на пеене също е определящ за тези асоциации. На доста места пеех малко по-агресивно, използвах типични за метъла похвати. Всичко това ме кара да не се шокирам, че толкова много от нашите почитатели всъщност са навътре в метъла.

Притеснява ли те, че много често хората те питат за отношенията ви с Дънкан, както и за раздялата на групата и превръщането на Антиметър в едноличен проект?

Нямам проблем с това. Хората просто трябва да разберат, че се случват такива неща и че сме направили промените заради някакви наши лични причини. В интервюта винаги ме питат за това и се чувствам задължен да се връщам отново и отново към момента, в който решихме да се разделим с Дънкан. Всъщност, не мога да определя кога точно във времето се случи това. То просто се случи. Смятам, че някои неща трябва да бъдат оставяни такива, каквито са, и да не се коментират много.

Промени ли се нещо, откакто отново свирите заедно?

Мик: Не мисля, няма особени промени.
 
Дънкан Патерсън (Дънкан Патерсън)
 
А какво е твоето мнение, Дънкан?

Дънкан: Ами, не, и аз мисля, че не се е променило кой знае какво. Всеки се опитва да прави нещата по най-добрия възможен начин. Преди всичко се коренеше в това, че се опитвахме непрекъснато да сме перфектни, но и да не се продаваме на музикални лейбъли или подобни... Така, в един момент, започна да ни преследва лошият късмет. Не вярвам в зли сили или нещо подобно, но просто ни се случваха кофти неща. Започнахме да не се чувстваме удовлетворени, защото не получавахме в замяна на вложения труд това, което смятахме, че трябва да получим. В един момент реших просто, че имам нужда от почивка и си тръгнах.

Мик: 2003 беше много луда година за нас. Когато се обърна назад, си давам сметка, че неслучайно се предадохме към нейния край. През 2003 бяхме в Америка, Гърция, Турция, Франция, Германия, Кипър, Естония... През есента записахме парчето за трибют албума на Дед Кен Денс, след това за 4 или 5 седмици имахме съвместна обиколка с Дъ Гедъринг... А пък аз имах все пак семейство и деца, за които трябваше да помисля. Тогава не можех да си позволя да прекарвам повече време с тях. 2003 наистина беше важна година, но ни се случиха и много лоши неща, които ни разколебаха.

Дънкан: Направо няма да повярвате какви странни случки имахме. Някой се намесваше, когато всичко бе уредено за участията ни, и всичко се проваляше в последния момент. Много беше странно...

Дънкан, ти поддържаш собствен блог. Мик, ти пък направи форум на Антиметър, в който участваш активно, отговаряш и на съобщенията си в "MySpace"... Смятате ли, че е важно да се поддържа по подобен начин връзка с феновете и защо?

Мик: Няма съобщение в "MySpace", което да съм получил, и на което да не съм отговорил. Мисля, че би било арогантно от моя страна да не го правя.

Дънкан: Аз пък ги блокирам всичките... (общ смях)

Мик: Причината да го правя е, че от ден първи, когато сме започнали да се занимаваме с музика, Интернет винаги е бил много важен за нас. Чрез него си създаваме доста ясна представа кои и какви са почитатели ни и можем да общуваме свободно с тях. Поддържаме контакт непрекъснато и така нямаме нужда от трибуна в някое списание, например, защото не смятаме, че е правилният начин да общуваме с феновете си. Списания, телевизии, нали разбирате... Така няма нужда да имаме посредници - имаме непосредствена връзка с всички, които ни харесват, и това е направо фантастично!
 
Мик Мос и Бояна Атанасова(Мик Мос и Бояна Атанасова)
 
След този отговор, забравих последния подготвен въпрос и приключихме с усмивка разговора... преждевременно. Мик и Дънкан продължиха да отговарят на въпросите на колега журналист, а аз останах да послушам, защото все още бях в плен на случилата се магия...
 

Септември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30