Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

The Revenge Project: У нас ъндърграунд музикален бизнес не съществува

Бояна Атанасова
The Revenge Project са една от най-добрите екстремни метъл групи в България. Това и факта, че момчетата издадоха втория си дългосвирещ албум наскоро, дадоха чудесен повод да си поговорим с тях за всичко интересно около бандата. И така:



"Through Blood And Ashes", 7 парчета, 2008 - какво друго можем да кажем за втория ви албум, какво ще чуят в него феновете на екстремния метъл?

Надяваме се да чуят развитие на идеите ни от първия албум, тъй като вече сме много по-сработени като екип и по-добри като инструменталисти и композитори. Но преди всичко ще чуят корав метъл, музика, в която сме вложили изключително много мисъл и емоция. Освен всичко това, албумът предлага и по-добър саунд от дебюта и изобщо е крачка напред във всяко едно отношение.

Как протече процесът по записването на новия албум, какви бяха основните предизвикателства при създаването му?

Процесът по записването му протече доста по-трудно от предвиденото, предвид на многото и разнообразни технически проблеми, които ни сполетяха. Ако не бяха те, може би той щеше да е факт година по-рано, но все пак, по-добре късно, отколкото никога. Създаването на втори албум винаги е по-трудно от първия, особено когато дебютът е сполучлив, издържан и добре звучащ. Логично, ние не сме мислили за тотална промяна, а по-скоро да доразвием и утвърдим стила си, който, както знаете, е смесица от дет, траш и блек. Все пак, в новия албум могат да се чуят някои новости, които, може да се каже, разширяват трактовката на стила.

Стана традиция The Revenge Project да бъдат подгряваща група при гостуванията на доста от големите изпълнители, които пристигат напоследък в България. Кое свое участие на подобно шоу няма да забравите? Защо?

Всички наши шоута, независимо като подгряваща банда или самостоятелни, са незабравими за нас поради една или друга причина. Ако трябва все пак да отличим някое, това без съмнение би било шоуто със Содом през 2004, което се оказа ключово за нас във всяко едно отношение. След него, известността ни, така да се каже, нарасна доста и спечелихме страшно много нови фенове, което несъмнено е най-важното за една група, каквото и да си говорим. Дори бандата да разполага с голям бюджет за албуми и клипове, хубави инструменти и апаратура, няма ли фенове – няма нищо.
 

Какво отличава The Revenge Project от останалите групи в България, как бихте се представили с няколко думи пред незапознатия меломан?

Ние сме екстремна метъл група от Бургас, с много комплексен стил, обхващащ много поджанрове, но без да жертваме емоцията на музиката по какъвто и да е начин. За жалост, мисля, че това е най-доброто описание за нас, а то не дава много информация - трябва да ни чуете, за да разберете. С думи не става.

Има ли според вас развитие в ъндърграунд музикалния бизнес у нас, как оценявате нивото на метъл сцената у нас като цяло?

Ъндърграунд музикален бизнес просто не съществува - всички ъндърграунд изпълнители се занимават с това като удоволствие или хоби, не като бизнес. Ние, както всички други екстремни метъл банди в България, не печелим от музиката, която правим. Причините за това са много и е безпредметно да ги изреждаме. Колкото до нивото на метъл сцената у нас, смятаме, че тя е на много добро ниво откъм музиканти и идеи, но не може да става и дума за „реализация”.

Имаше ли момент, в който сте губили надежда за бъдещето на групата (ако да, кой е бил той)? Какви са стремежите на The Revenge Project от тук нататък?

За щастие досега не е имало такъв момент, дори напротив – трудностите са ни амбицирали още повече. Често сме оставали без басист например, но сме успявали да се справим. Да се свири в екстремна банда не е лесно – няма пари, няма тълпи полудели фенки, огромни турнета и всякакви други екстри, за които хората обикновено се сещат, като чуят „банда”. Наясно сме с това и свирим от любов към метъла, към музиката, която слушаме цял живот. Чувстваме, че има с какво да допринесем за развитието и популяризирането й в България, а защо не и с развитието и популяризирането на българския метъл зад граница. Може да се каже, че това е един от стремежите на The Revenge Project оттук нататък, но не на всяка цена. Важното е да има метъл и удоволствие от това, което правим, всичко друго е на втори план.
 

Какви са отношенията между вас и останалите екстремни банди в България? А с тези от бургаския регион? Какво пречи на Бургас да има по-развита сцена, да има повече концерти там, не само на родни състави, но и на чужди групи?

Отношенията между групите в България като цяло са много добри, макар и с малки изключения. Никога не бихме отказали да помогнем на друга група с каквото и да е, както сме правили, и както са правили и за нас много пъти. А в Бургас няма изключение от правилото, всички групи тук сме големи приятели и често се събираме на по бира. В момента в Бургас положението не е много добре, понеже нямаме място, където да свирим. Тук няма клубове с жива музика, поне не метъл (имаше един, но това е друга тема), а почти всички помнят, или са чули, за издънката в Младежкия дом, така че нямаме място и за по-голям концерт. Разбрахме също така, че и във Варна вече е станало така, след затварянето на "Зона 51".

Разкажете ни малко повече за последния ви концерт в Младежкия дом в Бургас и какво точно се случи на второто издание на фестивала "Haunted Shores"? Защо бе прекъснато преждевременно участието ви?

Както стана дума преди малко, случилото се в там беше огромна издънка от страна на директора на Младежкия дом. Още от самото начало ни създаваше проблеми с ненужни проверки. Договорът на организаторите с Младежкия дом беше до 22:00 часа, и уважаемият господин директор беше там в 21:50, за да е сигурен, че ще приключим точно навреме. Като излязохме ние на сцената беше около 21:50 и щяхме да закъснеем малко, вероятно до 22:15. За наше щастие, Общинска полиция и директорът бяха там, за да ни кажат, че нямаме повече време и трябва да слизаме от сцената.

Цялата ситуация беше нелепа, просто не може Общинска полиция да влиза и първите думи от устата на един от тях да са "Заради наркомани като вас държавата е на това дередже!".

Как се отнасяте към организирането на големи форуми като "Spirit Of Burgas"?

"Spirit of Burgas" беше много добър фестивал и ние сме много доволни от представянето ни там. Добре е да има подобни събития, защото и извън България се чува, че тук се случва нещо интересно. Хубавото на "Spirit Of Burgas" е, че успешно събра много фенове на различни стилове, което си е доста смело начинание за държава като България, предвид на леко сприхавия ни нрав и нетърпимост към нещата, различни от тези, които разбираме. Много се надяваме следващото издание да е успешно като предишното, дори повече.  

Какво трябва да се промени в България, за да се популяризира повече метълът родно производство? Има ли изобщо нужда от подобно нещо?

Първо, трябва да се популяризира метъла като цяло. Навсякъде в България се гледа на метъла и на метълите като на нещо много лошо, шайка некъпани наркомани, чиято идея за музика е да слушат джангър и да се блъскат. Това, както ние знаем, е абсолютно нелепо, но се опитай да го обясниш на човека от улицата. Смятам, че точно фестивали като "Spirit Of Burgas", където всичко е накуп, са един от най-добрите начини метълът да промени малко имиджа си на музика за отрепки. Просто хората трябва да имат шанс да чуят и да видят, че не сме чудовища, не сме клошари, и не сме наркомани. Оттам нататък, вече може да се говори за популяризиране на българския метъл.

Стана ясно, че ще участвате в голям румънски фестивал, наред с групи като Сирения и Амон Амарт - разкажете повече за това събитие. Това ли е новият стремеж на групата - да излезе извън рамките на България? Планират ли се други подобни фестивални участия?

Фестивалът се нарича “Rock City Festival” и ще се проведе в град Фетещ, на брега на река Дунав, в интервала 20-23 август. Освен нас, на него ще има още няколко български банди, както и доста сериозни хедлайнъри, които предстои да бъдат обявени съвсем скоро. Колкото до други фестивални участия, времето ще покаже, но е напълно възможно да се появим отново на "Spirit Of Burgas", а защо не и на още някой чуждестранен фестивал – кой знае...

След два издадени албума, как мислите, подкрепят ли достатъчно българските фенове своите любимци - купуват ли достатъчно албуми, мърчъндайз, посещават ли повече концерти?


Да, бих казал, че българските фенове подкрепят БГ бандите като цяло. Тук е мястото да благодаря на всички, които го правят и да призова всички останали да вземат пример от тях. Казвам го, защото има и доста такива, които директно заклеймяват дадена банда, като разберат, че е българска. С концертите е по-сложно - при толкова много гигове на западни банди в България напоследък, ъндърграунд клубните изяви страдат, и то много. Наскоро едни приятели правиха концерт и събраха 12 човека публика. Говорим за група, която свири от над 10 години. Сами си правете изводите.
 

Каква е формулата за създаването на един истински силен метъл албум? Какво липсва на българските групи от стила, за да пробият и извън рамките на страната?

Формула в музиката няма, или и да има, това просто ще я направи шаблонна - ще изгуби почти всичко добро в себе си. Формулата, доколкото я спазваме ние, е да мислим хубава музика и да се стараем да я свирим възможно най-добре. А това, което липсва за пробиване, са предимно лейбъли и реклама. Примерно, на последното издание на "Haunted Shores" нямаше нито един спонсор, всичко излезе от джоба на организаторите. Подобно нещо е абсурд, но при нас просто е така. Както отговорихме по-рано, трябва първо да се популяризира метъла като музика, така че и спонсорите да искат да инвестират.

Какви са очакванията ви за 2009, не само в професионален, но и в личен план?


По принцип не работим по определен план, но се надяваме да имаме повече участия тази година, тъй като миналата бяха сравнително малко. Освен това, трябва скоро да почваме работа и по следващия албум, който се надяваме да не се забави толкова, колкото този, но само времето ще покаже. А в личен план... най-вече здраве и повече късмет. С останалото ще се справим, ще оцелеем някак си. Бихме искали да пожелаем същото и на читателите на "MySound" както и приятни мигове с новия албум на The Revenge Project.
 

Януари ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031