Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Робин Брънсон (Хекстатик): Шкембето е добър лек срещу махмурлука.

Яна Пункина

Робин Брънсон от британската аудио-видео артформация Хекстатик е седнал в една от неподозираните задни стаички на столичния парти център "4 км", готов да отговаря на въпроси преди сета си на "Switched On" Vol. 2. Яна Пункина упорито държи да знае дали англичанинът е повече художник или диджей. В разговора, разбира се, става ясно, че за двамата от Хекстатик (Hexstatic) такова разделение няма.

Яна Пункина: Модерно изкуство и/ли електронна музика?    

Робин Брънсон: Винаги сме имали тесни връзки с много организации в областта на изкуството. По-старите ни неща са по-скоро видео арт, отколкото денс музика. Свирили сме в галерии, дори в музея "Гугенхайм", в Билбао, ние сме единствените, пускали някога там. Занимаваме се с дигитално изкуство. Стюърт (Хил - бел. р.),рдори и в момента се занимава с един лондонски фестивал, на който ще участваме този уикенд. За нас пресечната точка между изкуството и денс културата винаги е била интересна. Една седмица можем да свирим в денс клуб, на следващата да сме в някой музей. Когато започнахме, искахме да ремиксираме късове от модерната култура.

Чувствате ли се като посланици между две различни общности?

Не. Има много хора преди нас, които много са ни повлияли, и които са се занимавали с дигитално изкуство години преди нас, без да навлизат в мейнстрийма. "Emergency Broadcast Network" ни повлияха много - те са американци, започнали 10 години преди нас. Има и едни шведи, които също семплират видео, казват се "Lucky People Center". Винаги има някой преди нас, който заслужава повече уважение от нас самите. Бих казал, че те са посланиците.

Още ли сте активни в еко-кампании?

Не много. „Timber” направихме с Колдкът и Грийнпийс. Грийнпийс използваха „Timber” в своята кампания срещу обезлесяването. Според някои хора от организацията това е била най-успешната част от кампанията. Точно след „Timber” се срещнахме със Стюърт. По това време пожелахме да се концентрираме върху това да забавляваме хората, а не да ги притискаме с някакви послания. Някои от видеата ни са на политически теми, примерно “Deadly Media” и “Distorted Minds”, но не толкова откровено.

А самите вие живеете ли "зелено"?

Доколкото можем. И двамата имаме бебета сега, а с бебе не може да се живее особено "зелено". Освен това работата ни налага постоянни пътувания със самолет. Иначе не бихме могли да я вършим. Макар че може би трябва да пробваме – едно бавно пътуване от Англия до Източна Европа например.

Защо избрахте „Неделя сутрин” на Ъпсурт?

Обясниха ни текста и неговия смисъл. Шкембето очевидно е добър лек за махмурлука, след като цяла нощ сте пили бири. Не, всъщност харесаха ни речитативите, а и самата музика, особено баса. Много от другите парчета бяха по-традиционна българска музика, и не знам дали можехме да се справим с подобно предизвикателство. Много е трудно, когато не познаваш контекста на една песен. Освен това „Неделя сутрин” ни се стори една от най-завършените песни, щеше да ни е по-лесно. Винаги съм искал да направя дръм-ен-бейс ремикс на нещо, а с хип-хопа е много лесно, защото темпото е наполовина по-бавно от това на дръм-ен-бейса.

Знам, че е било отдавна, но разкажете за работата си с Дейвид Бърн.

Всъщност Стюърт работи с него. Когато записвахме с Колдкът, "Ninja Tune" имаха голямо студио край Темза. Там работех и аз с групата, която се казваше Хекс. Идваха много хора. Стюърт тъкмо завършваше “Timber”, когато Дейвид Бърн намина край студиото, за да говори с Колдкът. Видя какво правим, и каза, че било изумително. После се свърза със Стюърт и го покани да направи визиите за шоуто му на експото в Лисабон. Дейвид Бърн ще свири на фестивала “Big Chill” в Лондон, който е наша територия. Да се надяваме, че там пак ще работим заедно.

Какъв трябва да е един фестивал, за да е „ваша територия”?

Big Chill” е наистина невероятен. Той порасна от нещо много мъничко до събитие с публика от 40 000. В началото беше много спокоен фестивал. Стюърт работи към него от самото начало преди 15 години. Някога правеха неделни чил-аут партита в една църква в Северен Лондон. Сега събитието е станало огромно, но е запазило духа си. Хубавото на “Big Chill” е, че винаги наблягат на аудио-видео програмата. Затова е „наша територия”.

Кажете повече за името?

Преди това бях част от друга група на име Хекс. Стюърт го измисли - искаше да отделим видео арт работата си в отделно крило. Това беше още преди да започнем да записваме музика. Мисля, че винаги е харесвал „снежинките” по телевизията и онези плазмени топки със статичното електричество. А също звучи като „екстатично”.

Снимки: Яна Пункина

 

Януари ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031