Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Джъстин Съливан: Живеем извън музикалния бизнес!

Цветан Цветанов
"Strange Brotherhood” е името на албум на New Model Army от 1998. Темата се доразвива от лидера на групата Джъстин Съливан в излезлия 5 години по-късно негов солов албум „Navigating By TheStars”. За историческите характеристики на този термин можете и сами да прочетете в „История налудостта” на Фуко, а съвременният му еквивалент може да бъде видян в документалния филм „Лудите господари” на Жан Руш – в изключително екстремна форма... Както и да е обаче: връзките понякога е по-добре да са косвени, за да не изпадаме в буквализми.

С Джъстин Съливан, най-забележителния по моему поет-революционер в историята на рок-ен-рола, човека, с преводи на чиито текстове преди десетина години започнах да правя радиопредавания, се запознах миналия ноември на саундчек в „Бугалу” в Загреб. Оказа се, че горе-долу по едно и също време сме скитосвали из Източна Турция, в района на Ардахан (близо до арменската граница) – едно от най-красивите и същевременно едно от най-тъжните места на света... Оказа се, че и България не му е непозната („Надявам се един ден да дойда и с групата”; „Ама ти бил ли си в България?”; „Да, през 60-е като ученик...”)... Оказа се:, че колкото и високи стени да строят за нас силните на деня, тези стени съвсем не са непреодолими... Оказа се: че младежките ни идоли понякога са още по-готини хора, отколкото сме си ги представяли.

Сега: да помоля за минута мълчание в памет на Томи Тий, човека, на когото трябва да благодарим за интервюто с Джъстин, което предстои да прочетете.

Историята в резюме: за концерта на New Model Army в Загреб разбрах случайно, излизайки от Театър &TD посреднощ, след трети пореден коцерт от програмата на „N.O.Jazz”. Това – около 2 след полунощ. Екзалтиран, около 3 пуснах имейл на сайта им, че бих искал да направя интервю с Джъстин Съливан след два дни – когато пристигнат от Краков или Варшава, или където там беше могат да се изпишат стотици страници – за особената комбинация между мелодични вокални линии и груб ритъм (почивай в мир, предишната дата от турнето им. Рано сутрината получих писмо от човек, който се представи като Томи, мениджър на групата, любезно канещ ме, мен, напълно непознатия, да се появя на саундчека на следващия ден и да си поговорим с Джъстин надълго и нашироко за всичко, което съм си наумил. Познавайки стила на мнозина британски мениджъри на групи, които често се изживяват като по-важни от самите музиканти, а на журналистите гледат като на хлебарки, бях изключително изненадан да срещна нормален, усмихнат и услужлив човек, практикуващ тази професия – доказателство за думите на Джъстин, че тяхната група наистина живее извън законите на мейнстрийма.

А ако началото на разговора ни с Джъстин Съливан ви се струва странно, на мен ми се струва трижди странна действителността, породила въобще въпроса за ценностната система на големите радиостанции.

Бугалу”, Загреб, 13.11.2008

Снимка: Цветан Цветанов

Цветан Цветанов: Колко често музиката на New Model Army може да се чуе по някоя британска радиостанция в седмицата?

Джъстин Съливан: Песните ни по английски радиостанции? Никога!От около 1984 насам... (умишлено пропускам да питам дали става дума за годината 1984, или за едноименната песен от албума "Vengeance" – б.а.)… Но и ние сме си една много... странна група. Съществувайки напълно извън музикалния мейнстрийм. Не знам защо се получава така, кое е толкова различно в това, което правим, но напоследък, прослушвайки някои записи след концертите, и аз установявам, че сме доста... чудати.

Но едновременно с това музиката ви е изключително влиятелна на най-неочаквани места. И където и да попаднете, неминуемо срещате хора, които са израснали с нея...

Да, както се срещнахме с теб днес. Мисля, че да, съществува не по-малко странен култ към нашата музика, разпространен по целия свят – имаме си семейство по целия свят, ако мога така да се изразя – хора, които обичат това, което правим. На концерта ни във Варшава например, имаше хора, дошли специално от Минск, за да ни слушат. Тази вечер сме в Загреб и публиката също ще е доста интернационална – хора от Англия, от Германия, от България, от Ирландия. Което си е странен... феномен. Срамота е, че още не сме свирили достатъчно в тази част на Европа, но лека-полека светът става по-голям и в близко бъдеще все по-често ще свирим и наоколо. Освен това сегашният състав на New Model Army е най-добрият, който сме имали от 1985 насам...С много странно чувство очаквам концерта тази вечер, защото предишния път, когато свирихме в Загреб, беше точно три седмици преди войната със Сърбия – първо имахме концерт в Белград и веднага след това в Загреб... И хората говореха, че ще има война. Питах ги: „Как така война – в Европа? В 90-е?”, но те отговаряха: „Ще има”... „А можете ли да я спрете?” – продължавах аз. А те: „Не”. Много особено усещане беше...

Ако си говорим за влиянието ви върху рок музиката от последния четвърт век, интерпретации на ваши песни могат да се открият много често в албумите на някои доста по-хеви звучащи групи – Анакрусис („I Love The World”), Сепултура („The Hunt”), Скайклед („Master Race”). Което също е чудно развитие на нещата, имайки предвид, че нямате много общо като звучене точно с тази сцена.


Чудесно! Прекрасно! Много се радвам и гордея, когато някой харесва нашата музика и иска да направи своя версия на някоя от песните ни – било Сепултура, било някой друг, било трети... Но това си е естествено стечение, а не начин за популяризиране, защото ние самите винаги сме живели извън света на т.нар. музикален бизнес. И винаги сме били много предпазливи спрямо него. Имаме си собствен лейбъл, независими сме от пазара. От какво се нуждае всъщност човек? От съвсем малко: като отворя хладилника, да видя, че е пълен, да не се притеснявам за това какво ще ям утре. И да си се занимавам с писане на песни: другият бизнес никога не ни е интересувал.

Бизнесът борави със стилистични категоризации и етикети, а вие доста успешно успявате да стоите настрана от него дори и жанрово.

Да – никой не знае какво е New Model Army! Пънк? Или пост-пънк? Или метъл? Или фолк-рок? Фолк-пънк може би? Или готик?. Ние самите не знаем и така се чувстваме най-добре: за нас си е просто музика.

Да, както по времето на Кромуел хората не са делели революцията на стилове.

Влиянието на Кромуел върху нас не е толкова пряко. Разбира се, ценя го като голям английски революционер, но името си го взехме от неговата „армия на Новия модел” по-скоро случайно: след няколко концерта в Брадфорд през 1980, когато още нямахме име. Кой тогава е предполагал, че след 28 години все още ще съществуваме като група и ще пътуваме по целия свят?. Когато започвахме, никога не сме си мислили за музиката си, за групата, като за „кариера”.


Аз лично никога не използвам тази дума и дори се опитвам да я поизлича като термин, що се касае за музика, литература и т.н.

Да, точно така – не „кариера”, а „живот” – защото това е животът ни. Ние с New Model Army, мисля, имахме една специална привилегия, сравнени с повечето групи, които започваха по същото време (края на 70-е – началото на 80-е): всички те имаха известен успех, няколко хита, които старата им публика винаги иска да чуе и те някак си живеят, закотвени в сянката на този известен успех, на тези хитове. А ние никога не сме били „спирани” от хитовете си и за нас историята никога не е “приключвала”... Защото с New Model Army никога не сме имали хит – в нито една страна по света не сме влизали в нито една „Топ 20”-класация...

А едновременно с това – забелязвал съм го многократно, всеки отделен ваш фен си има собствен „Топ 20”, който няма нищо общо с „Топ 20”-класацията на друг ваш почитател, и пр.

Да, всеки харесва различни неща. И съм забелязал, че по-младата ни публика харесва някои нови песни, напълно различни от тези, които харесват феновете ни, които са с нас от началото. А това е прекрасно – дори и след 28 години да правим истински концерти, а не разни носталгични завръщания. И днес, когато излезем на сцена, нямаме сетлист – просто излизаме и свирим това, което ни се свири. Разбира се, и някои стари песни. От 20-е стари парчета, които имаме наум обаче, свирим в крайна сметка най-много по три на концерт. Но кои точно три – това никой от нас не знае преди да се качим на сцената.



Ако си говорим за революционна поезия в рокендрола, 80-е във Великобритания са наистина интересни години, но също така – от днешна гледна точка – много неща вече изглеждат наивни и отживели. Като изключение освен New Model Army в момента ми идват на ума само Генг Ъф Фоур (Gang Of Four).

Може да ти се стори странно, ала не познавам лично никого от тази група... Но мисля, че разбирам какво имаш предвид – ние никога не сме били обвързани чак до такава степен идеологически с 80-е и с тази страна на протестната музика. Аз лично дори не слушам толкова музика от 80-е. Мисля, че творчески това бяха много интересни години. Но не и че има много интересни песни от тогава, достигнали до нас – достатъчно, но не повече отколкото от всяка друга епоха. Ако погледнеш влиянията в групата – няма да откриеш почти нищо от тази сцена. По-скоро ще откриеш някои по-стари и някои по-нови неща: Нийл Йънг, Джими Хендрикс, голямата ми любов – американския соул от 60-е, блус, гаражен рок, метъл, Соник Ют, Пи Джей Харви, хип-хоп – на някои хора може и да не им допада, но аз наистина открих хип-хопа преди няколко години.


Е, и хип-хоп днес в различните точки на света и в различните култури значи различно нещо.

Да-да-да, в САЩ хип-хопът престана да е музика на протеста още преди 15 години – днес в американския хип-хоп има само коли и момичета и никакъв протест. Но е интересно какво се случва с тази музика по света и как тя функционира при някои по-репресивни режими. В Турция имат невероятна хип-хоп сцена. Също така и в Египет – знам го, защото сестра ми живее там. В Египет имат изключително силен хип-хоп с антивоенна тематика, защото, както знаем, там армията контролира всичко. На тези хлапета там им е изключително трудно, нелегални са, но сцената си я има и е много мощна. Е, аз вече съм стар човек и наблюдавайки кръговрата на нещата от тази си позиция, може и за Америка да не съм напълно прав... Защото и ние си имаме стереотипи за американците: те са дебели, заливат ни с дясна пропаганда, медиите им ни набиват в главите едни и същи идеали... И тогава изведнъж! Бум: те самите гласуват за нещо друго! И смятам, че това е наистина прекрасно. Не защото съм убеден, че Обама ще спаси света и т.н. А защото в крайна сметка се оказва, че май и американците накрая са спрели да вярват във всички тези лъжи, с които ги засипва собствената им пропаганда ежедневно.

Да се върнем към музикалната независимост. Защото тя е пряко свързана и със свободата на словото.

Можем да свържем това пряко с разрастването на интернет в средата на 90-е. Очевидно е каква е ползата за нас от глобалната мрежа: можем да контролираме собствения си материал, собствените си послания, без да сме зависими от големите компании. През 80-е това беше невъзможно, защото тогава трябваше да се съобразяваш с вестниците, с радиостанциите – днес това вече е минало.
На чисто музикално ниво New Model Army оперира по уникален начин с пулса – мога да кажа: съвсем не-рокаджийски.

Музиката е много чудата работа. Абстрактна форма, която придава смисъл на света тогава, когато думите и нещата не успяват. Защо понякога, когато слушаш любимата си музика певецът просто изпява нещо, барабанистът просто прави някой брейк и китарата просто сменя някой акорд, а цялото ти тяло сякаш изведнъж се пренася в друг свят?. Защо? Това имам предвид, като казвам, че музиката е невероятна. И няма значение къде по света се твори, в коя епоха, на какви инструменти, в какъв жанр – тя всякога ще си има същата сила.

Напълно. Но просто отварям скоба и за текстовете на New Model Army, защото те също са изключително важни.


Да, така е, но от друга страна многократно съм срещал хора, които изобщо не говорят английски, а обичат музиката ни не по-малко от тези, които разбират текстовете.

Ако вземем усреднените стойности на все по-размиващи се днес понятия като „мейнстрийм” и „ъндърграунд”, и различните канали за информация, смяташ ли, че това, с което ни занимават новините – цинично коментирани кървища, светски клюки и пр. – винаги ще измества на заден план наистина важните неща в човешкия живот?

Питаш ме защо хората днес се интересуват повече какво Бионсе е закусвала вчера, отколкото... да... Да, мисля, че винаги ще е така: но също така мисля, че това е циклично. Знаеш ли, ние хората сме си маймуни. Които обичат да си играят с малките незначителни неща. Понягога ни занимават и големите важни неща, но понеже не можем да се занимаваме с тях непрекъснато... ами, правим и се интересуваме от множество незначителни дреболии в промеждутъците. Всички сме еднакви: и ти, и аз, и всички хора... New Model Army е много странен, тъмен и сериозен свят и, разбира се, заема много голяма част от нашите – на групата – души и умове: странната, тъмната и сериозната част. Но, естествено, ние също не можем да бъдем такива 24 часа в денонощието и понякога ни се случва да си губим времето и с доста незначителни неща.

Нека да завършим с революцията – във всичките й конкретни и абстрактни смисли. Защото с ръка на сърце мога да кажа, че New Model Army е една от малкото групи в света, към които ако отнесем този етикет, „революция”, той няма да звучи банално и опорочено дори днес.

Революциите са добър път, защото ни дават идеята за кръга – за придвижването на историята от една част на кръга към друга. Природата се движи циклично, а ние не съществуваме отделно от природата. Всичките приказки, че можем да я контролираме, са си чисто човешка суета – абсолютни нелепици... Ние сме част от природата и също като нея, нашата история се движи на цикли, в кръговрат... Е, понякога културата, или политиката, или културата и политиката заедно, спъват колелото на историята. И ние трябва просто да понатиснем малко, да форсираме нещата, за да се завърти колелото отново. Това е революцията в общи линии и всяка революция в крайна сметка пропада, защото ние пак сме си на колело и просто отиваме в друга част на колелото. Което не значи, че като пропадат, няма нужда от тях... Разбира се, че има нужда. Ето, пънкът също си беше малка културна революция навремето... Спомням си, бях чел някъде за някого от лидерите на Китайската комунистическа партия, когото попитали „Смятате ли, че Френската революция е била успешна?”, на което той отвърнал: „Твърде рано е да се каже”... Много китайски отговор, но и много верен. Това, което не е наред с нас, хората, е чувството ни за време. Малцина си дават сметка, че сме тук, на този свят, само за секунда, че цялала история на човечеството е секунда от гледна точка на Вечността.


В памет на Томи Тий (1962-2008)  и  с благодарност на „Der Circle”, които организират българския концерт на бандата.

Целия текст можете да прочетете в новия брой на сп. „Алтера"!

 

Януари ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031