Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Блуба Лу: Инвеститорите са ваксинирани срещу блубалудите

Яна Пункина

Две години след като си говорихме с Блуба Лу надълго и нашироко за албума им "World Melancholy", отново седим с Константин Кацарски (ударни) и Димитър Паскалев (китари) в миниатюрното им, но още по-модернистично студио. Както и преди, двамата имат много да кажат, и сами достигат до въпросите, които ми се ще да им задам. Нещо повече – интервюто ми започва с итане от тяхна страна:

Митко: Посетихте ли нашия концерт? Как беше там, долу, защото ние нищо не разбрахме...

Косьо: Ние го чувахме моно, чувахме всички сцени, но моно.

М.: Това си беше пълен експеримент. Твърдя, че беше успешен, но това беше експеримент, в който музикантите и публиката бяха неравнопоставени. Традиционно в цялата история на изкуството публиката е от едната страна. От другата са артистите и може да се предположи, че артистите и публиката са в някаква линейна връзка. Докато в случая процесът беше неуправляем, не може да се каже, че има централен режисьор. Може би режисьорът беше музиката. Няма как да разберем точно как се е чувствала публиката, видяхме, че хората се движат, че се въртят, че следват акцентите на сюжета, но много живо се интересуваме от техния коментар.

Яна Пункина: Ще се повтори ли концертът?

К.: Може би не. Не го виждаме в близкото бъдеще. Научихме много неща след първия експеримент и би било още по-добро, но...

М.: Храним известен скептицизъм. Тези, които ни познават, знаят, че правим нещата по веднъж и кой знае защо не ги повтаряме. Тези неща ние ги разработваме, инвестираме много усилия в тях, и очакваме, че ако имат продължения, те ще бъдат с поканата и подкрепата на институции, фестивали и така нататък. Нещо, което не се случва, минава време, ние захващаме нови неща. Захвърляме ги, подхващаме нови и така нататък. Това е нашият път -  правим първото нещо на мускули и с наши усилия и след това, ако успеем да заразим инвеститор, бихме могли да продължим, но досега не ни се е случвало. Надяваме се да ни се случи в тоя живот.

К.: Инвеститорите засега са ваксинирани срещу блубалудите.

Я.: Булбалудите?

М.: Имаше коментари в Нета, че нещата отново са надминали очакванията на някои от хората и бяха ни нарекли блубалуди. По-скоро, ако има някакъв проблем, той е, че не могат да ни вържат с нищо конкретно. Не можем да се появим на джаз фестивал защото не сме джаз, не можем да излезем на рок фестивал – не сме рок, не можем да излезем на театрален фестивал, защото не сме точно театър и генерално погледнато няма...

К.: Определение...

М.: Няма пространство, което вече да е създадено, в което ние да се появим. Ние се чувстваме като създатели на собствено пространство, което е и плюс, и минус. Плюсът е, че не могат да ни сравняват, минусът е, че не могат да ни помогнат.

Квадротопия-та на Митко

Я.: Значи няма шанс да се повтори?

М.: Истината е, че такива събития са с много големи финансови загуби, когато не са подкрепени, както се прави във Франция примерно или изобщо в Европа. Няма как да продължат на базата на нашите усилия. Това вече е въпрос на културна политика, на каквато ние не се радваме тук, в България.

К.: Ако се направи някакво продължение, най-вероятно ще бъде...

М.: ...извън България...

К.: В България може би ще бъде в традиционната си форма - сцена, озвучаване, стерео вариант, тъй като според мен няма клуб или място с параметрите, за да може да се направи квадро. Тази зала беше доста подходяща, слава богу. За открито става, но пък трябват огромни средства. Има места и във Варна, и в Бургас, и в София дори, обаче няма инвеститор. Ние пък не мислим, че трябва да правим нови загуби с този проект.
 
Я.: В онова интервю отпреди две години мечтаехте за такъв концерт на летище. Сега ни посрещнаха самолети...

М.: Не, не, това бяха извънземни...

К.: Това беше за хората, които бяха чували. Не се случи на летището поради ред независещи от нас причини. Беше напомняне - леко иронично, че всъщност самолетите са в главите ни.

М.: Да, има много история тоя проект! Той не е на една година, не е някакво мимолетно хрумване. От доста години го мислим, просто сега му дойде времето. Първо технологично овладяхме нещата, второ - обвързахме го с един много интересен философски проект, какъвто е "Квадротопия", и трето ни дойде твърде много това, което се случва в музикалната среда, бизнес, култура в последните една-две години. За нас това е някаква форма на бунт.

Я.: Придобиване на пространство?

М.: Това не е нещо, което е правено. Аз не съм много сигурен, може и да е за първи път правено в света, не съм чувал. Известни са квадрофонични концерти, на които обаче публиката е обърната към сцената, групата е на едно място и звукът се върти. В случая ние разположихме музикантите около публиката и се случи нещо, което надмина дори нашите очаквания като поведение на публиката - нейната свобода, реакцията, отношението към сцените. Ако имаме шанса да продължим да работим по този проект, дори си мечтаем за едно турне. Предполагам, че още много можем да го развием.

К.: Примерно третият концерт сигурно би бил вече фантастичен.

М.: Защото това е само една сценография, в която могат да се вкарат безкрайно много изразни средства, които просто ни хрумват в момента. Това е един нов тип музикален театър, изобщо някаква нова музикална форма, която има огромното качество, че не може да бъде по никакъв начин пресъздадена. Не можем да я пуснем на запис след това, нито да направим видео, да го качим в Интернет и да кажем: „Ето така беше”. Защото то не може да се прехвърли от триизмерното в двуизмерното пространство успешно. Това много работи за усещането на хората, носи ни надеждата, че все още има какво ново да се направи на тази земя. Защото бяхме започнали да се притесняваме, че от двайсет години нищо ново не се случва. Няма големи идеи, няма големи събития. Големите групи започнаха да минават  всяка година през България, сцените на Запад са полупразни, лейбълите фалират, изобщо е голяма бъркотия в момента, всичко е с краката нагоре.

БлубаЛу + Андрония Попова-Рони = още една тухла в експеримента


Я.: Това на добро ли е или на лошо?

М.: Вероятно това е естественият ход на нещата.

К.: Всъщност никой не може да каже още дали е на добро или на лошо, защото то в момента се случва. Може би резултатът ще се види едва септември. Може би за големите лейбъли и корпорации ще бъде най-зле, малките които са инди, няма какво да загубят.

К.: Те и без това го правят от ентусиазъм...

М.: А и са свикнали с губенето.

К.: Корпорациите с големите печалби и големите инвестиции ще паднат от по-високо.

М.: Те са паднали вече...

К.: През септември ще знаем кой е оцелял. В момента няма нови велики идеи в музиката. Последните десет години музиката боксува. Няма велика група, излязла в последните десет години, няма велик проект, няма нищо. Това което се е случило 60-е и 70-е години,  че дори и 80-е, това в момента е изключено да се случи в момента. Всички гледат лесното продаване на евтини продукти и бързите печалби, бързото усвояване. Но такава музика се изхвърля бързо - това са полуфабрикати.
 
М.: Преди 15 години какво вълнение беше като излезеше новият албум на еди-кой-си. Да го намериш, чуеш, разлистиш, да коментираш. Айде да се сетим кой велик албум е излязъл от 2000-а насам. Просто има единици на една-две години, тва изобщо не е...

К.: Навремето се е случвало всяка година да се появат над 30-40 велики албума. Шейсетте и седемдесетте. Сега това не може да се случи.
 
М.: И това е в ситуация, в която има пълна свобода, звукозаписът е максимално достъпен, има изключителна свобода на движение на идеите и на музиката - това сякаш отслаби енергията на музикантите и публиката. Претовари ги. Както има свобода, така има и много боклук в пространството.

Косьо на живо в "Квадротопия" 

Я.: Кажете повече за философската платформа на Квадротопия?

М.: Вдъхнови ни филма "Zeitgeist". Един независим и много пиперлив филм. Доста забавно разказва за един старец – Джаки Фреско, който е утопист и архитект, и казва за себе си, че е социален инженер. Той си позволява да фантазира светлото бъдеще на човечеството не чрез политически и икономически промени, а чрез технологиите. Стига до болезнени и правдоподобни констатации за глобализма и това, което ни се продава. В едно от парчетата използвахме текст от самия него. В последствие ние сами намерихме как да изглеждат текстовете. Това ни доведе до тоя концерт и до тоя албум.

Я.: Разкажете повече за вокалите в албума. Митко пропя в крайна сметка.

М.: Ами, изобщо не успях. Бях болен по време на концерта, сигурно мога и по-добре. Преди съм казвал някакви думи. Център-нападателите са си певиците, те са страхотни и трите, и въпреки че ние сме създали тия песни и почти всичко от кантото и тектстовете им, тези певици дадоха душа и нов прочит на музиката.

К.: Намерихме три нови инструмента, които са уникални всеки един за себе си и включвайки се в този проект, го разширяват. Наистина сме щастливи, че по някакъв начин се открихме взаимно. Найма, Психая и Пени - това са трите вокалистки засега. Не е важно за нас какво са правили преди това, нас ни интересува историята оттам насетне, където пътищата ни се срещат. Ние дори не знаем подробности около всяка от тях. Намерихме ги по Интернет.

М.: Размишлявахме какви хора ни трябват и стигнахме по един мисловен път до тях.

К.: Бяха случайно откритие, всяка една от тях. Явно желанието ни понякога е голямо. Материализира се. С години събирахме музикантите, с които сега работим. Някои от тях са свирили с нас още от времето на концертите по разни малки места. За нас е важно, че имаме хора, с които можем да говорим. Защото всеки музикант може да изсвири осем ноти на кръст, но въпросът е с тоя човек да можеш и да говориш. При нас музиката е и концепция. Трябва да могат да влязат в нещата, да ги вкараме в нашия филм, а с тия хора се работи лесно, защото те просто уважават това, което правим ние.
 
М.: В началото като заработихме с големи състави, нямахме опит. Специално Косьо - понеже той носи бремето на това да аранжира за голям състав пиесите, нямахме опит да кажем и да покажем, имахме много грешки в партитурите, но съществуваше и неразбиране у някои музиканти. Разделихме се с тях, но с тия, с които сме се харесали, продължаваме да работим. Така се изгражда екип.

Я.: В новите ви парчета се усеща много силна рок вълна?

М.: Рокът е винаги бил бунтарско нещо. Нещо ни е напушило.

К.: Май имахме нужда малко от такъв пауър...

М.: Чиста енергия.

К.: Наистина има рок вълна в музиката ни, не мога да открека тов. Но не сме се уповавали - като някои групи, на някакъв стил, така че да изневерим на нещо -  това е нещо, което в момента ни влече. Никой не може да ни обвини, че сме тръгнали в друга насока, защото ние никога не сме вървяли в една посока.

Я.: Какво диктува посоките?

К.: В случая текстовете и цялата концепция. Това изразно средство ни звучеше най-правдоподобно. За да излязат нещата, каквито ги чуваме в главите си. Ако бяхме тръгнали в по-мек ембиънтен стил, да речем, нямаше да се получи тая картина. Това е в момента на преден план.
 
М.: Едно голямо махало минава през това студио: веднъж ни запраща в джаз експерименти, ембиънт, усложнени композиции, и така нататък, друг път ни хвърля в първични неща, понякога минават от единия до другия мах години, понякога за една нощ може да се случи нещо изключително. Има твърде много изразни средства и ние се забавляваме да ги ползваме.

Я.: Много хора свързаха новите ви парчета с Пинк Флойд.

К.: Ние сме им фенове, разбира се. Един приятел каза, че не можел да определи по какво им приличаме. Имало във въздуха нещо от Пинк Флойд. Чудел се какво е. Парчетата сами по себе си не приличат. Накрая се сетил – мащабът. Мащабността на проекта.
 
М.: Има рефлекс у хората да сравняват нещо, което не са чували, с нещо познато. Той е много силен, нормален е. В музикалния бизнес това се нарича „мотор” – прикрепяш се към нещо, с което могат да те оприличат и това те движи като мотор. Казват ти: „Ти си от еди-кое си течение, ти си като еди-кое си, ти си еди-какъв си”. За нас винаги са казвали, че имат проблем с това, че нямаме конкретен мотор, който да ни издвижи и определи. А нашата формула е много бързо да бягаме от тия мотори, защото много бързо се оказваш употребен и захвърлен. А веднъж захвърлен, няма връщане назад. Няма как да не си признаем, че сме безкрайно респектирани от мащабността и внушенията в албумите на Пинк Флойд. Това беше една огромна епоха за поколения хора.

Я.: Разкажете за новия албум.

К.: Синглите ще излязат до месец. Ще има и клипове, които сами ще направим.

М.: Всичко ще направим сами...

К.: В крайна сметка, никой не знае какво му е на другия в главата и ще трябва да се научим да си показваме нещата и с картинка. Може би първите опити ще бъдат плахи, но пък в крайна сметка човек трябва да тръгне от някъде. Искаме да запишем албума до края на май месец, да пуснем някакви сингли и видеа и да продължаваме напред.
 
М.: Много ни е важно да пуснем музиката - да я слушат хората...

Косьо у дома до тонколоната (работи!)


Я.: Наистина ли ще пуснете албума за свободен даунлоуд? Има такава клюка.

М.: Да, може би. Защото дистрибуторите са в окаяно състояние, някои фалират и не искаме да инвестираме време, усилия и пари в това да се борим с една загиваща индустрия, каквато е музикалната дистрибуция. За нас много по-важно е музиката да стигне до хората, които имат нужда, защото те са изключително претоварени от голямото задръстване в магистралите на музикалното пространство. Толкова е голямо това задръстване, че изобщо няма движение, колкото и да са широки музикалните магистрали.. Просто спамът е невероятен. Хората стоят в тези автомобили - на едно място и дори да се намираш през три коли, няма как да се срещнеш с този, които всъщност ти е приятел. Сега е преломно време, не знаем какво точно ще се случи.

К.: Даунлоудът е като да си купиш книга без корици. Гол текст - няма история, няма автор, няма нищо. Аз вече не бих теглил.... Ще има лимитирана версия с прекрасен дизайн за хората, които наистина харесват това, което правим: просто да имат книга с корици.

Я.: Какъв е следващият ви експеримент?

К.: Не казвам.

М.: Има такъв. Но е тайна засега.

Снимки: Елена Ненкова и личен архив

 

Януари ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031