Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Джеф Тейт (Куинсрайк): Искаме в България!

Стоян Цонев

Прогресив метълът на сиатълците Куинсрайк (Queensryche) беляза трайно средата и края на 80-е години. Албумът им "Operation: Mindcrime" (1988), вдъхновен донякъде от сайбърпънк течението в научната фантастика, е концептуален проект с полумитичен статус, който много групи по-късно са се опитвали да повторят. Най-големият им комерсиален успех е "Empire" (1990) и макар албумите им през 90-е да не са вече толкова вълнуващи, групата си остава една от най-уважаваните в стила. Последната интрига около тях е горещият проект “American Soldier” (2009), върнал формацията в голямата игра. Както, разбира се, и фактът, че ще го презентира на живо в рамките на феста “RockThe Balkans” в България.

Дружината на  Джеф Тейт
(да, той е ДжЕф, от Джефри, а не ДжОф, както мнозина пишат на български името му! – бел. “MySound.bg”), ще се изяви на столичния стадион „Академик”, наред с Лимп Бизкит, Сага, Манга и родните Skre4 по покана на „Болкан Ентъртейнмънт Къмпъни” на 29 юни.
 
Интервюто с  харизматичния лидер на Куинсрайк е на Стоян Цонев за предаването „Бруталика”, което върви по радио “Z-Rock”.  Разговорът е осъществен със съдействието на "Орфей Мюзик", представитетели на “Warner” за България, още преди новината, че групата ще свири за втори път у нас. 

Джеф Тейт:  Здрасти, на телефона е Джеф. Как сте?

Стоян Цонев: Здравей, Джеф. Радвам се да те чуя. Тъкмо си припомнях концерта ви през 2004-а в София заедно с Джудас Прийст…

О, да… доста време мина оттогава.

Първо да те поздравя с новия албум. Въздъхнах с облекчение като го чух. Доволен ли си от окончателния резултат?

Да, доволен съм и щастлив от това, което направихме и се вълнувам от това как ще бъде приет. Освен това очаквам с нетърпение да го представим на живо.

Не може да се отрече, че много фенове се отдръпнаха от групата след напускането на Крис ДеГармо. Наистина ли ви бяха нужни повече от 10 години, за да се възстановите от този удар от творческа гледна точка?

Виж, има известна разлика между това как феновете възприемат групата и това как я възприемаме ние. Куинсрайк е група, заобиколена от много различни хора, които са част от нея по някакъв начин. Разбира се, че ни беше нужно време да се приспособим към новата ситуация, да опитаме различни неща и да видим как ще се получат. За мен е много трудно да мисля като фен за музиката, защото аз съм музикант и имам тотално различна гледна точка. За мен музиката е на първо място експериментиране, както е и в живота – различни емоции и чувства. Човек не винаги се чувства по един и същ начин, особено в различни етапи от живота си. Музиката трябва да се променя и да бъде различна, защото ти самият си различна личност. Перспективата ми е различна от фенската, но не мога да променя това.

Малко хора знаят, че една от основните творчески сили зад Куинсрайк  днес е Джейсън Слейтър. Кажи ни нещо за него. Знаем, че по-голямата част от музиката в новия албум е композирана от него.

Джейсън работи с нас още от 2001. Той е страхотен композитор, чудесен човек и се сработва с бандата отлично. Просто работим наистина добре заедно.

Албумът е продуциран от Кели Грей, който работеше с вас и за албума “Q2K”. Може ли да се каже, че Грей и Слейтър са пети и шести член на Куинсрайк?

Хахаха, нееее…. Съвсем не. Куинсрайк е формация от четиримата оригинални членове – Скот, Майкъл, Еди и аз. След напускането на господин ДеГармо решихме да създадем една организация на работа с различни хора, които са талантливи и отдадени на групата. Джейсън, Кели и Майк Стоун  (бивш китарист, напуснал групата съвсем наскоро, бел.ред.) са точно такива хора. Чрез работата с различни хора, които допринасят с различни аспекти към това, което прави, се създава една отлична творческа атмосфера.

 (Класическите Куинсрайк)

Нека се върнем на новия албум. “American Soldier” е обвързан концептуално. Как решихте да погледнете на преживяванията във войната от гледна точка на войниците? Трудно ли беше да изградите концепцията текстово?

Да, „написването” на този албум беше наистина огромно предизвикателство. Когато започвах, осъзнах, че всъщност не знам почти нищо по темата и единствено съм спекулирал с нея до момента. Когато някой спекулира по отношение на това, което правя аз, това ме дразни и реших в този случай да направя всичко възможно да разбера повече за темата. Колкото повече навлизах, толкова повече осъзнавах, че най-добрият вариант е да използвам собствените думи на войниците. Какъв по-добър начин да пресъздадеш една история от гледната точка на някой друг? Така започнах да интервюирам различни войници и постепенно да оформям текстовете на песните около казаното в тези интервюта.

Албумът съдържа една много емоционална песен, озаглавена “Home Again”, в която изпълняваш в дует с 10-годишната ти дъщеричка. Това е едно от най-запомнящите се парчета в албума. Как възникна идеята за подобна реализация?

Идеята за текста на песента възникна от историята, която един войник ми разказа за това как са си писали писма със своята дъщеря. Как тя всъщност казва същото, което пише и бащата в тези писма: бъди силна, ще бъда у дома скоро, обичам те, пази се… думи, които вдъхват сила. Войникът беше трогнат от това, че дъщеря му използва същите думи като него, сякаш той е започнал да усеща нещата като едно 10-годишно дете. Това ми хареса и реших да пробвам да го пресъздам, още повече, че приликата с моите пътувания и семейството ми беше очевидна. Връзката със семейството ти липсва, а когато децата ти израстват, се получава така, че изпускаш част от техния живот. Когато изсвирих първоначалния вариант на дъщеря ми, тя възкликна, че това е точно като нашата връзка, когато съм на турне. Самата тя ме попита дали може да я изпее заедно с мен. Магията се получи и ми допадна много контраста между крехкия детски глас и моите вокали. Наистина е трогателна песен и една от любимите ми.

Както и на мен. До момента успях да чуя албума поне 20-а пъти и наистина смятам, че е най-добрия, хомогенен и вдъхновяващ проект на Куинсрайк от “Promised Land” насам. Какво беше различното при композирането на този албум?

Не мога да кажа конкретно, освен, разбира се, темата, която засягаме. Когато пишем и композираме, се опитваме да разкажем една история чрез песните. Например при “Operation: Mindcrime II” се опитахме да продължим както текстово, така и музикално първата част. Опитваме се да композираме музика, която да подхожда на текстовете. Същото е и с този албум. Нашата цел беше да създадем музика, която да подхожда на текстовете и историята на тези войници по оптимален начин.

Признавам, че в този случай мисля на първо място като фен и след това като обективен журналист, но прав ли съм да мисля, че разликата между “Operation: Mindcrime II” и “American Soldier” е, че върху предишния албум тегнеше огромното бреме на първия “Operation: Mindcrime”, докато сега това напрежение липсва и ми се струва, че именно затова “American Soldier” звучи по-освободено и вдъхновено?

Мисля, че се доближаваш до истината в много голяма степен. Въпреки това трябва да подчертая, че напрежението не е върху бандата, а върху феновете. Хората познаваха първата част на “Operation: Mindcrime” и правеха сравнения между двете части, като ги претегляха една срещу друга. Това за мен е безсмислено. Защо? Аз не бих го направил. При “American Soldier” това няма как да се получи, защото няма първа част на албума с която да бъде съпоставян. Но наистина за нас като група това напрежение не съществува. Ние просто творим заедно без да се интересуваме от мнението на другите, защото то не означава нищо за нас. Музиката е форма на изкуство, а изкуството е нещо напълно субективно. Няма добра и лоша музика. Музиката е просто музика. Ти можеш да съдиш единствено от своята собствена гледна точка. Всеки има различно мнение.

 (Тейт по време на предишното си визита в България)

В новия албум има поне 3 или 4 парчета, които са много смели, заредени с емоция и уникални като атмосфера, сякаш извадени от класическия “Rage For Order”. Песента “Unafraid” например, няма куплети в общоприетия смисъл и въпреки това е страхотно парче. Съгласен ли си с мнението ми, че новаторството и чувството за уникалност е отново в Куинсрайк след 15 години отсъствие?

Конкретно за тази песен подходихме много индивидуално. Решихме, че в този случай ще е много по-ефектно да използваме директно записаните интервюта с войниците, вместо да пиша куплети, базирани на казаното. Така че изоставихме общоприетия куплет и мисля, че се получи. Така припевът звучи много по-мощно и епично. Беше забавно да създадем нещо подобно.

Ще ни кажеш ли нещо за промяната в състава на групата? Майк Стоун вече не е с вас, а новият китарист за турнето се казва Паркър Лундгрен. Какво трябва да знаем за него?

Паркър е много талантлив  млад музикант. Той е още на 20 и няколко години. Първият път, когато го срещнах, ме впечатли с това, че е много сериозен и навътре в музиката. Работеше с часове всеки ден. Когато го помолих да ми помогне за записите на соловия ми албум, той дойде напълно подготвен и научи цялата група, която бях събрал, как да свирят песните. Така че когато Стоун напусна, решихме да направим репетиция с Паркър, а той отново се появи напълно подготвен – знаеше всички наши песни! Страхотна находка е, а освен това е местен и това прави репетициите по-лесни.

На турнето планирате да свирите 3 „сюити” от парчета от “Rage For Order”, “American Soldier” и “Empire”. Това ли е усещането ти за новия албум – че трябва да заеме място в сърцата на феновете някъде между “Rage For Order” и “Empire”?

О, не, не. Фокусирани сме върху новия албум. Нямаме търпение да свирим песни от него, а ще свирим и “Rage” и “Empire”, защото са фаворити на феновете и получаваме много писма със запитвания да свирим песни от тях. Така че всъщност го правим заради почитателите.

Оптимист ли си, че новият ви албум ще постави групата отново там,  където й е мястото – сред лидерите на прогресив метъл сцената?

Много съм въодушевен от този нов албум. Това е самата истина, но не съм настроен съревнователно. Не мисля за музиката като за спорт. Не мисля за лидерство, за позиции в класациите, продажби и т.н. Ако трябва да дам отговор на въпроса ти – не. Ха-ха. Но всички в групата сме развълнувани от новия албум и очакваме да го представим на живо.

Ти си легенда сред рок певците. Ще ни кажеш ли как успяваш да поддържаш гласа си във форма през всичките тези години?

Ами всъщност не знам, хахаха! Не съм се замислял. През годините съм срещал музиканти, които са полагали грижа, носят винаги шалове, говорят тихичко през цялото време, за да се пазят, но аз го смятам за прекалено. Ако чак толкова се тревожиш за това, в крайна сметка може да се превърне в проблем. Аз си живея живота и му се радвам, защото е толкова кратък. Опитвам се да бъда здрав и да поддържам тялото си във форма, защото от това зависи и гласът ми. Това е достатъчно.

Ами желая ти да имаш музикалното дълголетие поне на добрия ти приятел Рони Джеймс Дио. Кои всъщност са най-близките ти приятели сред музикантите?

Разбира се, Рони е много близък приятел на групата. Прекрасен човек, който чувстваме като по-големия член на семейството. Той е на сцената от толкова дълго време и все още твори. Той е човек, който е направил кариера от това, че винаги е бил творец. Това значи много. При музикантите често се случва така, че се скриваме зад професионализма си и сякаш се обграждаме с невидима стена. В днешни дни да си музикант значи постоянно да работиш и да се занимаваш наистина професионално с музиката и затова нямаме достатъчно време да се срещаме просто ей така с други музиканти. Когато сме на турне обаче, винаги когато свирим в някой град, каним на сцената някой музикант от публиката, който има желание да посвири с нас. Така понякога се получават интересни джемове и е забавно за нас, както и за публиката.

Благодаря за интервюто, Джеф. За мен беше чест. Благодаря също като фен за страхотния нов албум.

И аз благодаря за вниманието. Наистина бих се радвал да дойдем тази година в България – крайно време е!

 

Декември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031