Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Трики: София ми напомня на един голям Council Estate

Яна Пункина
Ейдриън Тоус, по-известен на всички ни като Трики (Tricky) не е лесен за хващане, когато става дума за интервюта. Макар да се мотае свободно из публиката цял следобед преди участието си на "Парк Лайв" и да отделя време на всеки от феновете си, пожелал да се снима или поразговори с него, Трики категорично отказва всякакви интервюта. Часове по-късно, в "Ялта" получавам последния отказ за нощта - около три сутринта е и бристълският психопат все още не желае да говори с журналисти. Затова, когато около пет и половина, все още в "Ялта", Трики се измъква от фенките, които са го наобиколили, сграбчва ме за ръката и изръмжава с характерния си дрезгав глас "Трябва да говоря с някого" изненадата ми е пълна – толкова пълна, че забравям да го попитам стандартните въпроси като “какви са твоите бъдещи планове” или “кога пак ще дойдеш в България”. Самото интервю са получава неадекватно, замаяно и някак философско - само такъв би могъл да бъде един разговор, записан докато изгревът едвам пробива дебелите пердета в хотелска стая.
 
 
Как се почувства тази вечер?

Помислих си, че е някак тъжно. Красиво и тъжно едновременно. На сцената тук не е като на сцените в Лондон, Париж или … ние сме разглезени. А хората тук, ако ти се кефят, наистина ти се кефят, без глупости. Стана ми тъжно за тях. Тук има много истински хора. Можеш да свириш в който си искаш голям град, но тук вайбът е различен. Хората наистина ни чувстват, и аз усещам много болка в тях. Дори когато са щастливи, тук има болка.

А в "Ялта"?

Хахахаха... Тук трябва да изключиш машинката. (От тук нататък “машинката” ще бъде включвана и изключвана още дестина пъти, а тук ще четете само неща записани с позволението на Ейдриън Тоус)

Каза, че в София има нещо, което ти е много познато. Докато се возехме в колата непрекъснато повтаряше, че си бил тук и преди, въпреки че никога не си идвал, какво познато намираш в София?

Борбата с трудностите. Когато кацнах в София се почувствах… даже не, още докато летиш над града можеш да видиш колко трудно се живее тук. Вас не са ви разглезили. И аз идвам от такова място. Знаете какво е да трябва да се бориш. Има хора, които харесват музиката ми, но никога не им е било трудно. Добре, но моята музика е точно за тази борба, за трудностите в живота, независимо дали си богат или беден. За това как се опитваме да си държим главите вдигнати и да оцелеем. София носи точно това усещане.

София ти прилича на един от онези квартали с общински жилища от парчета ти?

Да, на едно голямо гето. И е по-престъпна. Чел съм книги за България. Тук има ужасна престъпност. България се управлява от организираната престъпност. Толкова е зле. Хората които управляват България не са правителството, а мафията. Правителството не може да ги контролира. Не знам дали това е добре или зле, но това е една ситуация, която ти налага да се бориш. Вие хора, все още се дишате, все още сте живи и все още се държите! Все още се държите!

Знам че си участвал в социални проекти за работа с младежите от гетата, разкажи ни повече?

Опитвал съм се в гетата, но е трудно да издържа, защото трябва държавно финансиране. От това, което виждам в България и в Англия държавата не я е..е. Не ги интересуват хората от блоковете, така че опитвал съм се, но е трудно да поддържам подобни инициативи със собствените ми пари. Не съм милионер, не съм поп звезда. Опитвам се, но е трудно и стигаш до момента, в който започваш да се депресираш, защото искаш да пробваш нещо и не срещаш никаква подкрепа от институциите. Разочароващо е. Но се боря през цялото време.

Думата борба днес се появи много пъти. За какво още се бориш?

За истинска честност. Боря се да бъда откровен и истински. Знам, че животът е кратък. И всеки който мисли различно е глупав, независимо дари е на 12 или на 50, животът е много кратък. Опитвам се да живея, да казвам неща, които не бих казал или не искам да казвам. Принуждавам се да ги кажа, точно заради това. Опитвам се да изразя това. Втурвам се право към всяко нещо от което се страхувам. За мен не е проблем да разкрия нещо болезнено за себе си, защото мисля напред. Просто живея, такъв е живота. Хората могат да кажат, не си нормален, странен си, ужасен си. Примерно на теб преди малко ти казах нещо, което не биваше, може би, да ти казвам. Но не ме интересува, казвам каквото чувствам, и правя това, което имам предвид.  Не ме интересува. Знам че ще съм тук само за малко. Животът е много кратък. Опитвам се да живея с цялата си душа.
 
Трики
Голяма част от песните ти днес бяха изпълнени от Франческа. Работил си с куп страхотни певици, разкажи ми за жените музиката ти?

Текстовете ми са по-скоро женски, отколкото мъжки. Може би говоря от гледната точка на майка си. И мъж може да го прави. Имам женска гледна точка. Отгледаха ме баба ми, прабаба ми и лелите ми. Те бяха най-голямото влияние в живота ми, за това имам женска гледна точка. Не мога да изпея тези текстове с моя глас. Трябва ми жена.

Преди малко каза, че не си добър човек, защо мислиш така?


Защото съм покварен. Не съм вече чист. Не съм наивен. Малко дявол си падам. Така съм от много млад. Сега се занимавам с музика, но малко от тази поквара винаги си остава в мен.

Имаш ли желание да си от тъмната страна?


Не, не искам да съм от нито една страна. Просто съм си такъв така израснах, малко покварен.

Концертът ти днес приличаше на някакъв истеричен ритуал.


Прилича на моята лудост. Така звучи животът в главата ми. Леко налуден.

Много хора казват, че песните ти са много „страшни” мислиш ли често за смъртта?

Не мисля често за смъртта. Мисля често за живота, обаче, и за това колко е кратък.

А от къде идва страха в песните ти?

Точно от това, че искам да кажа неща, от които ме е страх. Не се страхувам от смъртта, а от живота. Опитвам се да свикна с живеенето за момента. Преди няколко години осъзнах, че няма нищо друго освен сега. Няма минало, няма бъдеще. Това е всичко което имаме. Ако се събудя утре ще трябва да живея. Всеки ден се уча да живея. Всеки ден е отделен момент, паметник, голямо нещо. Събуждам се, отивам да напазарувам някаква храна. Абе ако въобще си се събудил, това е страхотно, нещо важно се случва. Всяка  сутрин се събуждам с, уау, fuck, още съм тук!  Затова и празнувам всеки ден. Този начин на живот ме кара да искам да бъда себе си, да съм жив, да казвам неща, които хората не искат да чуват, да се държа както хората не искат, да бъда честен с тях, даже когато не искат честност. Кара ме просто да бъда тук. Преди няколко години разбрах, че, fuck, тревожиш се за това и онова, и изведнъж разбираш, значението на всички тези глупости, за които се тревожиш. Fuck, аз съм тук, няма значение какви са ми сметките или нещо друго, аз съм тук. Точно тук. И е важно какво става сега. Няма утре няма вчера. Всички си мислим, че имаме история, но единственото нещо, което имаме е настоящето. Независимо дали имаш милиони долари или никакви пари. Тук и сега, само това имаме тази секунда във времето, това са животите ни. Не мога да решавам за нищо, защото само това имам сега. Не знаем дали ще стигнем до следващия ден. Хората забравят да живеят сега. Можеш да си мислиш за пенсионирането си или за друго, но  ние живеем сега. Няма защо да се страхуваш от бъдещето, защото на никого не е обещано бъдеще. Утре може и да не се събудиш.

Това не се ли променя когато имаш дете?


Да наистина, и така може да е, но и детето ми е в това настояще. Тя също живее в това настояще, слуша музика от него и знае как да живее. Всичко което прави е фокусирано върху сегашния момент.

Никога ли не се изкушаваш да правиш планове?

Хубаво е да имаш план, защото ти дава някаква насока. Но в крайна сметка защо планираме? Утре мога да умра в самолетна или автомобилна катастрофа или кой знае. Защо всъщност планираме. Надяваме се на най-доброто, но бъдещето не ни дължи нищо, не ни е приятел, на когото сме помагали и няма да ни чака. Времето не ни дължи нищо, нито космосът, нито Господ. Трябва да живееш на 100% сега със всичките си грешки и независимо дали си лош, добър или наивен. Надеждата идва от самото живеене а  не от плановете, от знанието че си жив. Надеждата е дишането. Това сме го разбрали погрешно от самото начало Надеждата не е поглед в бъдещето, раят не идва като умреш.

Искаш ли да кажеш нещо на публиката си тук?

Благодаря на София и на всички хора тук. Дадоха ми толкова много тази вечер на сцената, толкова много. Направо не ги заслужавам. Невероятно съм благодарен.
 
Трики
 

Декември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031