Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Сара Тавареш: Да правиш музика е като да вариш супа

Демна Димитрова

Португалската певица Сара Тавареш (Sara Tavares) изнесе екзотично шоу в рамките на второто издание на феста “Meet The World” в столичната зала „България”. Чаровна, искрена, талантлива и чувствена, вокалистката разсъждава за корените на своята музика. За влиянията. За детството. За микса от култури. За езика на нотите. За пътя на човек. За Кабо Верде и Португалия. За превода на идеи... Говори, както и пее – артистично и забавно, но задълбочено и аналитично, пред ДемнаДимитрова. За “TV 7”. С любезното съдействие на организаторите „БГ Саунд Стейдж”.

Демна Димитрова: Когато си роден в Португалия, фадото те залива отвсякъде. Ти сякаш си устояла на фадото. Все пак не остави ли тази музика някакво влияние върху теб?
 
Сара Тавареш: Мисля, че да, но не много линейно, не директно. Започнах да слушам фадо (нормално), навсякъде около мен. Не можеш да си в Португалия и да не слушаш фадо. Всички слушат тази музика. Тя е изключително важна за Португалия. Харесвам, че фадото има тази мечтателна и задълбочена аура. А моята музика  съдържа поне малко от това мечтателно настроение, дори понякога и малко от меланхолията на фадото. Но аз не използвам стила, не използвам поетиката на фадо музиката, защото тя в действителност не е свързана с моите корени. Аз мисля, че корените ми са много повече в Африка, отколкото в Португалия.


Правиш една особена връзка между музиката и своя род.

Всъщност мисля, че стигам до корените си през музика на моята страна. Това е и начинът да направя връзка с моите корени. Когато започнах да се чувствам много привлечена от африканската музика, особено когато исках да задържа в музиката тази код на идентичността, тогава мисля, че научих какво означава да бъдеш горд с Африка...Започнах да ставам любопитна към историята на държавата, към всичко свързано с нея...Това всъщност е страната на майка ми.

Знаем как би изпяла Африка, но как би я разказала?
 
Имам огромно уважение към този континент, защото мисля, че там има много дълбоки истории - човешки, духовни истории, истории за взаимоотношения с останалата част от света. Африка е много магическо място. За мен това е мястото от където идва моята идентичност, защото аз съм креолка. Аз съм смесена. Така че смятам, че имам много повече африканска кръв, отколкото европейска. Африка е част от моите корени, от моята душа... Понякога, когато свиря моята музика чувствам рода си, чувствам, че имам семейство. Така мисля за Африка, за моите прадеди. Мисля за  този процес от  много поколения, от хора,  които се развиват непрекъснато  - това е африканската природа и аз съм част от нея, част от този процес.




Светът приветства албума ти “Balance”. Как достигна баланса в културите?

Аз съм микс от различни култури. Израснала съм в Лисабон. Там има много смесени култури и аз съм част от това разнообразие. Все пак, мисля, че Европа и Африка имат много дълга история  заедно. Говоря за връзка от много години. От това взаимодействие се създават нови хора, като хората от моята страна. Ние създаваме креолите. Кабо Верде беше пустинен остров. После идват португалците и взимат за роби местни хора, от моята Африка и после...креоли - хората на Кабо Верде, като мен. Нямам нужда да усещам, че смесвам каквото и да е. Чувствам, че това е идентичност и социална реалност, която съществува - на много места, с много различни култури. Съществува и в Португалия, защото тя е била колонизатор на Африка.

До каква степен музиката ти е автобиографична?

До много голяма. Даже мисля, че тя ме описва доста добре.

Зад всеки тон от тоята музика сякаш стои някаква лична религия, лична философия... Каква е тя?


Аз съм много аналитична личност. Затова трансформирам своята музика през собствените си мечтания, през собственото си съзерцание. Размишлявам за съществуването - за моето съществуване. И така пиша музика - танцувайки със съществуването. Пиша за разговорите с Бог, за разговорите в обществото, за съмненията, за нещата, които ме забавляват,  за света...Понякога се страхувам от качеството на хората да искат да се различават толкова силно един от друг и от силното им желание да маркират територии на всяка цена. Имам предвид - "това е моята територия, това е моят език, това е твоят. Това е политиката на моята страна. Това е твоят футболен отбор. Това е американското кино, онова е испанската литература "...Всички много се борят, все едно са в някакво състезание, в някакво съревнование.  И честно казано, се притеснявам малко за това, защото вярвам в идентичността на всяко човешко същество. Всеки е уникален. Защо ти е да браниш своето съществуване като уникална личност, каквато и без това си?!... Мисля много за тези неща.



Как езикът променя музиката?

Аз пея основно на креолски. Понякога изпявам някоя фраза на английски. Чувствам в безопасност на  английски, защото още в началото започнах да пея на този език, преди да пея на португалски и креолски. Аз мисля, че повечето езици на държавите, в които съм била, са нещо като вибрацията на държавата, вибрацията на нещата. Аз стоя в държавите за много кратко време и това е начинът да се вслушвам в тях. Единственият начин да усетиш човешките същества е чрез гледката и начинът, по който е осветен града, и от вибрациите, които усещаш, защото всяко място носи своя собствена и уникална вибрация. Например, веднъж бях в Индия, в Мумбай. И Мумбай е много буен град. Съответно аз трябваше да направя много буйна песен, но вие ще видите, че влиянието все пак е от африканската музика. Получи се нещо като фънки афро -бийт парче. Но аз бях в Индия...Не беше повлияла  музикалната култура директно, не. Влияеше ми трафика в Мумбай и енергията на този трафик. Всяко място ти подарява нещо, но често е трудно да разбереш какво.

Това означава ли, че местата където ходиш, са допълнително вдъхновение?

Не винаги. Някои места са по-безинтересни от други. Други пък са интересни, защото са позитивни или негативни. Има места в Африка където отивате и за няколко часа те са способни да ви задушат от впечатленията, които ще оставят. Ако отидете там, ще усетите война, конфликт. Това носи много особени впечатления. Други места са интересни, защото са студени - като в Швеция. Бяхме там през зимата и силният отпечатък, който остави беше, единствено, защото беше ужасно студено...Така че, аз мисля, че винаги има какво да бъде изживяно, но някои неща се изживяват по-силно, защото те докосват по-дълбоко. Зависи от силата на вибрациите, които идват към теб.


Композирането, пеенето, свиренето на китара и накрая продуцирането – занимаваш ли се с всичко това?

За мен това е едно само едно нещо. Това е същото като да правиш супа - не си казваш: сега аз ще нарежа само зеленчуците и после ще сложа тенджерата на печката, след това ще прибавя вода...всичко това е част от едно нещо. Това е едно движение - не са отделни. Когато пиша песен, го правя с китара. Това са неща, които върша заедно. Когато композирам, си представям останалите инструменти. И тази идея остава в мен докато отида при музикантите и им я разкажа. Там им превеждам моята идея - точно затова аз продуцирам и режисирам себе си. Защото единственият образ, който има моята музика, е в мен и единствено аз мога да поведа хората към нея.

Родена в Португалия... Как би продължила?

Да, моите родители са били в Португалия, когато съм се родила. Аз съм третата от мнооогооо братя...После родителите ми се преместиха - сега баща ми живее в Америка, а майка ми в южната част на страната. Аз израснах далеч от тях  и далеч от култура на рода ми - сред португалските дами, които се грижеха за мен. Винаги имах усещането за липса на семейство, за липса на моята култура, на моята идентичност... Бях черно момиче сред много бели хора и непрекъснато мислех, че трябва да съм на друго място, при други хора. Исках да достигна моите семейство и народ.
Бях тийнейджър и бях много любопитна. Започнах да задавам въпроси, да търся музика. Тогава, когато бях все още никоя в Португалия, видях, че има възможност да отида до Кабо Верде. Истината е, мисля, че културата ми ме повика. Сякаш разкри моята кръв. Това беше много важно за мен, защото за пръв път се почувствах, сякаш попивам малко от корените си. За пръв път ги открих в себе си. Този път е важен за всеки човек.

Снимки: Елена Ненкова

 

Декември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031