Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Много и много големи, а и одарени млади почетоха Йосиф Цанков

13.04.2012   Гергана Стойчева-Нуша
Звездна китка на сцената

Отношението към естрадата, особено българската, често варира в две крайности – от пълно отричане и заклеймяване на всичко, излязло с този етикет като бездарна соц музика, копираща чужди образци и нагаждаща се към силните на деня, до носталгична любов и откриване в текстовете и музиката примери за непреходно качество и вълнуващо изкуство.

Темата е обширна и нееднозначна, но няма да се спираме на нея, споменаването й обаче е необходимо, за да ситуираме в нейния контекст концерта, отбелязал 100-годишнината на големия български композитор Йосиф Цанков.

Събитието, което се подготвя от дълго време и бе планирано като изключително мащабно и грандиозно, се състоя в зала 1 на НДК на 11 април при, меко казано, странни условия. Зрителите в залата, която бе далеч дори от определението "полупълна", чакаха над 40 минути за началото и се изнервяха все повече и повече. Неприятно е такъв тържествен и благороден повод да предизвиква негативни емоции. Но проблеми явно е имало, след като част от обявените предварително изпълнители така и не видяхме на сцената. Разположените три големи и четири по-малки екрана будеха силно недоумение, след като през по-голямата част от времето показваха кичозни картини, достойни за компютърен скрийнсейвър, вместо архивни кадри или по-добре подбрани тематично образи. Водещите оставиха лошо впечатление с припряността си да излязат на сцената след всяко изпълнение и постоянството в лапсусите. След всичко това, слава богу, изпълнителите се представиха достойно и зарадваха присъстващите с едни от най-красивите произведения на маестрото от неговата дълга и богата кариера.

Едно от малкото хубави неща, които се прожектираха на екраните, бяха встъпителните секунди, когато видяхме и чухме Йосиф Цанков да казва: "Естрадната музика не е като оперната, камерната или симфоничната. Тя има кратък живот – днес се пее една песен, утре – друга. Но аз вярвам, че всеки може да намери в нея своята песен".

Именно под мотото "Песен моя, обич моя" – емблематичното парче, с което започва звездната кариера на Йорданка Христова на един "Златен Орфей" – протече продължилият близо два часа концерт, в основата на който бе Надя Ботева (със синята рокля на снимката). Музикантите от Биг бенда на БНР с диригент маестро Антони Дончев свиреха божествено новите аранжименти на добре познатите (за повечето присъстващи) песни. Трудно е да се подберат само някои от многото заглавия – чухме "Старите песни" в изпълнение на Ивелина Балчева и "Приказка" – чудесното стихотворение на Веселин Ханчев, изпято от Васил Петров, Мери Танева разказа как "А всичко беше както някога". Рок певицата Амалия представи "Събота вечер", известно с изпълнението на Лили Иванова (много по-хубаво, по моето скромно мнение, отколкото това, което чухме с нов аранжимент), която в клипа към него пее, карайки малък валяк по софийските улици.

Китка от стари градски песни (някой да не е чувал "Когато плачеш, запалвай си цигара"?) изпълниха Илия Ангелов и Ралица Ангелова (по-известна като "Ралица от Тоника"). Прозвучаха още "Пролетни лалета", "Когато луната изплува","Интимна песен" и невероятната Маргарита Хранова, "Твоята китара".

"Покана за танц" отправи Дони и разчупи малко формата на концерта, но веднага след него излезе Теди Кацарова с "Недей ми казва сбогом" и настроението спадна доста. За щастие малките таланти от вокална група Радио деца го върнаха на нужното ниво със "Спи, моя малка синьорита", а Биг бендът изсвири блестящо "Керванът" – инструментал със световна известност.

Много красиви бяха пиесите, преплели в естрадната мелодия фолклорни мотиви – Тодор Върбанов и хорът на Филип Кутев изпяха "Имам на небето мъничка звезда", а фолклорна формация Катина – "Годежарка".

Силният финал на вечерта бе концентрирал хитови изпълнения – Орлин Горанов с "Облаци бездомни" и невероятното изпълнение на "Повей, ветре" от Маги Джанаварова и Преслава Мръвкова. Освен страхотни гласови данни, младите изпълнителки едновременно отдадоха почит на Паша Христова и показаха, че имат самочувствието – и дарбата – да посегнат към такава класика с достатъчно уважение и талант и да го направят наистина прекрасно.

И накрая – "Прощално" по стихове на Никола Вапцаров и "Песен моя, обич моя", изпълнени от Йорданка Христова, завършиха един хубав и богат концерт, със своите плюсове и минути.

Той обаче трябваше да е още по-тържествен и добре проведен, защото естрадната музика и таланта на хората, които са я създавали, има своите върхове и място в културното минало, които не можем и не бива да се опитваме да заличаваме.

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".

 



1762
100%
 

Март ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031