Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Anneke van Giersbergen омагьоса нашите меломани с харизма и глас

23.04.2012   Албена Цолова-Бета
Анеке

В магията на музиката не съм се съмнявала никога. Нито за миг.

А когато на едно място имаме музика и глас, който омагьосва, и харизма, която завладява – нещата са ясни: "обречени" сме.

"Мостът на влюбените" при НДК изпълни смисъла на името си вечерта на 21 април. Влюбени сме (и още как!) в една великолепна дама, която е в София за партито на "Тангра Мега Рок" и ще пее с групата си в подлеза при моста, в клуб Mixtape 5. Това е четвъртият от поредицата "6 години "Тангра Мега Рок", който е на Анеке ван Хийсберхен (Anneke van Giersbergen) и групата ѝ.

Шоуто започва навреме и е без подгряващи банди. Няма да се разсейваме с друго, тази вечер сме само нейни. Пленителната ѝ усмивка изгрява на сцената и късата дистанция ни позволява дори да усетим парфюма ѝ. На начални позиции в сет листа са ударните композиции от новия солов албум на изпълнителката "Everything Is Changing" – това са "Feel Alive", "My Boy", "Take Me Home".

Приглушените светлини в клуба подсилват уюта, който създава топлия глас на Анеке. Сет листата е съставена само от парчета от вече соловия ѝ период, след като напусна Дъ Гедъринг (The Gathering) и записва просто като Anneke van Giersbergen, или под името Anneke van Giersbergen & Agua de Annique. Във формацията е със съпруга си, барабаниста Rob Snijders. Който е вдъхновението ѝ да напише и следващия разтапящ хап в програмата - "сладката" балада "Beautiful One", а и много от останалите композиции, които пише солово. Той, разбира се, е тук и тази вечер и докато удря семплите барабани, ѝ се радва с огромна усмивка. Положението е  "Love Is In The Air" и това е заразително. Следват "Fury" и "You Want To Be Free", на публиката също припява, но не толкова масово като на предходните.  Всички сме с притворени от удоволствие очи, докато Анеке ни пее за лутането и търсенето на отговори в "Circels".

Композициите в сета са тип "затишие пред буря". Тихата вода се надига и сякаш светкавица удря вокалистката и бандата, и те скачат с енергичната и по-шумна част от всяка от песните. Публиката все си е в транс и естествено погледите са приковани в Анеке. Пристъпващ отвреме навреме по сцената китарист ни напомня, че не сме насаме с очарователната холандка. Всъщност, много голяма част от нас вече са били почти на четири очи с нея  - на първото  й гостуване в България преди 2-3 години. Тогава компания на сцената й правеше само Дани Кавана от Анатема (Anathema), с когото пътуват по съвместни турнета често-често. Миналата година пък я гледахме на сцената на Jack Daniels в афиша на Spirit Of Burgas, за програмата на която арена се погрижи отново екипът на "Тангра". Там обаче гласът ѝ бе в неравна конкуренция със силно бумтене от съседната сцена, а и някои запалени фенове също се опитваха да я "надвикат" и някак беше трудно да възприемем шоуто докрай.

Предварително е обещала сега да свири пиеси на емблематичната си предишна банда, от която е част между 1994 – 2007, но това не се случва с изключение на едно парче, разтопено след останалите нейни авторски песни. Е, някои от нас са имали щастието да я гледат на живо с Дъ Гедъринг на последното ѝ шоу с бандата през 2006, но замълчи, сърце! Едва ли някой може да ѝ се сърди, това си е нейното шоу.

Очакванията обаче шоуто да е супер и тя да е прекрасна във всяко едно отношение, са напълно оправдани! Много е приятно да виждаш как един човек може да залее с обаяние стотици други, изправен там горе само с гласа си и няколко инструмента. Тя пее кристално и в лиричните композuции, и в по-хард парчетата. Това са песни, в които сякаш е побрана емоцията на целия свят.

Силата на гласа ѝ и уменията на музикантите в групата, които, между другото, свирят в сериозен брой други разнообразни стилово проекти, са поразителни в поредното изпълнение - "Down So Low", много разчупен фънки-джази-соул-и-нещо-си-кавър. Двамата китаристи, басистът и човекът на барабаните с нескрита страст влизат като в джаз джем сешън в сложната структура на песента. Когато приключва този експеримент, подхващат парче, с което радват нас, олдскуул феновете на Анеке, с метъл миналото ѝ  - Дъ Гедъринг . Забиват "Saturnine" от шестия студиен албум на Дъ Гедъринг "if_then_else" (2000). Голяма част от агитката чакаше този момент и ритуалния припев "А-а-а-аааа" съвсем ни потапя в транса…

"Stay", "Slow Me Down" и "Too Late" ни делят от "1000 Miles Away From You", след което иде краят с бис от три песни  - едноименната от новия "Everything Is Changing", динамичната "Hope Pray Dance Play" и също така енергичната "Hyperdrive", в чийто оригинал холандката си партнира с Devin Townsend. Всъщност, името на Анеке може да се открие по обложките на много други светила в метъла като Napalm Death, Moonspell, Anathema, Ayreon и т.н., където е канена за гост вокали…

Усещаме, че финалът наближава и май-май затова ставаме още по-истерични в аплодисментите си.  Скандиранията ни за още са повече от настоятелни. Те са възнаградени с "Witnesses", а после - класически поклон на групата отпред на сцената, като за снимка. Десетки дигитални машинки запечатват момента. Но това не може да е всичко, вълната "искаме още, искаме още, искаме още!", плъзва из целия клуб и…

Малко преди всякакви надежди, че ще се върнат на сцената, фронтдамата изплува от мрака обратно. Гледа ни сякаш е съсед, стреснат от шумен купон отсреща, и ни обяснява как момчетата от групата си мислели, че шумното ни скандиране всъщност е шумът на климатика в бекстейджа. Личи си, че наистина вече е била "наполовина вкъщи", когато решила да провери какво бучи така в залата след края на шоуто. Държи шнола за коса и жилетка, когато се появява. Китаристът ѝ бързо реагира, приготвяйки инструмент, с който Анеке да издрънка нещо за чао. Това е, както се очаква, този симпатичен набиващ се в главата рефрен на "Hey Okay!" (Aqua de Annique, "In Your Room" (2009). Той е "специално за съпругата на Васил от "Тангра", благодаря, че ни поканихте", казва певицата и сякаш се взира в публиката, за да открие дамата в нея.

Там има много гърла, които с удоволствие ще се изцепят на припева, но текстът малко ще им се губи. Анеке се закача с нас и се преструва, че била забравила текста, защото от цяла година не е пяла тази песен. Хайде, хайде, и с "на-на-на-на" звучи добре, а тананикането на китарното соло е съвсем в стила ѝ, в който винаги има малко хумор и намигване. Дано след по-малко от година чуем пак тази песен от нея на живо, отново у нас. Амин!
 
За снимка с крехката блондинка са се подредили поне 50 човека. Върволицата от желаещи да я прегърнат и да си осигурат спомен с фото не секва поне 40 минути. "Ей, тя като абитуриентка стана Анеке, бе. Всички се снимат с нея", забавлява се отстрани един фен. И има право. Вниманието ни към Анеке е като на бал за завършването. Липсва обаче един елемент в картинката и леко ме хваща яд, че не съм се сетила за него – цветя!

Букет, който Анеке да доукраси. 

Снимки - в секцията "Галерии".



2928
100%
 

Ноември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30