Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Шумен купон по повод издаването на новия албум на Last Hope

13.05.2012   Албена Цолова-Бета
Ласт Хоуп

Трудно ми е да повярвам, че след две години ще празнуваме 20-ия юбилей на Ласт Хоуп (Last Hope).

Мамка му, наистина ли са минали почти две десетилетия от легендарния концерт в онова читалище (май беше "Светлина"), който помня и до днес?

Точно така! Ласт Хоуп определено го направиха. Те не просто издържаха  проверката на времето, а станаха емблематична за хард кор сцената на България банда. Отдавна не им се налага да се доказват и никога не са се подчинявали на модите в стила. Те са тук и ще останат. Точка.

Поредното доказателство е новият им албум "More Than Ever" (2012). По повод издаването му, разбира се, бе обявено лайф тържество, или още release party, че даже две! Първото в София на 11 май, а второто - на следващия ден в Пловдив.

За събитието в столицата се глася от самото му анонсиране, едва устисквам до петъка. Така към 19.40 ч. се спускам от "Попа" към подлеза на НДК и колкото повече се приближавам до мястото на събитието - Mixtape 5, все повече познати лица срещам тук и там. Не сме в подлеза, за да опознаваме софийските потайности – знаем си ги добре! Дошли сме да чуем новия проект на Ласт Хоуп. Това обаче е не само промоция, ами по-скоро нещо като фестивал. На него, освен Ласт Хоуп, ще свирят още Brothers In Blood, Redound, Expectations и Blackmail. А отгоре на всичко 3 от участващите банди отбелязват свое ново издание. Ласт Хоуп - цял албум, Brothers In Blood (BIB) ще (се) черпят за ново ЕР "As Time Goes By", а Blackmail ще ни запознаят със своето дебютно демо.
 
Влизането в голямата зала на клуба става срещу 8 лв. или за 15 лв., с включено новия запис на Ласт Хоуп. То тече лежерно и хора се нижат чак докъм 21.30 ч. От офертата за вход с диск се възползват около 70-80 човека, но албумът се продава и на богатия мърч-щанд срещу 8 български левчета. За съжаление, в някакъв момент предоставените от издателя бройки се изчерпват и дори Бета остава без диск. На щанда, естествено, вече се предлага и суперяка тениска с дизайн по новия албум, чиято обложка е много стилна. Тя също е хардкор класика.

Blackmail имат тежката задача да отворят концерта. Ще трябва да е било към 20.30 ч., когато издрънчава китарата на бандата. Около третата песен ми става ясно, че звучат по-добре в сравнение с това, което чух от тях на концерта на Интегрити. Преди изявата си са пуснали парче за свободен даунлоуд – "На върха", което е добре, защото хората чуват нещо, което са имали шанса да чекнат предварително. Въпреки че бандата забива както си трябва, публиката все още не е набрала онази численост, която ще има в пика на вечерта. Надявам се, че момчетата от групата са били подготвени за онази "неловка" дистанция, която публиката по принцип не спестява на почти никоя съпорт формация, още повече млада. Такава си е тя, публиката, към новите групи - критична и подозрителна. Ще мине време, ще е нужен усърден труд и много концерти, докато отвори прегръдката си за бандата. Която пък вече ще е доказала себе си и качествата си и няма да е просто "младата софийска хардкор надежда". Успех и… до нови срещи.

Очакванията ми определено са надскочени с изпълнението на Expectations, втори в афиша на събитието. Емоционалният им хардкор, звучащ доста амбициозно и различно за това, което родната сцена познава, не е от най-лесните за сдъвкване хапове. На хората в залата, които се срещат с тях за първи път (а съдейки по погледите, те не са малцина) цялото това "плачливо" дране и истерично пеене им е леко "сюреалистично". Но на третато-четвъртато изпълнение вече схващат за какво иде реч и се престрашават да прескочат "трапа" пред сцената. Вокалът Георги също помага, като седи на ръба й и слиза долу отвреме навреме. Мога да им кажа едно голямо: ЕВАЛЛА!

Следващите гости са Redound. Тяхната агитка е силна, освен обичайните заподозрени се мяркат и нагласени тийнейджърки и вероятно тази вечер ще "зарибят" още фенове. Нека, и на тази сцена, както на всяка друга, трябва свежа кръв. А само времето ще покаже колко от нея ще се окажат само т.нар. wanna be, а също и, както се казва на хардокор език: here today, gone tomorrow! (днес тук, утре дим да ги няма). Като че ли от всички пъти, в които съм гледала бандата на живо, включително и със старото й име, сега стоят най-добре. Сашо е свеж и навит, вторият вокалист - също, а появата за едно парче на трети вокалист като гост е добра идея – той е тип "грухтящ", и се получава брутално. Хубаво е, че Redound напоследък свирят повече на концерти - това ги поддържа във форма и със сигурност не позволява на хората да забравят най-малко припевите на песните ми. Ами да, може да звучи профанно, казано по този начин, но е простичко и лесно. Концертно активните банди я карат по-добре от онези, които се срещат с публиката си предимно чрез студийния запис. Ето например Шута поддържа олимпийския огън, ако не с концерти с Вендета или Брадърс Ин Блъд, с периодични появи на сцената за гост вокалист с една или друга банда.

Тази вечер обаче ще има пълен сет с Брадърс Ин Блъд - плевенската формация, която Александър (ака Шута) сформира през края на 90-те. Изпълнението й Шута посвещава на китариста си Светльо - Свен (‘айде, ето още един емигрант, господин министър на вътрешните работи на НРБ- б.а.) и, ако поне веднъж сте били на хардкор шоу в България, знаете, че купонът е там, където е Шута! Неговите хора са плътно до сцената и те във видимо приповдигнато настроение, закачките с развеселени типове от т.нар. Wasted Youth Crew (скейтборден тим) не спират, ритъмът на съркъл пита би паснал с крачката на стадо разярени глигани, лее се бира, в sing along–а се включва масивна част от публиката… И - хоп! Китарата спира точно на един от хитовете - "Don’t Say My Name". Шута влиза в ролята на стенд-ъп комедиант. Удържа положението 3-4, че и даже 5-6 минути, докато китаристите се скупчват около Маршала да разберат какво се е прецакало. Скоро са готови и напрежението, че има нещо фатално, е издухано с нов старт на така споменатия хит и провокации от сцената от типа на "Кажете Fuck You Brothers In Blood! Искаме "Piranha". Но това все пак са BIB, дават ни новата си "Irish Car Bomb" (която включва "Sander/I-Reject") от актуалното EP "As Times Goes By", продуцирано от Joey-Z (Life Оf Agony) (То също можеше да бъде чуто и дръпнато от нета предварително).

След още няколко прехвърчания на потни тела от сцената в посока към публиката и не малко приятелско "Fuck You!", предстои крайното раздаване с "Fuck You, Die Аnd Go To Jail". Шута вече е гол до кръста, май е преполовил чешмяната чаша с уиски, за която е помолил в принудителния "антракт" и вече кой ли не се е метнал на сцената, плюл по микрофона и скачал на главите ни… Класика!

След матинето x 4 идва ред на добрите стари Ласт Хоуп.

Седя пред сцената, докато се приготвят и пак както и преди, близо 20 години по-късно, си казвам за пореден път – Ласт Хоуп – Today, Tomorrow, Forever! Те доказаха, че банда от малка бедна страна като България може да постигне неща, които доста западни групи с повече финансови и други възможности като подкрепа от държавата например, не е успяла. Те определено са попътували за достатъчно концерти из цяла Европа, издали са албуми, такива, каквито са си искали, и когато са си искали, имат си DVD ("Bulgar Display Of Power"), продали са хиляди ти-шърти и са установили приятелство с авторитетни групи като Агностик Фронт, Медбол, Сик Ъф Ит Ол, Борн Фром Пейн, Терър (Terror), всички от които с гордост биха застанали рамо до рамо с нашите момчета.

По пътя бандата "загуби" не един, а двама китаристи, Чаво влезе в редиците на емигрантите и така днес струните опъва Насо, а на баса е Радо - стабилен на позицията си от бая време. От самото начало тук обаче са вокалистът Сашо и барабанистът Косьо. Е, това, ако го пишех на лист хартия, бих оградила имената на тези двамата със сърце. Като в лексикон. Обичам Ласт ХоупФакт!

И не само аз! Те са една от най-уважаваните хардкор банди в България, а усилията им да подкрепят сцената по всякакъв начин не остават незабелязани. С компанията си Re-Act ни докараха де що има по света знаменити хардкор банди, а пък отделно Сашо промоутира стила в авторско си предаване Panic Attack по "Тангра Мега Рок"…  Но така де, говорим сега за новия им албум - "More Than Ever", записан е в столичното студио SubZero.

Материалът и този път (както бе и с "Test Оf Time" (2007) и ЕР "Reality Check") е миксиран и мастериран от продуцента Alesssandro Azzali в неговото Alpha-Omega Studio в Милано, Италия. Двамата Александровци си пасват, много при това. Споделят еднакво чувство за хумор и съвместната им работа върви гладко. През 2004 си навих на пръста да ги запозная, случи се, и, както стана ясно, не съм сгрешила! В екип постигат отлични резултати, а и приятелството им е здраво. Така че искам да кажа мерси на Алекс, че толкова харесва България (и българките, ха-ха) и браво на Ласт Хоуп. Радвам се, че албумът е факт, издаден e в срок и звучи мн’оо яко!

А ето че моментът с представянето му на живо вече е в историята. Но - обратно на сцената, където са Ласт Хауп, започващи директно с първите 4 парчета, както са си по ред в траклиста на "More Than Ever".

1. "Intro 2012"
2. "Walk Along"
3. "The Code"
4. "Lost" (която в записа е с Брайън от Death Before Dishonor, за което ви подшушнахме в репортажа от концерта на DBD в София). Дали новите песни се приемат добре от тълпата в клуба? Да, това са новите на старите Ласт Хоуп, но с по-малко пънкарски частици, по-хомогенен отвсякога звук и както винаги с искра, която пали.

Следва "G.F.Y.", която моментално извиква в съзнанието ми идиличната картина на това как докато Сашо записва вокалите в студио "Графити", същият онзи Azzali демонстрира нагледно част от текста: "my middle finger is rising up for you", като имитира размотаването на рибарска въдица и от юмрука му се надига среден пръст. Разпели сме се хулиганската и това прелива в друга песен с постоянно присъствие в сет листата на групата - "Under The Flag".
 
После пак превключват на издание 2012, отново спазвайки реда с номер 5 от диска - "Heavy Lies Тhe Truth", за която на сцената излиза и Георги от Expectations, та да е точно като в записа. Интересно. Чуваме и N 6, "Someone Else" - чистокръвен Ласт Хоуп, и N 7 - "Alive", я следва. Май почти всички са приели сериозно препоръката от Facebook да научат текста на "Alive", която момчетата пуснаха за свободен даунлоуд, защото е приета като нещо познато. Деветата резачка - "Another State Оf Mind", си е също мястото. После пак ударна серия стари хитове – цели 4: "Hellbound", плюс гърлото на Шута, "Together" – е, няма го Аца от сръбските легенди Хитмен (Hitman) да вика "Balkan hardcore! Balkan hardcore", както в записа на албума на Ласт Хоуп - "My Own Way". Но ей ги други 250 гърла, които пеят "All together stay as one, keep the spirit…" Така до "Reality Check" и задължителната "F.P.". Личи си, че на момчетата горе им е празнично. Усмихват си се, надъхани са и някак спокойни, че всичко е наред – дискът е отлично приет от публиката. Доволни са от резултата. Ние - също.

То е ясно, че е феновете са доста по-шумни и изтрещяли на старите парчета. Но ще е така само докато научим и новите. И затова репетициите започват от днес! 13-та песен от албума се казва "Sleepwalkers" и е записана с Антъни от Take Ofense, които бяха една от бандите на турнето на Terror и DBD и предполагам, че нещата са се получили спонтанно, като Брайън от DBD е наминал да запише неговите вокали на датата в София от това турне…

Аз се кефя на гост участия в албумите на групите. Винаги ми е интересно как се е включил съответният гост и затова любопитството ми е привлечено с "Karmagedon", която е под N 11, за която Сашо пак кани някого на сцената. Този път това е Виола Стоянова–Били (екс-Dan Koloff). Иначе дискът предлага 14 парчета и преслушването им тепърва предстои.

И според автентичната сет листа (мерси, Косьо!) това не краят на шоуто, не! Предстои нещо като бис, а песните под чертата са препратка към първите дни на бандата. Не знам кой какво е очаквал да чуе от нея тази вечер и дали сет листата е задоволила всички. Но за себе си съм сигурна, че колкото и албуми да запишат още, колкото и други, по-добри парчета, да създадат, винаги ще се радвам извънредно много да чуя на живо и тоталните класики от първото им демо: "Away" и "No Tolerance". Честно казано, не се и надявах това да се случи точно тази вечер.

Ама явно на момчетата им е било носталгично, а и сред публиката имаше хора от онзи исторически лайф в читалището, барабар с голямо число връстници на тези две песни…

 



2606
100%
 

Юли ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031