Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Slayer на Loud Festival

06.06.2012   Албена Цолова-Бета
Слейър

Добре познатият ми път към столичното летище ме води към поредния концерт.

Само че този път няма да летя. Мястото на събитието е тук, в София, при самия Терминал 2. Няколко бързи бири и много приятелски лица и духът на Loud Fesatival е усетен.

Чак след като Martin van Drunen се е подрал качествено под слънчевите лъчи с дет метъл шайката си Асфикс (Asphyx), а Мешуга (Mesuggah) са ме върнали в далечната 1998, когато ги гледах на живо за първи път и то чак в Ню Йорк, при това в компанията на Кенибъл Корпс и Имолейшън, всъщност осъзнавам, че това се случва в България. Че годината е 2012. Странна работа, обаче ей ти го Макс Кавалера (Max Cavalera) интерпретира някаква Сепултура, и първата ми среща на живо с групата през 1993 ми се струва като епизод от нечий друг живот. После Анайълейтър (Annihilator) превъртат лентата бързо напред със спомени от Каварна 2011 и Alison Hell със Шмир, но после скоро отново се връщам в края на 80-те. Дошъл е часът на Слейър (Slayer). Още една банда (заедно със Сепултура (Sepultura) от саундтрака на 11-годишната Бета.

Слейъъъъъъъъъъъъъъъъъъъърррррррррррррррррррррр!

Безпроблемно се добирам до първия ред и се закотвям на оградите, което действие може да ми се е видяло твърде лесно поради покачения адреналин… А вероятно хората са прекалили с така анонсираните предварително от промоутъра кюфтета, цаци-маци и твърд алкохол и са се отказали да се ръчкат напред, защото упражнението им се е сторило по-сложно. Още повече след щателното разтъпкване из доволното количество кално лепкаво тесто на целия терен пред сцената. Не знам. Но и какво значение има? Оттук насетне не поглеждам нито назад, нито встрани, Слейър са на сцената.

Колкото и добре да се представя заместикът на Джеф Ханеман, друго си е Слейър в класическия състав, а именно: Джеф Ханеман, Том Арая, Кери Кинг и Дейв Ломбардо. Емблематичният китарист на бандата Джеф Ханеман не може да пътува с бандата заради инфекция на ръката, и така в състава на Бей Ейрия трашърите се включва (Гари Холт) Gary Holt от класиците EXODUS. Ето защо къстъм китарата ESP с логото-заигравка с Heineken/ Hanneman отсъства от сцената. И затова естествено Слейър като цяло изглеждат и звучат различно тази вечер. Стилът на Гари Холт си е стилът на Гари Холт и както каза един приятел: "той разчупва звученето им".

Именно това прави големите китаристи големи: те имат своя запазена марка на маниер на свирене и солата, създадени от тях, са си техните сола, които само те свирят по техния си начин. Желаем бързо въстановяване на г-н Ханеман и ще го гледаме някъде другаде, на някои от следващите десетки концерти на бандата, които несъмнено ни очакват в бъдеще.

На позицията тур китарист на Слейър са вписани и имената на други знаменити китаристи, между които Пат Оу Брайън от Кенибъл Корпс (екс-Невърмор) напр. Рокади имаше и зад барабаните, но си беше трудно да се възприме тогава (с Пол Бостаф (Paul Bostaph), Слейър без Ломбардо

Ами Кери Кинг? Този гигант, този изрод-титан? Няма втори като него, също. Тази вечер празнува рожден ден, а ние сякаш се надпреварваме с наздравиците, къде по този повод, къде просто ей така - да се чува "Наздраве!".

На Том може и да му е забранено от докторите да куфее, но пък ние долу удряме здрав хедбенг и заради него! Статичността не му е присъща, но ще трябва да свикваме с нея, защото така ще бъде и занапред. Още на Big4 бяхме запознати с положението, след операцията на врата му, така че уважаваме. Неговата типична усмивка си е тук, но на моменти като че ли предъвква думите и се гласът му сякаш на моменти потъва зад инструменталната част. По-късно разбирам от Роман от холандската агенция TMR Music Promotions, (мой познат, тук като мениджър на Асфикс), че имало вероятност шоуто на Слейър да падне заради проблеми на Том с гласа. Но, както е известно, нещата са се наредили и това зло ни прескочи. Ще следим следващите дати на палачите, между които и феста Nova Rock в Австрия, за да сме спокойни за Том.

Дежа вю-то е налице, докато забиват класики като "War Ensemble", "Die By The Sword", "Chemical Warfare", "Mandatory Suicide", "Dead Skin Mask", "Angel Of Death…" И тук - стоп! Голяма компания гръцки фенове извършва един свой ритуал: свалят си тениските и ги палят. "Имаме си традиция, правим го на всеки концерт на Слейър – палим по нещо!", разказва ми Никос от култовия солунски магазин Nephilim – организатор на екскурзията, заедно с Вангелис, който пък държи също толкова култовия клуб Eithball, пак в Солун.

Специално за фестивала са дошли и хора от Турция и Македония, а и кой знае откъде още... Факт, който радва.

От мрака, облян в кърваво-червени светлини, изплува могъщото класическо лого на бекдроп на сцената и въздухът е разцепен от запомнящото се китарно интро на  "South Оf Heaven" – та-на-на-нана, на-на, нанааааааааау, туб-о-дум, та на на на на на на н-а-а-а-а-а-а-а-а-а… Една китарна линия, която те води във вечността. Която означава миналото, настоящето и бъдещето. Една банда, чието име не само се настанила така трайно в историята, но и банда с лого, което, освен на задължителните тениски, коли, че и на етикет на вино, е увековечено и със стотици татуси на die hard фенове. Такъв татус оживява точно до мен, гордо ширещ се с огромните си размери странично на кръста, на една готина мацка, която какво ли не би дала да я нямаше тази пуста ограда! Де да имаше кой да се сети да я покани на meet & greet-a с бандата…

Последната резня е "Raining Blood" и тя е пронизана от неистови скандирания. Та-да-дам, та-да-дам, та-да-дам! Страховитите барабани ни джаскат направо в главата!

И това е краят. Не особено дълъг сет лист (но то никога не стига).
 
Поне пет хиляди са там, а половината са скупчени отпред и дишат с ритъма. Бая народ си е ударил обилни кални бани, други са се разхладили с мощна струя от градински маркуч, а трети просто са тактували някъде назад, попивайки къде дъжда, къде солата и… бирата... Аз също съм куфяла, при това как (питайте врата ми). 4 юни ми носи главоболие от неразумно бироналиване и схванати вратни жили. Класика.

И какво още може да възкликне един фен на Слейър след техен концерт, освен пак и пак да крещи с пълно гърло:

- Слейъъъъъъъъъъъъъъъъъъъърррррррррррррррррррррр!

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".



1502
100%
 

Декември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031