След като ураган почти отвя сцената на дебюта на Elevation в Разлог миналата година, а фронтменът на Джарокуай (Jamiroquai) - Джей Кей, навехна глезен, а вторият ден на събитието бе отменен, то неговото второ издание криеше страхове да не би да се повтори всичко наново.
Но, както е с много неща в живота, така и с фестивалите в България, нищо не може да е съвсем същото. В случая с Elevation Music Festival 2012 ситуацията бе коренно различна. И то за добро.
Фестивалът славно се завърна с изкушаващ афиш и амбициозна програма. Презареди матрицата си, за да посрещне всички онези, които искаха да компенсират недостига на забавление от миналата година. Завърна се по-близо до София, с повече дни, с повече сцени и с по-бляскав лайн–ъп от преди година. Но да не избързваме да хвалим чак толкова събитието, преди да сме изкачакали неговия край
Поради тази причина - без, разбира се, да пренебрегвам шоутата на Кошийн (Kosheen) и Чамбао (Chambao), преминавам направо на Паров Стелар Бенд (Parov Stelar Band), съпортнати от контактния DJ Pat Poree. Те останаха верни на фестивала и след като миналата година понесоха всички несгоди на недоволната публика, не само събраха смелост и се появиха и на второто му издание, но го направиха с подчертано удоволствие. Австрийците излязоха на главната сцена малко след 20 часа, за да представят последния си албум "The Princess", както междувпрочем се казва и турнето им. Да, те са много добри музиканти (Джери ди Монца е забележителен тромпетист!) и когато се появиха на световния небесклон, яхвайки суинг вълната в електронната музика, изглеждаха блестящи и като че ли изскочили от някой модерен мюзикъл. Парчето "Тhe Phantom" им донесе голяма популярност, а представяйки го на многобройни концерти и турнета, Маркус Фюредер (Marcus Füreder) (Паров Стелар), вокалистката Клио Пантер (на снимката) и Ко. показаха, че са добри изпълнители на живо. Проблемът в новия им диск, е че развиват една тема, при това в цели две части. Все едно всяко парче е съвсем леко променено от предишното. А съществува риск да не усетиш кое точно му е различното. Макар да изпълват сцената и да са забавни за гледане, у зрителя остава странното впечатление, че му свирят една и съща пиеса - към час и половина. Публиката на Elevation Music Festival обаче им се кефеше и потанцува здраво.
Веднага след изявата на Паров Стелар и след кратко пренареждане, на сцената се появиха Груув Армада (Groove Armada). Уточнението в програмата за тях беше, че ще се представят с диджей сет. Защо се налагаше това уточнение?! Защото Груув Армада са специална група... Могат да излязат на сцената като музиканти с няколко различни вокалисти или само като диджеи. Често се смята, че щом определени музиканти са дошли само като диджеи, един вид на тях не им е платено достатъчно и те ще представят опростена програма. В случая с британското дуо нещата не стоят по този начин. Дълбоко затънали в електронната музика, Tom Findlay и Andy Cato са еднакво добри и в двата формата, които представят на сцената. Няколко пъти съм ги гледал - и по света, и у нас. Смея да твърдя, че нито веднъж не съм ги виждал със слабо изпълнение, или със какъвто и да е друг проблем на сцената. Вчерашното им представяне на Elevation беше изключително. Страхотни визуализации зад грамофоните, железен, балансиран, двучасов британски електро саунд, част от новото (и последното им) сценично шоу Red Light "‘Decks & FX". (Колко жалко, че пътищата на двамата се разделят.)
Подобно на всичките си изяви и на живо, и като група, Груув Армада останаха със скрити лица - не толкова от артистична превземка, а като че ли повече от скромност... На добрите музиканти скромността им отива. Малцина знаят, че Том и Анди изгряват като популярни лица в електронната музика именно благодарение на британския гуру Фетбой Слим (Fatboy Slim). Именно с негов ремикс на парчето им "I See You Baby" двамата покориха световната електронна сцена.
Затова и съвсем логично именно те подгряха за чудовището Фетбой Слим преди да вземе акъла на всички с бомбен сет снощи.
Снимки от Elevation - в секцията "Галерии".
Коментари