Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Ugly Kid Joe на Sofia Rocks 2012

09.07.2012   Ивайло Александров
Уитфийлд Крейн за Ugly Kid Joe

Колко е яко да си фен на група от 20 години, тя да спре съществуването си преди 15, ти да продължаваш да надуваш парчетата ѝ до дупка дълго след това, напълно наясно, че никога няма да ги видиш на живо, а те да вземат и да се съберат отново в жесток състав и да ги видиш на концерт?

Ugly Kid Joe (Ъгли Кид Джо)! Два пъти за една седмица. Много! Смятам, че всеки от вас (щом четете този сайт, не вярвам да имате представа от музиката колкото баба ми от уеб програмиране) има своите любимци, срещата с които след многогодишно чакане да взриви микрокосмоса им. Та можете да си представиете адреналиновия отскок, който ми се стовари първо в Белград, после и в София.

Иги (Iggy) не доведе The Stooges. За това вероятно тепърва ще се говори. Както и за факта, че най-смисленото може би име в афиша на Sofia Rocks 2012 беше отменено в деня на самия фестивал, а цената на еднодневния билет остана същата. И факта, че няколко хиляди човека, които искаха да видят Иги Поп на сцена останаха с... горчив вкус и 100-ина лева назад. Но покрай отпадането (и контузията) на кльощавия дърт психопат, другите гости свириха с изместено напред и удължено време.

17.30 часът. Няколко поодъртели грозни хлапета сме се наредили напред и чакаме. От сцената се зъби демоничното превъплъщение на Джо, от обложката на пресния мини албум "Stairway To Hell" (идентична с тази на сингъла "Goddamn Devil" от 1994), слънцето пече подло в тила и избухва интродукцията на втория им албум "Menace To Sobriety" (чиято 17-годишна тениска посрещна Ugly Kid Joe на решетките в парк "Ушче", нахлупена на френетично подскачащия скромен ваш автор) и групата заби V.I.P., а краката на събралите се вече десетина хиляди души се отлепиха от настилката на стадион "Васил Левски". Следват удари с "Dialogue", "Neighbour", скачаме, дивеем и Ugly Kid Joe скачат в "Panhandlin Prince" – една от най-силните песни за див рок концерт.

Докато се мятам по хората около мен, си давам сметка, че за жалост 15-те години, в които калифорнийците отсъстваха от музикалната карта, явно са се отразили на публиката – почти никой не пее дори припевите, много хора гледат така, сякаш виждат истинска рок-ен-рол група за пръв път и се дивят на побъркания човек сред тях, който вее коса, брада, пот и думите на песните. А далеч не беше така на Belgrade Calling – там първите редици знаеха отлично коя група стои пред тях и какво представлява тя.

Ugly Kid Joe са в убийствена форма, раздават се могъщо, изглеждат страхотно и все едно не са мръднали от средата на деветдесетте – навлекли семпли тениски и бермуди, свирещи с истинско удоволствие (да, личи си, личи), докато Уитфийлд Крейн се впуска в спринт по стадиона и изниква на кулата на озвучителите. Да, видимо е, че "I used to smoke", както подчертава по-късно в "Goddamn Devil" – певецът изглежда така, сякаш се готви за лидерство в лекоатлетична дисциплина. Споменава с добро и Clawfinger (Клоофингър): "Знам, че ги гледахте снощи, искам да чуя виковете ви за тях!". Уитфийлд Крейн може да бъде описан съвсем изчерпателно с две думи: ебаси пича!

Тъкмо се чудя кои ли песни ще включат още, за да удължат сета си до 60 минути, след 45-минутното изпълнение в Белград, и ме рита ударният риф на "Sandwich" от "Motel California" – последният им албум преди да спрат групата за 15 години. Подскачам толкова високо, колкото ме държат краката, явно достатъчно, че Уит да види тениската ми, да се ухили, сочейки ме с пръст и рисувайки кръг на гърдите си – знак, че много добре познава зеленото хлапе на моите. Еготрип, безсилен съм. И "Tomorrow’s World" – най-сабатското парче, което Ugly Kid Joe са записвали. Вратът ми е подложен на тежко натоварване, гласните струни са чао след края на песента, а по краката ми се стичат солени вадички. Чуйте песента в youtube, наистина! "Cats In The Cradle" и тук, както и в Белград, е акустична и на нея публиката се отсрамва с мощен хор, а американците си тръгват с "Everything About You" и още един мощен талаз от скачащи хора. Сила! И не, за 15 години отсъствие изобщо не са забравили що е то купонджийски рок-ен-рол, нито чувството си за хумор. И, естествено, Уит отново е с тениска на Motorhead, както на всеки един концерт от турнето им досега.

Ugly Kid Joe напускат сцената за Within Temptation, оставяйки един адски щастлив фен (сигурен съм, че не бях сам, видях ви!) и със сигурност още няколкостотин нови.

Защото те са рок-ен-рол!

Снимки - в секцията "Галерии".

 



3376
100%
 

Септември ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930