Smallman никак не са "малки".
Те са едно от най-хубавите явления в българския рок в последните десет години и са наистина специална група. Бягайки от попрището на "клубна банда", четиримата свирят пред публика тогава, когато имат какво да й (по)кажат. Затова ги гледаме по 2-3 пъти годишно в един град. Затова и всеки от концертите им е толкова специален. И затова винаги има стотици хора на тези събития.
През април с Цецо (вокали, гайда) си говорихме и той сподели, че една австралийска група се е свързала с тях с предложение да свирят заедно на няколко дати в Европа, като Smallman да бъдат хедлайн в българските. За нашите момчета това беше неочакван комплимент. А за всеки, който познава и обича музиката им, е напълно заслужен реверанс.
Alithia са от Австралия и планират отдалеч много интензивно турне в Европа. Което стартира с концерт в голямата зала на столичния клуб Mixtape 5 на 12 октомври. Smallman (Смолмен) са хедлайнър, а специален гост на вечерта е експерименталният етно проект Кайно Йесно Слонце – сам по себе си изключително значим и открояващ се на музикалната ни сцена.
Вечерта националният ни отбор удържа на датския с 1:1. Футболните запалянковци у нас са уважителен процент от населението и от Smallman стратегически заковават началния час на концерта след 22 часа. Което пък плаши пенсионираните по душа, но и дава време за някое друго питие на свободните такива.
Първи са Alithia. След онлайн подготовката, останах с убеждението, че момчетата от Мелбърн свирят мелодично-минорен алтернативен рок. След живия сблъсък с музиката им останах с... високо вдигнати ръце! Групата сама определя стила си като "Astral Space Core", което е една от най-големите глупости, които съм виждал написани. Всъщност на живо Alithia звучат много по-силно китарни, много по-твърдо от лиричните записи и в музиката им се блъскат солидни талази пост рок. Съчетанието от пост триповете, здравите китари и страхотното поведение на сцената, докато на двата вертикални прозореца от двете страни на групата с прелитащи анимирани илюстрации, работи в полза на австралийците, които след сета си радостно бъбрят с възторжени фенове, стиснали техни дискове, докато сцената се пренарежда за Кайно Йесно Слонце.
Тук вече сме тихи. Кайно Йесно Слонце живеят втори живот след едногодишна пауза през 2009 и в този си формат са изчистили електрониката от звука си. Четиримата свирят само на акустични и традиционни инструменти, които са подредени по всяко кътче на сцената. Изключение е само синтезаторът до Петър Делчев, от който подлагат меки фонове под импровизациите по теми от трите албума на групата. А музиката им е ритуал, пътуване из дебрите на древното в българщината, извисяване, полет, пропит с дъха на горите ни, на Балкана, на пръст, полепнала по грубите ръце на земеделеца. Вопъл на гайда, пулс на тъпан, приказки на тамбура, песен на кавал и напеви без думи – космически хармонични, пиесите на Кайно Йесно Слонце са накарали половината публика да седне на пода, а другата да впери поглед към сцената, към въртящите се живописни панорами, заснети нейде из красивата българска природа, открили се пред очите ни от "прозорците" пред нас. Един красив час, в който сме повече цяло един с друг, с историята и с народността ни. Един красив час, в чийто финал Цветан от Smallman застава до братовчед си, за да слеят прегърнати гласовете си в прекрасната "Пиленце постро славейче" и да ни залеят със силата на музиката, силата на общата кръв, течаща във вените им. Поклон за нас, поклон за тях.
Smallman... Излишно е да се сипят суперлативи за тази толкова истинска и самобитна българска група. Достатъчно е да отидеш на техен концерт или да си ги пуснеш на запис – и в двата случая ще се убедиш в силата и таланта им. Китарните линии на Иван са тежки, бавни и едновременно с това музиката има характерен мелодичен почерк. Барабаните са брутално стегнати, силни, разчупени когато трябва, а Андон е един от най-впечатляващите музиканти, които можеш да видиш да върти палките. Точен като метроном, техничен, все едно и насън е в ритъм, отвяващ със силата на ударите по кожите, като шамар с лопата. Басът на Стефан допълва адски добре канонадата на Андон, като понякога взема водеща роля в ритъма на песните и сам става движещата им сила. И този специфичен глас на Цецо, песента на гайдата му, които добавят щипката сол, която отличава бандата и превръща Smallman в тази специална група, която е привлякла над 300 души в Mixtape 5 в петък вечер.
Започват със 7 и ни завличат в магията на двата им албума, които слушаме почти без липси. И звукът! Толкова добре е балансиран, чист и силен, че буквално ни дави в дълбините на музиката на Smallman. Ето колко е важно да работиш с професионалисти. И естествено, отново силна и въздействаща визия – нещо, което вече е характерно за концертите на Smallman.
Песните ни заливат, оставят ни без дъх, вдъхват неподозирани сила и енергия, хората около мен пеят с пълно гърло, тежките рифове подло влизат в мускулите и карат вратовете да се заклатят и наоколо да се развеят коси, а гласните струни се напрягат в опит да надвикат колоните.
Специалният гост за сета на Smallman е човекът, който стои зад проекта Heptagram. "Направи страхотен албум, фенове сме му и искаме да му помогнем", споделя Цецо два дни преди концерта. Той свири на китара, а "бендът" му в случая е чудесен. Smallman свирят "Lucidity" заедно с Даниел Иванов и това, вярвам, е един от най-хубавите подаръци, които младият музикант е получавал. А след като той се скрива, групата ни дава обещаното ново парче. "Първом първом" е народна песен и е "първата, която пеем на български". И в този аранжимент отвява глави! Обещават да я включат в третия албум на групата. Дано! И за финал три от най-силните песни, наведнъж. Не издържам и въпреки че трябва да стоя мирно, заставам отпред, развял ръце и глава и пея заедно с групата и фенове "А Junction", "Evolution" и сдобилата се отскоро с клип "Labyrinth Оf Presence". Тръгват. Искаме още. Много! "The Cube". "Хора, наистина не мога повече, силици не ми останаха! Ще се видим след малко долу". И този специален концерт, на тази специална група вече е спомен. Силен, цветен, пулсиращ и горещ.
До следващата ни среща.
Коментари