Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Accept калиха металните ни сърца! Отново

22.10.2012   Албена Цолова-Бета
Accept

Класическо заглавие - класически сюжет.

София. Зала "Универсиада", събота вечер, метална сган, черни тениски със зверски щампи, бири и обществено неодобрение. София, но не през 80-те, а в 2012, все същото е - метълите, казват, сме аутсайдери, но, ние, метълите, сме заедно и завинаги метъли.

Така било е. Така е и и сега. Loud Concerts са ни поканили (отново) да гледаме Accept (Аксепт) срещу 40-ина кинта за концерта, част от турнето Stalingrad. Немските хеви класици са в града, пристигнали са и хора от съседни държави.

Че ветераните са в добра форма, знаем както от последното им актуално издание, на което е кръстена и обиколката, така и от гостуването им у нас преди около 2 години.

Дано са готови отново освен овациите ни, да понесат и критичните погледи и забележки на дай-хард феновете си от 80-те насам, защото трудно се приема Accept без UDO. За някои то е като газирана вода без балончета… А дали?

Докато слагаме залозите, които така или иначе вече сме разиграли при предишното гостуване на бандата у нас с новия глас зад микрофона  Марк Торнило (Mark Tornillo), Project Arcadia вече са подкарали "Gеd". Още едно парче, подписано PA, и следва кавър на "Don’t Talk To Strangers" на Dio. Разбира се, че се сещам за ползите от представянето на популярни песни на световноизвестни изпълнители на живо, но все се надявах PA да не посегнат към тази хватка пак. И преди съм го отбелязвала, но не ми пречи да го кажа и сега – защо кавъри? Защо кадърна група с достатъчно силни и завършени собствени композиции ще си хаби краткото време на съпорт банда и ще оставя феновете да пеят не тяхна, а нечия чужда песен? Изглежда като някаква инерция от клубни "участия". Не го приемам, още повече, че сега имат още един силен коз - вокалист от световна класа, който се кълне че истинското му име е Urban Breed и е познат от шведските банди Bloodbound и Tad Morose.

Той се чувства добре в компанията на българите, въпреки някои леки разминавки, и разпалено говори както за "Here To Learn", така и за "Shadows Of The Night" като за "нашите песни, към които подготвяме клипове, режисирани от Bob Katsionis от Firewind (Файъруинд)". PA са убедени, че имат време за още две песни, но стейдж мениджърът Александър Бояджиев изглежда напрегнат и им подава знаци да приключат навреме. Правят го с още един кавър - "Touch Of Evil" на Judas Priest.

Хубаво е да видиш как на голям концерт гора от ръце подкрепя родна банда, пък било то докато тя забива хит на чужда група. И преди да сте завидели, обърнете внимание, че PA не са просто късметлии, че подгряваха Epica (Епика), а сега и Accept. PA инвестират в групата, стараят се и това носи резултати.
А сега да се видим с приятели, да се разходим из фоайето и да се върнем свежи на опашка за бира, за да не сме нетърпеливи, докато сцената се подготвя за хедлайнърите.

Опитвам се да си спомня дали през 2006, когато свириха в Каварна, им повярвахме, че това е последният - завинаги, прощален концерт на групата? Надали…  Вярно се оказа обаче (за съжаление), че Accept вече няма да ги бъде такива, каквито ги знаем - с един малък голям вокалист. Udo Dirkschneider напусна групата и това е окончателно.

Accept издадоха и още един албум с новото лице във формацията - бившия T.T. Quick - Mark Tornillo, след дебюта им  "Blood Of The Nations" (2010). Именно  вторият проект, озаглавен "Stalingrad" ("Сталинград"), са дошли да ни представят тази вечер. Започват с "Hung Drawn And Quartered" и "Hellfire" от него и поддръжката от публиката в почти пълната зала е на ниво. Бива си ни. "Restless And Wild" е трета поред и вече се усеща потта във въздуха. Няма спирачка, извъртат се "Losers And Winners", "Stalingrad", "Breaker", "Bucket Full Of Hate", "Monsterman"…

Заигравките на китариста Wolf Hoffmann и Peter Baltes на баса, които са в групата още от самото й основаване в края на 70-те на миналия век, макар и заучени, са атрактивни и палят публиката. Въпреки че е в сянка, китаристът Herman Frank също влиза в струнните дуели.

Гледам колко добре се чувства на сцената Peter Baltes, който при първата ми лична среща с него гордо носеше тишърт с надпис "Jesus Highway To Heaven" (в стила на логото на AC/DC), и се питам дали му се налага да прави някакви компромиси с вярата си или пък обратно - с клишето за рок-eн-рол начина на живот... Да, окей, може на никого от вас да не му пука, аз се интересувам и от този аспект на музикантския живот. Нъц! На неговото зашеметяващо соло на дебелите струни ще се радваме във втората част на концерта - на "Princess Of The Dawn". Но преди това имаме китарно соло на Hoffmann: "Shadow Soliders".

Сетът е като този в Солун предходната вечер, а вероятно и репликите са същите (нали, Коце?), но това са Аксепт - те са на сцена няколко десетилетия и са отиграли всеки детайл от пърформънса… Естествено, включили са песни от новата си ера с Tornillo и букет от стари и прастари парчета, които, ако не си чул досега,  значи просто нямаш общо с нашия свят.

Mark Tornillo се е барнал по къса тясна тениска и забелва космат корем на предна линия, докато изкарва доволно вокалните партии, които сме свикнали да чуваме в изпълнение на UDO. В това отношение е железен. Но… може и да греша, ама май вече не е модерно да ти се вижда пъпа, дори той да е добре третиран в солариум. Дано не приемете тази забележка като липса на уважение към индивида, но все пак… Дори ми изглежда по-приемливо Stefan Schwarzmann "Fireball" - Щефан Щварцман "Файърбол", да излезе чисто гол зад барабаните – добре, би било чудесно. Ама новият фронтмен можеше и да е с по-подходяща сценична одежда…


Но оставете моите претенции за стайлинг. Всички от бандата са симпатяги и подмятанията за възрастта им са вятърничеви, защото те определено са енергични и е видно, че метълът ги наелектризира.

Електричеството става опасно силно, когато започва "Metal Heart". Това е то, сърцето ми принадлежи на Метъла (извинете бивши, настоящи и бъдещи любови; Jimmy Mattsson, ти също прощавай!)… Сигурно е - "Metal Heart" е писана за мен, за теб, за нас. Простете моя патос, но как да не се разчувства човек, като знае, че са му посветили песен?

На втората резня от биса - "Teutonic Terror", вече хвърчат чаши във въздуха и се сещаме какво следва.

Другата емблематична композиция на ветераните - "Balls To The Wall", вече наистина е последна и е последвана от поклон към публиката. Гостите не пропускат и още един задължителен ритуал за край на хеви метъл шоу: остават под строй, стискайки националния флаг на България, който са им метнали феновете долу. В кулминационния момент Щефан решава да направи забележка на колегите си, че знамето не е бяло-зелено-червено, а обратно червено-зелено-бяло. Те бързо се съгласяват и обръщат флага. Е, добре, де, тевтонци, войната вече свърши…

... или искате реванш?

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия".



907
93.75%
 

Януари ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031