Sevi ще ударят на Graham Harding Stage в афиша на британския фест Planet Rockstock
Нилза Коста за първи път в България. Афро-бразилската певица ще изнесе концерти в София, Пловдив и Велико Търново
Hauser (2 Cellos) с актуален албум на двата си концерта в Пловдив
Eufobia и Zima преди финландците Wolfheart на първия им самостоятелен концерт у нас
Джаз концерт по Мусоргски
От Хендел до Владигеров - джаз в класиката в Първо студио на БНР
Българското дуо Woomb открива концерта на португалската певица Maro със специален акустичен сет
P.I.F. с концерт-промоция "Приказката продължава"
Жените в ритъма на Балканите в Първо студио на БНР
Ветераните Past Redemption на нов дет/грайнд/ глас. Представят "Final Redemption" в столичния клуб "При Черепите"
Ясни всички групи за голямата сцена на Midalidare Rock In The Wine Valley 2024. Специален екран за финала на Европейското по футбол
hug or handshake пуснаха най-новия си сингъл "Waiting Till September", предстои премиерата му пред публика

Estruna, или музиката като световен дух


Estruna, или музиката като световен дух

4952

Estruna. Е глас.

Buenas noches – така посрещат пъстрата тълпа, която има-няма 40 минути се  точи към местата си в столичната зала "България".

Така де, участници от Северна Европа няма, припомнят ни. Разбира се, че всичко ще е в темпо ларго. След кратко представяне на български и испански, на сцената като мънистена огърлица се нареждат момичетата  и момчето от хор Нови български гласове. По едно алено цвеке грее в косите на девойките. Празникът е още по-голям, понеже техният диригент, Георги Петков, отбелязва  днес рожден ден. С тях се появява и неповторимият фламенко певец Франсиско Хосе Арканхел Рамос. Потъваме в призрачна лилава светлина и хорът подема "Лале ли си, зюмбюл ли си", подкрепян за отделни куплети от Арканхел (на снимката вляво), който пее както на български, така и на испански. Освен че внася средиземноморски нюанс в балканското многогласие, той променя и емоционалната динамика на песента по начин, който изстрелва директно във филма.

Песента отприщва силни аплодисменти, каквито ще следват след всяко едно изпълнение за вечерта. На сцената излизат и останалите участници – китаристът Антонио Форчоне, перкусионистът Агустин Диасера, а Теодосий Спасов стои ухилен в края на сцената. Поради здравословни причини (спокойно, вече е добре), контрабасистът Гарсия-Фонс е заместен от енергичния Йелси Хередия и широката му усмивка.

Щом пръстите на Форчоне се плъзват по струните, все едно е заговорил с глас. И обратно, когато Арканхел запява отново, не мога да повярвам, че звукът идва от човешко гърло.  Мелодията е толкова красноречива, че не е нужно да знаеш испански и да хващаш всяка дума. Смесването на неговия вокал с хора има особен ефект. Когато звучат само те и китарата, нещо се губи, сякаш се опитваш да видиш икона през воал. Намесата на певеца буквално издухва воала, а когато засвирят всички участници, ефектът е съкрушителен. Единствено дяволитият кавал успява да смекчи тежестта му. На сцената не танцува никой, но ако затвориш очи, пред погледа ти изникват развети поли с рошави от претриване подгъви.

Светлината се затопля когато Нови български гласове се оттеглят за малко. Липсата на много гласове помага на контрабаса да изпъкне повече в следващото парче. Заразително е удоволствието, с което Ередия и Форчоне опъват струните на инструментите си. Кавалът започва да палавничи и да се закача с китарата. Вече всички се усмихват.

"Gypsy Dreams" е изпята и изсвирена от китариста. Гласът му е земен и мек, с него се завръща, поне за кратко, усещането за гравитация и реалност, а скоро се завръща и хорът, този път с история за Никола, баш болярин. Изкарват и "Снощи съм минал, кузум Еленке", "Цвятко, чушка пиперлива" – всичките в някакви трансгранични аранжименти отвъд ограниченията на култура и епоха. Когато Арканхел се присъединява, темпото се забавя и песните сдобиват с допълнителна доза драматизъм.

Българските фолклорни мотиви са разнообразени от по-джазови и изчистени моменти, както когато остават само контрабас… и глас (е, и малко перкусии).

За финал е оставена най-умопомрачителната композиция, в която на приливи и отливи се включват и отдръпват инструменти и гласове. Лудост и радост се редуват с идилични моменти, в които аха-аха да забравим, че сме в зала. Толкова силна е илюзията, че си седим под звездите, а някой просто е изпитал нуждата да запее. Нечленоразделната красота на това изживяване плавно преминава в познатите думи на "Рофинка болна легнала"...

...Естествено, че имаше и бис. И цветя. И овации.

Но преди всичко, имаше дух.

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия".

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички