Много е готино, че в някои моменти човек може да се отпусне, да започне да вярва, че морето е до колене и че купонът никога не свършва.
Един такъв момент е концертът на Хиподил по повод 20 години от издаването на първия албум на групата - "Алкохолен делириум" (1993). Шоуто на 7 юни е мислено като това от преди 4 години - "Сега и завинаги", т.е. бандата да е в оригинален състав и това да е едно извънредно събиране на старта шайка, каквато я помним от времената на цензурата. Ще рече, че трябва да се очакваме Пешо - китара, Лъчо – барабани, Венци - бас, Светльо Витков. Сиреч, двама от членовете на бандата, а именно Венци и Пешо, които живеят в чужбина, ще прелетят хиляди километри специално за лайфа. Точно както сториха и предния път, когато подхвърлена идея, наглед невъзможна, стана реалност – КОНЦЕРТ НА ХИПОДИЛ в оригиналния състав!
Май няма друга алтернативна българска банда, която да е така популярна и плакат за неин концерт да е толкова притегателен не за няколкостотин, а за хиляди. Група, която въпреки че реално не съществува от доста години, да успее да внесе истерия в така натоварения концертен живот у нас.
Сериозно, замислете се, има ли друга българска банда, която да е така смела, че да направи концерта си в Зимния дворец на спорта. Активните групи у нас днес трудно пълнят дори малки клубове. Какво кара хората да се втурнат през глава за билети за концерт на Хиподил? Каква ли е силата им? Какво стана с онези "неща", които вълнуваха младежта на България от 80-те и 90-те, в която имаше непозволени неща и прилежащата цензура, нямаше социални мрежи и You Tube, а общините канеха рок ВИГ (вокално-инструментални групи) за концерти на централния площад на града/селото. Онези времена са в миналото, но тестът на времето, този безкомпромисен съдник, е отредил Хиподил да не останат там.
Макар съдържателността на евъргийните им да е поставена под съмнение от "Комитета на майките против вулгарния език", с тези музиканти отраснаха няколко поколения, най-общо казано: бунтари. "Алкохолен делириум" беше (и като че ли все още е) логичният завършек на купон рано призори, а "Скакуец" - хитът от по-ново време, за пореден път доказа: нищо, че топлата вода вече е открита, възможно е да правиш оригинални парчета – просто трябва да си себе си.
И така, към афиша на събитието за "20 години махмурлук", момчетата от Хиподил са добавили и още няколко банди, с които да споделят празника, юбилея и още годишнината.
Формация на име ТКЗС е първа на сцената и 20-те й минути изтичат толкова бързо, колкото една голяма част от хората не успяват да чуят, защото още се точат на входа на залата или пък предпочитат първо да си вземат безплатните тениски, които вървят като подарък към първите 2 000 закупени билета. Другата част пък се редят за бира или се ориентират в обстановката, докато вече свирят Докторс Гого Бенд. След бърз поглед по диагонал става ясно, че залата вече е приела своите първи 2 500 гости, които надават ухо на веселяшките мелодии на формацията, и се опитват да "метнат" до чудесно осветената голямата сцена в дъното, за да разберат коя банда забива в момента. Но приятелски подвиквания оттук-оттам, "Здрасти!"; "Къде си бееее…"; "А, наздраве!" не те оставят да стигнеш до слушане на музиката. Дано обаче си успял да чуеш поне малко от Акащи Джуджета, които са се събрали само заради този концерт.
Те са част от течението в българската ъндърграунд сцена, положено от Хиподил и Контрол, поето от Срам и Позор и Алкофилия, а по-сетне от Ебанизъм – течение на пародиен, вулгарен, първичен, декадентски пънк. От бандата сами определят стила си като "уникален метъл-поп-турбофолк-чалга-пънк-мангал музикален стил от дълбините на ъндърграунда на Бургаския залив". Стил, на който май добре му пасва подвикването: "Ебанйййееееее!". Продължаваме да се опитваме да раздадем обещаните тениски-аванта, краят на опашката не се вижда.
Залата вече е пълна. ODD Crew ще ги гледат близо 4 хиляди души. Момчетата се чувстват комфортно на над 2-метровата сцена, чиято дълбочина би погълнала неопитна група. Но не и ODD Crew. Разтъпкват я добре, движат се из нея, стъпили са здраво и уверено. Самочувствието, което една банда излъчва на сцена, е нещо, което няма как да остане незабелязано. Наситените им концертни изяви, както и щедрите радиоротации, дадоха резултат и сега бандата има кръг верни фенове. Бившите Каскадьори са във форма, тъкмо са се прибрали от европейска обиколка. Още на саундчека коментираме колко тежко звучат на фона на останалите участници в петъчното джамбуре. Но и Down-o-Panter-ския им профил е втежнен - определено ще е по вкуса на метълкор феновете. Има и такива в залата, има всякакви.
Накиснатите в алкохол не са никак малко, но агресивни има един на хиляда. Не са един и двама обаче онези, които уринират в тъмните кьошета на залата, но нали ни е обещано предварително "простотии навсякъде"! Има ги.
"Холера + две-три песни с Боцмана от Кокоша глава", както е обявено във ФБ събитието, се случва след 9 ч. като малко Холера и Светослав Боцмана и т.нар. Деца с увреден слух - трибют тоо Кокоша глава. Не знам колко от присъстващите в залата притежават (или даже са чували) за аудиокасетата, на която Холера издадоха единствения си албум "Уплаши детенце" през 1995 в кофичка от кисело мляко… Не само това издание има колекционерска стойност, но и случката, в която ние всички участваме. Колекционираме история! Спомням си как през 90-те пълнеха зала "Универсиада" в компанията на Нова Генерация… Но няма да върнем времето, уви. Затова да се изкефим на макс на този момент, който също надали ще се повтори, или поне не с разните му подробности.
Всъщност за какво е цялата врява? Една масивна шарена тълпа, изпълнена с нахилени лица празнува 20 години свобода на словото на концерт на банда, чиито издания са били спирани и забранявани.
Хи-по-дил! Хи-по-дил! Хи-по-дил! Хи-по-дил! Хи-по-дил! Хи-по-дил! Малко преди 10 ч. няма сила, която да спре скандиранията на около - по моя лична преценка, близо 4-хилядната тълпа. Сетете са колко шумни и еуфорични са абитуриентски балове у нас. Сега си представете хиляди балове на едно място, на много различни поколения, и така можете да добиете бегла идея за избухването в Зимния дворец на спорта.
Предизвикват го Хиподил. Те са: Светльо Витков – вокали, Пешо - китара, Венци-бас, Лъчо – барабани, Венци Мицов -клавир, Ицо Павлов – саксофон, Влади Митин – тромбон, Сашо Борисов –тромбон; Илийката – перкусии. На сцената има и "еротичен" танцьор, чиято функция така и не се изяснява до края на шоуто. А иначе и на първите редове, както и в самото дъно, противоположно на сцената, едва ли не на километри от нея, хората пеят и танцуват, разливат бира, скачат и размахват крайници като деца, които вдигат ръка в отговор на въпроса: "кой иска сладолед?".
На сцената също има радост, но тя е по-сдържана. Физиономиите на вече порасналите сериозни мъже, отговорни индивиди с успешни кариери, са същите, които ни се лендзят от "Нек’ъф Ужас, Нек’ъф Ат" от далечната 94-а. И не, не са шизофреници. Просто хем си бачкат, хем им се свири. Какво има толкова да го анализираме.
Как да не ти стане кеф като виждаш как успяват да се откъснат от ежедневието и да се върнат поне за час-два към годините, когато Ицо Петрофф се изживяваше като организатор на рок концерти и класиката "бира с водка и кюфте за мезе" като че ли стигаше на българина да е щастлив. Не в този ред, въртят "Жената", "Скакауец", "Хиподили", "Чифт очи", "Момичето", "Клиторен оргазъм", "Друго няма", "ПВЦ", "Сутрин го навира", "Да ви еба майките", "Кой намаза с лайна", "Човече…" Сигурно има как да възстановя целия сет лист, с който Хипо и публика изпотяват огромното спортно съоръжение, но не днес, днес не ми се пие толкова бира. Списъкът с песни е от различните албуми и години и се харесва на мравуняка долу. Да, точно като мравуняк изглежда залата от най-високата точка на ложите или както и да се водят тези балкончета.
Алко химните на хиподилите се знаят от всеки, от в с е к и. Всички в залата пеят, до един. Хващам се, че го правя и аз. Не съм, и няма да крия, че винаги са ме смущавали лиричните предизвикателства от парчетата на Хиподил. "На майката ти у путката да ти го нагнетя" например… Ама може и да е прав Светльо, като казва, че не по-малко мръсен е текстът на популярна песен от българската естрада "топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал тъй и отшумял, как светът изведнъж стана по-красив и бял…" Но тя вършее из Мелодии на годината и Златни Орфеи, а Министерството на културата на България забрани издаването на диск на четвъртия албум на Хиподил "Надървени въглища" (1998). Скандалът беше голям, групата беше осъдена за "разпространение на порнография", което беше съзряно в неприличните текстове. От него е "Бате Гойко", която класика, естествено, свирят тази вечер и хоровете на поддръжниците заглушават самата група и вокалист.
Проблеми с озвучаването и подобни технически спънки носят единствените мигове, в които пичовете на сцената не са усмихнати. Става ясно, че не се чуват в мониторите и Светльо изкарва малко нерви върху стойката на микрофона. На няколко пъти се обръща към озвучителите, но без особен ефект. Другият момент е, когато музикантите отдават почит към наскоро починал приятел със сведени глави и тениски с надпис "Сбогом, Дени", които Светльо и Лъчо обличат и заедно с Роската (дългогодишна дясна ръка на бандата) и излизат напред на сцената…
Казват, че между любовта и омразата границата е тънка. Освен определяна като култова от някои, Хиподил е и мразена банда. Ама на кого му пука. Нема 'а се пуашиш, кооопеуе!
"Псувайте ни, т'ва сме ние, колкото да ви е яд,
няма да ни промените, особено отзад!...
Хиподил не е название, Хиподил е диагноза!"
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари