Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Всички Обичат 90-те: Сезон Втори

16.06.2013   Васил Громков - VaGro
2 Unlimited

Ако сте фен на ретро музиката и подкрепяте тезата, че преди 10-15 години световната музика се скапа необратимо, то ви е пределно ясно, че днес в пикова фаза са хитовете от 90-те.

Това е така, защото феновете на другата силна декада - осемдесетарската, вече подгониха преклонна възраст и все по-рядко висят нощем по клубни партита или се вихрят на денс концерти.

Логично, интересът към ретрото се прехвърли на по-горно ниво и в момента целият свят "Обича 90-те". В България тази музика е на особена почит, защото съвпада с (уж) демократичния ни период. От раз ретро радиостанциите смениха форматите си, а промоутърите хукнаха на лов за позалезли звезди, вилнели в периода 90-99-та.

Непосредствено след смазващия успех в миналогодишното издание на "Обичам 90-те", организаторите от "Коко Ейджънси" и радио Energy обещаха лято 2013 да е още по-нажежено с второто издание.

Речено– сторено! Получи се брилянтно!

Над 3-4 месеца DJ Марти Джи ме държа в пълна кондиция, като ме информира редовно за всичко, свързано с предстоящото шоу. В един момент чак почнах да броя дните от негово чудо. Казвам го с най-добри чувства, защото Марти е пич и ретро мисията му на диджейския фронт е суперважна в тези времена на тотална музикална анархия по нашите земи.

Две миниатюрни и независещи от организаторите грешки бяха допуснати в първото издание на "Обичам 90-те", които, разбира се, бяха коригирани във второто. Първо – на мястото на скучноватите родни поп звезди се изявяваха ретро диджеи с яки сетове и второ – унасящият се в безкрайно денс парти DJ SASH! бе оставен за финал този път, за да може публиката да завърши спектакъла с истинска техно дискотека. SASH! пък, от своя страна, просто помете присъстващите в ранните часове на неделята.

Стигането до Зимния дворец на спорта в Студентски град в ден и час на пореден протест се оказа мисия почти невъзможна. Пълен хаос в София заради изтрещели 16-годишни пубери с бири в ръце, насядали по уличното платно и вярващи, че ДАНС е някакво съкращение на "хит" на Криско. Блокади, полиция, спрян градски транспорт и безумни преходи пеша с много нерви. Агонията на държавата усети и самият Нана Куаме Аброкуа (немец от Гана), който трябваше да открие сцената първи от гост звездите, но таксито му си проби път до покрайнините на София с цели 40 минути повече от предвиденото.

Това, от своя страна, удължи подгряващия сет на DJ Марти Джи, който беше запукал с 90-тарски винили още в 20.00 часа, качен на платформа почти до самия покрив на залата. При температура около тавана поне 45 градуса.

Публика - някъде около 6 000, звук – прекрасен на терен и малко по-размазан в страничните сектори, което е съвсем логично. Като цяло, организаторите бяха дали всичко от себе си, за да може Зимният дворец да стане място за танци. Друг е въпросът, че шоу от калибъра на "Обичам 90-те" просто "плаче" за "Арена Армеец".

Визията на партито беше доста по-обрана от първото издание, но това позволява залата. По-малко ефекти, стени и сцена, но пък прекрасно решение с извеждащ сценичен "език", вклиняващ се в дансинга.

10 минути след 22 часа, с ефектно мониторно интро, Нана беше представен и посрещнат с луда радост. Голямата звезда на юро-рапа от втората половина на 90-те години предложи едно доста статично едва 30-минутно участие, като изпълни само половината от 9-те си хита. Народът се порадва на емблематичното парче "Let It Rain" и си попя на славното "Lonely" … и толкова от Нана.

После водещите на Energy спретнаха някакво леко тегаво състезание по надтанцуване на хора от публиката с части от видеоклипове от 90-те. Всички те, като изключим MC Hammer, бяха подбрани така, че леко да избиват на чалгия (ламбади, карапичовци и тем подобни), ама така е по тези земи. Хубавото е, че веднага след паузата за "цигариране" (нова дума от автора - б.р.), DJ Simon върна нещата на мястото си, с железен денс сет.

И тогава дойдоха Майсторите!

2 Unlimited в оригинален състав и в помитаща форма. Епично пеене на живо, жестоки костюми и нито един седнал повече в залата. Максимално ускоряване (Maximum Overdrive)!

Рей и Анита просто не са мръднали за 20 години и са заредени с толкова хъс, че разкъртват. Знаете ли как се изпълняват 18 европейски топхита в рамките на 40 минути? Скоростно! Брилянтен мегамикс те кара да скачаш и да си останеш във въздуха. Холандците изпяха абсолютно всичко най-добро от периода 1991-1997. От "Get Ready For This" и "Let The Beat Control Your Body" до "Faces" и "The Real Thing". От "Maximum Overdrive" и "The Magic Friend", до "Workaholic" и "No One". От "Twilight Zone" и "No Limit" до "Tribal Dance" и "Jump For Joy"...

Евъргрийн класна продукция са 2 Unlimited от Амстердам. След тях всеки модерен денс артист ще ми се струва като бълха-хобит. 40 минути, в които си чул двучасова сетлиста и си заобичал 90-те още по-диво.

После пак малко пауза са състезание в стил "Бързи, смели, сръчни", по време на което половината зала излиза да гълта въздух и никотини. В екшъна ни връща холандецът DJ Mr Danolite, който се оказва един от организаторите на партито – Дан от "Коко Ейджънси". Този човек е маниак! Пуска Фейтлес-тупалки, зарязва пулта, излиза пред него и започва най-бесния танц на света. Буквално се разглобява, а публиката от респект, ще - не ще, зарязва бирите и започва да тренира скок височина.

Настава време и за SNAP!. Формацията, окомплектована от оригиналната вокалистка Пени Форд и новия рапър с бицепсите Бенджамин. Те вече бяха в София в този състав преди две години, но с доста невзрачно участие в бившия клуб "Спенсър" пред има-няма 150 души. На "Обичам 90-те" обстановката е съвсем друга. 6 000 реват "I’ve Got The Power" като зомбита и всичко е прекрасно.

Само дето дуетът има в сета си 5 парчета (както и преди 2 години), та след легендарната четворка от 1990 ("The Power", "Ooops Up", "Cult Оf Snap" и "Mary Had А Little Boy") се налага гостите повторно да "ритат денсъри" с "Rhythm Is А Dancer", за да добутат участието до заветните 30 минути. Накрая 49-годишната Пени е така грохнала, милата, че едва си поема въздух, но за сметка на това "фитнеснягата" (пак нова дума) Бенджи се съблича гол до кръста и стреля от упор с картечни речетативи и малко първичен бийтбокс.

90 минути след полунощ. Няма никакво време за губене, веселбата е на пиков "левъл" и DJ Саша Лапесен от Германия - за втори път в рамките на половин година, вади кейса си с дискове пред българска публика. Част от каталясалата агитка започва да се изнася и просто не знае какво пропуска!

SASH! заблъсква стандартния си сет във възможно най-подходящия момент (предния път поизнерви феновете, защото всички чакаха Доктор Албан). Танцува се основно с подскоци. Ама от най-високите. И докато подскачам на няколко метра от немския Сашо, му хващам цаката. Хитрецът е спретнал нещо адски просто, но суперефективно. Изрязал е само солата на инструментални денс теми от 90-те и ги е смесил без грам вокал. Пускайки ги на макс, самата тема те кара да полудяваш, а за SASH! остава само да се дере по болезнено увеличения микрофон.

Пълен респект! Култовите вокални пасажи от "Encore Une Fois", "Ecuador", "Stay", "La Primavera" и "Mysterious Times" се смесват върху ритми на Prodigy, Faithless, Reel 2 Real, Nightcrawlers и каквото още се сетите от звука на 90-те. Всичко живо е в техно транс. В подскачащите тела виждам Пафел Вашев. Не знаете кой е той? Няма значение. Важното е, че има розова щипка за пране в бретона над челото, облечен е в тениска с надпис "I Love MILF" и гравитира с безумни движения на около метър над земята.

Лудо парти в столичния Зимен дворец.
 
Чакаме трети епизод в арената през ноември. Моля ви!

И, хора, обичайте 90-те! Струва си!
Снимки - в секцията "Галерия".


7114
100%
 

Септември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930