След като преди две години британците Джамирокуай (Jamiroquai) не успяха да дебютират пред българските си фенове, дойде време за реванш това лято.
Предварително обявената прогама обещаваше дълго шоу, което публиката действително получи.
Събитието беше открито от брейк денс фамилията Макоса Ностра, която изпълни вълнуващ танцувален диалог пред събиращите се зрители. Непосредствено след тях на сцената излязоха May Аnd Тhe Band начело с набиращата все повече популярност българска соул изпълнителка Маги Алексиева, която успешно насочи атмосферата към предстоящите фънк-джаз-ейсид ритми с топлата си алтова бленда и фънки настроение. Изпълнението започна с леката "You", по-късно прозвуча и "Happy", обявена от Mey като песен с позитивно послание и енергия. Бандата приключи с “Candy Bar” като към края й се включи електро-глас, напяващ deeper underground – препратка към хедлайнърите на мини фестивала в територията на Арена Армеец.
Сред подгряващите групи бе и Free Style, с призив за подкрепа на българската музика, която според тях - а също и според нас, съществува, при това на едно доста добро ниво. Дълго звуча мелодичният баритон на Росен Кукошаров, умело преплетен с рап изпълнението и впечатляващия певчески глас на Борислав Димитров – Бобо. Участието им започна с "No Тime To Play", която, освен с всичко останало, впечатли публиката и с невероятното звучене на саксофона във формацията. По-късно чухме "Живее ми се", а накрая към бандата се присъедини и македонецът Тони Зен, за да изпълнят съвместния си проект "Светот е Твоj".
Следващи на сцената се появиха музикантите Tri 0 Five, обещавайки да покажат как се прави музика с български стил, и започвайки песента "Let’s Start Over" именно с репликата: "Show Em how we do it" (да им покажем как го правим) и завладявайки ни с чудесна бас линия и лирични вокали. Бандата изсвири няколко парчета, поднасяйки разнообразни ритми, включващи реге звучене, както и невероятно тромпетно соло.
По-късно в залата настъпи тишина като не след дълго на видеостената започна да върви клипът на песента "Paari" в изпълнение на Redman, Бобо и BobyLeon от Symphonix. Непосредствено след началото на кадрите, на сцената излязоха и изпълнителите, представяйки парчето на живо пред публиката.
Кратката пауза преди изявата на момчетата беше последвана от далеч по-продължителен "брейк" преди появата на Джамирокуай. След дълго чакане, в 22.20 ч. светлините в залата изгаснаха и британците се появиха, вкарвайки директно и с "Alright". Многолюдната формация изпълни пространството с типичното си, богато звучене и подплатен аранжимент. Песента беше придружена и с визуални ефекти, като успоредно с нея вървеше и изображение на слънчево затъмнение, по-късно превръщащо се в горящо слънце. Последва "Use The Force", a след нея прозвуча "High Times", с която Джей Кей се извини на публиката за случая с проваленото им участие в Разлог и съобщи, че са се върнали обратно в играта. Веднага след това на видео стената се появиха зелени пламъци и зазвуча емблематичната песен "Virtual Insanity", която взири вече екзалтираната публика.
Сетът продължи с впечатляващи импровизации, а атмосферата беше наелектризираща. Звучаха интродукции с психеделични нотки, множество сола и визуални ефекти към всяка песен. С "Little L" се появи класически visualizer, подчертаващ ритъма на парчето, а "Just Dance" беше придружена от писта, по която прелитаха състезателни коли. Следваща прозвуча "Rock Dust Star Light", песен от едноименния албум на бандата, излязъл през 2010 и логично представян на повечето концерти на бандата в последно време.
Вечерта продължи с нестихващо настроение и неповторимото звучене на формацията - 50 на 50 фънк и джаз. Когато на екрана се появиха движещи се звезди, всички предусетиха "Cosmic Girl" и залата се взриви. След края на един от най-големите хитове на бандата, Джей Кей не пропусна да поговори за общественото напрежение и протестите в страната, като се обърна към публиката с думите "Знам какво искате, вие сте млади и бъдещето е ваше" - вместо увод към "Revolution".
След "Love Foolosophy", дойде ред на гвоздея на вечерта, далеч по-тежката като звучене "Deeper Underground", придружена от майсторски изпълнено китарно соло и вървящия клип на парчето на заден план. По програма това трябваше да бъде последната песен за вечерта, но публиката отказа да си тръгне без бис, като след множеството възгласи последва традиционното тропане с крака. Подир по-малко от минута членовете на бандата се завърнаха на сцената, а Джейсън благодари за вярата на публиката в групата. И подхвана "White Knuckle Ride" – краят на близо двучасовия концерт, завършил с български флаг в ръцете на Чийтъм.
Въпреки дългото време, прекарано в залата, публиката не изгуби и за миг енергията си, превръщайки я в синергия с изпълнителите, качили се на сцената. Концертът беше удоволствие за истинските меломани, предоставящ възможността не само да чуем добра музика, но и да се насладим на професионални изпълнения, които превърнаха всяка минута в музикална еуфория за душата. Въпреки разнообразието на лицата в Арена Армеец, преобладаващото настроение беше ясно осезаемо – бурно вълнение и крехка меланхолия по онези години, в които се сблъскахме с явлението Джамирокуай, където успешно бяхме запратени със златните хитове на групата, а после - върнати в настоящето с новите й, не по-малко добри творби.
Едно е сигурно: феновете получиха своя реванш, а музикантите усетиха прилив на позитивна енергия от публиката, която несъмнено заслужи с топлото отношение и неверятното си представяне.
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".
Коментари