"Insomnia" е заглавието на песен, отправена като поздрав от New Disease към "всички, които ще се напият много тази вечер и утре ще им е зле, а трябва да ходят на работа".
Инсомния подгони и мен, но не от алкохолни геройства, а от адреналин, нахлули спомени от ранно детство и сантимент. Как да спиш, когато току-що си гледал една от групите, изиграли роля в живота ти по начин, по който само ти си знаеш, банда, с която имаш нещо, което няма как да знаеш дали и други споделят. Защото е нещо лично. Защото е нещо дълбоко и смислено (може би) единствено и само за самия теб. Или не - за 30 години от съществуването на явлението Seputlura, на бразилската траш легенда, вероятно е важна за милиони хора по света. Ако сте от тях, ще ме разберете. Пътувам 21 часа за концерт на Sepultura през 1993. Но за това - после. Сега ви разправях за New Disease, българска банда, която свири на третия концерт на Sepultura в България. Организиран от BGTSC, той се проведе в столичния клуб Mixtape 5 на 8 юни.
Определяната като "метъл кор" наша банда получава шанс да представи ЕP-то си "Insomnia", чиято премиера се състоя преди дни. Музикантите забиват 4-те парчета от мини изданието: "My Ways", "Evil&Negative", "Comatose" и титулната песен. Няма как да не си нахъсан като подгряваш за Sepultura, чието влияние личи в музиката ти. Стилът на ND е с характеристиките на кросоувър. В някакъв момент за секунди се губи китарата, а в друг - пада звукът на микрофона, но иначе гигът върви гладко. Вокалистът от време навреме наглежда видеокамера, монтирана на стойка на сцената, за да запишат изпълнението си.
Публиката подкрепя родните музиканти, част от нея вече е гледала първата за вечерта банда Dark Fusion от Румъния, други фенове тепърва влизат в клуба.
За Sepultura помещението вече е окупирано почти плътно. Има място за още поне 150 човека, които се чудя къде са. Къде са онези, които препълниха Blue Box преди 5 години?
Е, ние сме тук и сме предостатъчни, за да засвидетелстваме любовта на българския фен към легендарната група, достатъчни, за да накараме гостите да я удвоят, така че хем да има за тях - да си занесат обратно у дома, хем да ни върнат толкова, че да си имаме до следващата ни среща с тях. Моята е подхранвана от първия и най-специален концерт на групата, на който съм присъствала – шоу в Будапеща за представянето на актулания тогава "Chaos A.D." (Roadrunner, 1993) в съвместно турне с други титани - Paradise Lost, провело се през 1993. Да, точно така, в оригиналния състав, в състава сочен от някои като единствен, в който Sepultura са Sepultura. Derrick Green (Дерик Грийн) – новият вокалист – заместник на Max Cavalera, започва с това още в началото на сета, като с нескрито раздразнение изстрелва, че това е Sepultura напук на всички, които бълват шибани глупости, твърдейки обратното. Е, да, няма ги емблематичните братя Cavalera, но колко още време трябва да мине, в което Andreas Kisser и Paulo Xisto Pinto, Jr да доказват, че бандата, която продължават да движат, е Sepultura? Не искам да ви лъжа, (и) на мен ми липсват Igor и Max и вероятно визията ми за групата такава, каквато я видях преди 21 години, ще остане запечатана като най-силна в съзнанието ми. Но никога няма да откажа още един и още един концерт на Sepultura в сегашния формат. Дотук поне пет-шест пъти.
Между другото точно днес в мрежата се появи демо записът на "Roots Bloody Roots" (Roots, Roadrunner, 1996), пуснат от съпругата на Max Cavalera - Gloria Cavalera, в личния ѝ блог. Аз лично не разбирам подобен род вражди…
Вече сме 2014-а, бандата издаде нов албум миналата година - "The Mediator Between Head And Hands Must Be The Heart". Съвсем не случайно мощен прожектор през повечето време е насочен към Andreas Kisser – китаристът, дал толкова много на тази група. Човек, който сякаш се е консервирал във времето и не само външният му вид е сякаш сме в ранните години на 90-те, но и в присъствието му продължава да има толкова много младежки дух, плам и страст в свиренето му и онази радост на свиренето на живо, на срещата с фенове – други метъли, какъвто е и самият той, е изписана на лицето му. Тук е и другият стълб от време оно – басистът Paulo. Сивите му коси стават повод за преглупави коментари относно възрастта на музикантите, но хора с изказвания за "залязваща слава" или "пенсионери" по адрес на групи и музиканти като тези просто нямат никакво, ама никакво място тук. А също и такива, които си позволяват да коментират цвета на кожата на новия фронтмен. Точка.
Мелето по време на сета на Sepultura е толкова мощно, че си казвам, добре че са издигнали металните огради пред сцената и пред пулта на човека със звука отзад. Но после пък си мисля колко повече стейдж дайвинг щеше да има, ако нямаше заграждения… Не е изненада, че връхните точки на кипене са на песни от старите албуми - сиреч на първите 6 диска, преди напускането на Max, - напускане, което води до промени в стила, нови експерименти и друго звучене - все неща, които олдскуул феновете май няма да "простят" и след още 20 години. Но трябва да си глух, за да не чуеш колко големи са Sepultura и в този си състав. Пък, ако щеш, се кефи само на класиките, създадени преди 1997-а.
А техният брой е доволно голям в сетлиста тази вечер "Propaganda", "Dead Embryonic Cells", "Inner Self", "Territory", "Refuse/Resist", "Arise", "Ratamahatta" и "Roots Bloody Roots", "Biotech Is Godzilla" (с текст, специално писан от Jello Biafra от Dead Kennedys).
"Roots Bloody…" е оставена за биса. Между парчетата получаваме и бонус "Polícia" – кавър на бразилските пънкове Titãs, което те записват с още няколко други в периода на работата по "Chaos A.D.", и е изпято от Andreas. Освен бек вокалите той поема водеща роля с микрофона и за "Da Lama Ao Caos" (включен в новия проект) на великия бразилски артист Chico Science, както представя кавъра Kisser. Китаристът пее с много емоция и ми напомня за онзи ключов момент в историята на бандата, когато му се налага да поеме изцяло функциите на водещ вокалист за участието на Monsters Оf Rock заради отсъствието на Cavalera, на когото се налага да замине след новината за смъртта на сина на жената до него - Gloria… Останалото е история.
Kisser пее и "Ratamahatta", а футболната му тениска с цветовете на флага на Бразилия свети, гордо носена от притежателя си, под силния спотлайт, който го огрява - за наша радост.
Дерик млати перкусиите на "Kairos" и на въпросната "Da Lama…". Има сценично присъствие, има и глас, но и свой си начин да интерпретира парчетата на Sepultura. Пее ги също толкова уверено, колкото и съвсем новите - "Trauma Of War", "Impending Doom", "Manipulation Of Tragedy", които свирят в началото на сета, в същия ред, както са в диска. С интрото от него - "The Vatican", са стартирали шоуто, така че всичко си е на място. Тук-там има парчета от различните други издания, щипнати за цвят като например "Convicted In Life" от Dante XXI (SPV, 2006)…
За по-търпеливите предстои среща с музикантите след изцеждащото шоу.
Снимки, подписи и един обикновен добър човек - Andreas Kisser, който си тръгва от подлеза с колело…
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари