Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Black Label Society: Метъл с черен етикет

28.07.2015   Стефан Топузов
Zakk Wylde

Бях чел едно интервю с Lamb Оf God,  в което ги питаха защо песента "Black Label" се казва така. Същото е като при уискитата – обясняваха те – черният етикет е за най-доброто, което правиш.

Е, дали точно Black Label Society са върхът на метъла, е въпрос на вкус. Но претенцията за качество, залегнала в името на групата, със сигурност е с покритие – нещо, което стана ясно и от концерта на групата в софийската зала "Универсиада" в неделя вечерта. Водената от Зак Уайлд банда заби с такъв тотален професионализъм, че именно качеството на шоуто остана да ехти в главата ми като общо взето единственото нещо, което мога да кажа за него.

И не само те са отговорни за това. Nameless Day Ritual откриват шоуто с интересен алтернативен метъл с женски вокали. Сетът им тръгва неуверено с две парчета, които предлагат твърде малко освен да покажат способностите на вокалистката Ася Картанджиева да редува мелодично пеене с мощни крясъци. Картинката обаче се променя радикално малко след това, когато Ангел Дюлгеров разчупва музиката с едно наистина добро соло, а следващите композиции показват интересни градации от меланхолия в канонади от тежки рифове.

Odd Crew нямат навика да почват неуверено. "A Bottle Оf Friends" влиза направо с шамарите, следвана от кратка разходка из дискографията на групата. Всичко в изпълнението им е абсолютно помитащо – от темпото, на което залагат по-новите им парчета, през увереността, която излъчват, до контакта с публиката. (Колко често си чувал публиката да скандира името на българска група, която просто подгрява концерт на американска в София?) Свирят и малко от предстоящия си албум – оставам с впечатлението, че захласването по бързината, от което малко страдаше "Beyond Тhe Shell", е отстъпило място за повече динамика и редуване с химнови припеви. Но повече за това ще можем да разберем най-вероятно чак през октомври.

След доста дълга пауза, която част от има-няма 2-хилядната публика ползва, за да пуши в нещо като отделена в огради кошара пред входа на залата, зазвучава интрото на Black Label Society – "Whole Lotta Sabbath". То смесва рифове на Джими Пейдж с вокали на Ози Осбърн – и рифове на Тони Айоми с вокали на Робърт Плант. Едва ли има по-добро обяснение за това къде са корените на групата, която предстои да гледаме на живо след малко.

Сетът им започва направо с "The Beginning... Аt Last" – и продължава по сценарий от песен в песен, без нито една дума помежду до самия си край, когато Уайлд, сякаш за да компенсира мълчанието си, представя всеки един от членовете с умопомрачителна върволица от игри на думи и шеги. Но Black Label Society явно нямат нужда от думи или други жестове, за да пленят публиката. Написах го вече – водещите неща са професионализъм и качество. Може да ти се струва студено, но музиката наистина стига.

Всичко е яки, тежки рифове и жестоките сола на Уайлд. Срещата между южняшкия рок и хеви метъла, въплътена по идеален начин в една група – на живо. Чуваме парчета от почти цялата дискография на групата – "Suicide Messiah", "Bleed For Me", "The Blessed Hellride"... това, което би влязло в best of албум на Black Label Society. Към края на гига има и малко лирично отклонение, за което на сцената е извадено и пиано. Част от този отрязък в сета е посветената на Даймбег Даръл "In This River".

След финала със "Stillborn" все така безмълвният Уайлд оставя китарата и изправен пред публиката започва триумфално да се бие в гърдите – може би да покаже кой е алфа китаристът в "Универсиада" тази вечер? Не сме се и съмнявали, че е той.

Нали още в името на групата го казва....

Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"

 

 



2727
100%
 

Ноември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30