Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Йън Гилън с наследството на Пърпъл в София: Величествено!

06.11.2016   Васил Борисов
Йън Гилън
Леко ме е страх да пиша за Йън Гилън (Ian Gillan).

В България е пълно догоре със закоравели "пърпъли" и ако - не дай си, Боже, объркам дума или буква, ще ме изгорят жив на клада. А димът от мен ще се стели над някоя бара. По нашите земи "пърпълягите" са най-непробиваемата музикална секта в цяла Европа, май.

Логично можем да говорим и за явен Култ към личността на Гилън. Още повече, че кой каквото ще да казва, ТОЙ си е Дийп Пърпъл (Deep Purple) през последните 4 декади. Като само адашът му на барабаните (Йън Пейс - б.р.) го бие по трудов стаж в една от най-необяснимо (или пък съвсем обяснимо) боготворените у нас рок групи.

Никога и по никакъв начин не съм гледал Пърпъл или техен член на живо. Онези акорди от "Smoke Оn Тhe Water" са такова преекспонирано слухово бреме, че винаги са ми мигали предупредително да се държа на дистанция от тази банда. Като изключим онова знаково завръщане в годината-вселена 1984-та. Тогава даже си залепих огромен плакат на стената с Гилън в средата. Но това беше (и е) плоча за Историята.

Наясно бях, че в зала 1 на НДК ще видя 71-годишен чичодядо, а не рунтаво рок хипи с бял чарлстон от края на 70-те. За да уважа гласовитото рок божество допринесе и факта, че концертът е в НДК-то, а не на някой зловещ роден стадион или в още по-ужасителната "Арена Армеец".

Как се събра толкова народ в зала 1, изобщо не ми е понятно? Кислородът критично свършваше на моменти. А цялото шоу продължи над 3 часа. Признавам си: бях с огромни предразсъдъци към избора и нуждата на съпорт в този лайв. Смятах, че е излишно висене от над 1 час. Но всичко това се изпари само след минута-две слушане на прекрасната група Papa Le Gal с фронтдама дъщерята на Йън ГилънГрейс. За около 45 минути седморката от прекрасни музиканти изпълни тотална стилова палитра от ритми, вмъкнати в 5-те композиции от дебютното им EP "Voodoo", плюс едно чисто ново премиерно парче.

Истинска оргия от звуци в стил ска, калипсо, фънк, реге, джаз, латино, поп-рок и още поне 10 музикални стила, неформулирани досега. Papa Le Gal са нещо закачливо люшкащо се около творчеството на (примерно) Miami Sound Machine, Matt Bianco, UB 40 и The Specials, поне според мен. Ако съм активирал интереса ви, чуйте дебютните им песни тук:
http://www.papalegal.co.uk/music.html

След Papa Le Gal дойде единственият скучен момент в тази хубава вечер. Цял половин час висене в чакане на Гилън и то при положение, че сцената беше готова в рамките на 10-12 минути. 5 000 души можеха да си ровят във фейсбуците около 20 минути и вкъщи.

Към 21.20 часа първата дата от турнето на легендарния музикант беше стартирана с появата на оркестъра на Софийската филхармония и разкошната банда на кийбордиста на Дийп ПърпълДон Еъри (Don Airey). Началото логично беше дадено от диригента-шоумен Стивън Бентли-Клайн, наричан от Йън галено Би Кей през цялото време. Този човек разцепи със сола на цигулка и тромпет по едно време. Машина! Балансът между филхармониците и рок формацията беше убийствен. Звукът беше толкова перфектно изравнен, че наистина звучеше величествено. Такъв беше и саундът в залата, много добре свършена работа.

Независимо, че това турне ще минава под мотото "Гилън пее Пърпъл", не си мислете, че от 20-те песни в концерта всички са на славната британска банда. Сетлистът включва точно 12 парчета на "пърпълите". Хайде 13 да са с "Hush" на Джо Саут. Или дори 14 с "Difficult To Cure" на Рейнбоу (Rainbow). Абе, заковаваме едни 60% Дийп Пърпъл и си стискаме ръцете.

Йън Гилън излиза след встъпително симфони-интро. Облечен е като за лепене на тапети - по тениска и панталон. Достолепна фигура със сива глава на 71 години, преминала през всички ери на рок музиката... и оцеляла до днес. Открива ударно с парчето "Hang Me Out Тo Dry" от неговия солов албум "Toolbox" (1991). Нали ви казах, че не бяха само песни на Пърпъл.

Чак преди третото парче "No Lotion For That", отново солов хит - от 2009 година, обаче големият Йън обясни, че е в тази зала за първи път и е очарован. Всъщност тогава се разбра, че е адски задъхан и фъфли сериозно. За щастие в пеенето това грам не личеше. Там нещата бяха като в онези древни бесни рок-ен-рол времена.

Ако приемем, че Дийп Пърпъл под "владичеството" на Ричи Блекмор е бил основно китара, при този, моментния, на Гилън, е предимно клавир под "владичеството" на неотразимия Дон Еъри. На емблематичните пърпъляшки пиеси виртуозът просто лепеше клавишите по тавана на НДК-то. Колкото и прекрасни музиканти да партнираха на големия Дон (68 години) в този величествен концерт, той просто ги държеше някъде малко до над коленете си. Представете си покойния Джон Лорд, но с тройно или четворно по-присъствена роля в песните на знаменитата британска формация.

Там беше и босоногата щерка на Гилън - Грейс, като изящен беквокал. Дано не хване някой софийски грип девойката, че 3 часа чисто боса в НДК през ноември си е здравословна "руска рулетка". Ама, щом я кефи!

Първото сериозно фенско избухване настана на "Lazy", която наистина звучеше размазващо с филхармонията. После баладата "When A Blind Man Cries" беше разтапяща, а Гилън я изпя с такава лекота и хъс, че направо не ти се искаше да спира. След това суперзвездата се помота близо половин час с негови солови парчета, направени също на топниво, за да дойде оня епичен момент с марка "1984". Два-три такта на "Perfect Strangers" и срутихме НДК-то. Над 30 години специалистите повтарят, че това е ГОДИНАТА!

За "Hell To Pay" и "Demon's Eye" после беше лесно. A като стартира и последната "Smoke On The Water", в залата настана "крем-карамел". Рунтави чичовци засвиркаха с пръсти като чобани и зареваха "убре-ебре", та чак ми идеше да се завра под седалката от срам. Ама така е с Пърпъл на Балканите! Най-силната част от този внушителен концерт обаче предстоеше. И тя се случи в рамките на 7-8 минути по време на биса. Претъпканата зала най-после стана изцяло на крака и запя. Беше наистина красиво! Гилън влетя в биса с "Hush" и го финализира бясно с "Black Night". Чудовищна емоция!

Как ли щях да се проклинам, ако бях пропуснал този брилянтен концерт? Преоткрих Дийп Пърпъл близо половин век по-късно!

Голям Йън Гилън! Много ГОЛЯМ...
 
Пълен сетлист от шоуто:
Hang Me Out To Dry
Pictures Of Home (Deep Purple song)
No Lotion For That
Strange Kind Of Woman (Deep Purple song)
Razzle Dazzle (Deep Purple song)
A Day Late And A Dollar Short
Lazy (Deep Purple song)
Rapture Of The Deep (Deep Purple song)
When A Blind Man Cries (Deep Purple song)
You're Gonna Ruin Me Baby
Candy Floss
No More Cane On The Brazos
Difficult To Cure (Rainbow cover)
Anya (Deep Purple song)
Perfect Strangers (Deep Purple song)
Hell To Pay (Deep Purple song)
Demon's Eye (Deep Purple song)
Smoke On The Water (Deep Purple song)

Бис:
Hush (Joe South cover)
Black Night (Deep Purple song)

Снимка: Орлин Николов /SME


12505
100%
 

Септември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930