Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Канатица - пътуване със затаен дъх

20.03.2017   Мирослава Вълчева
Иван Шопов и Авигея

Имате ли нещо любимо, което обаче си позволявате рядко?

Някой изкусителен десерт, специално питие... или тайно място в града, където ходите само когато усетите, че имате нужда. Сигурна съм, че всеки човек, който се грижи за това да поглези сетивата си от време на време, знае за какво говоря. Горе-долу такъв е случаят и с една изключителна музика, която се предлага в "менюто" на софийските концерти достатъчно често, че да задоволяваме (д)ушите си навременно. Но и достатъчно рядко, за да го има онзи копнеж и нетърпение, в очакване на порцията удоволствие.

Става въпрос за проекта One Man Party на Иван ШоповEventease), известен също като Cooh/Balkansky/Drum Kid. Човекът с много лица и взривоопасно количество от таланти и идеи. Разбира се, всичко в добрия смисъл.

Преди вече близо две години на Мини Арт Фест творчеството му се среща с едни много талантливи дами - Александра Василева, Милена Великова, Ралица Кирилова и Сибина Раденкова, познати ни като вокална формация Авигея. Година по-късно те стават част от  One Man Party. А още една година след това имаме честта да присъстваме на представянето на съвместния им албум "Канатица".

Всичко е изпълнено с толкова символика и магия, че след тригодишно прекъсване на писането ми, искам да изсипя всичко отраз и в миг, защото едвам намирам друг начин. Малко преди настъпването на астрономическата пролет, на 18 март ни бе показан нов живот на фолклорната музика, преплетена в идеална симбиоза със съвременен електронен звук, така че наистина да звучи като един общ организъм. Вечерта в "Пространство 108" започна като пухкаво потъване в следобедна разходка, някъде из незнайни дъхави пътеки в планината. Ембиънт частта със Стоимен Стоянов (Nocktern) сякаш ни нашепваше да освободим сетивата си и да се подготвим за пътуване през звук, визия и емоции.

Последва още едно изкушение. Tози път в акомпанимента на великия Теодосий Спасов и неговия кавал, чиито интерпретации се виеха във въздуха като магически заклинания. Песента "Рада" е неоспоримо фаворит, макар че трудно може да се избере по-по-най от албума "Оренда", където чуваме доста от въпросния магнетичен кавал. Nocktern на роял - къде да се запишем, за да сме свидетели на още такива изпълнения...

В полутранс и полуреалност преминахме през първите (плюс-минус) два часа на събитието, докато дойде време за дългоочакваното появяване на четирите самодиви. Авигея бяха като привидение в красивите си ефирни рокли, нежни и изящни. Може би в този момент, когато видях момичетата отпред на сцената, Иван Шопов зад тях на пулта и визуализациите (приказни!) на стената зад него, напълно разбрах защо са избрали именно това заглавие на албума – канатица - "...знак, преплитащ женското и мъжкото начало, символизиращ връзката между миналото, настоящето и бъдещето, свързвайки ги в едно цяло". Аз много обичам да ходя на концерти, за които знам, че ще бъдат хипнотизиращи и отвяващи, с хора, които за първи път ще чуят нещо подобно. Така стана и този път, а реакциите бяха настръхване,  захлас...  дори и невъзможност да повярват, че е реалност. Вокалите на Авигея са космически, сякаш отвъдчовешки, а същевременно така лесно достигащи до тази българска нишка, която носим в себе си. Колкото до музиката от Шопов – чудя се дали чува картини, или вижда музика. Някъде там в срещата между ядрата на двете начала – женското и мъжкото, е точната рецепта за новаторство, вечност и дори, смея да кажа, гениалност.

Репертоарът беше от десетте песни в албума, в същата последователност, започвайки с "Чичовите конье" и "Либе", които могат да бъдат чути безплатно онлайн в Soundcloud, плюс две изпълнения за бис. А Теодосий Спасов се включваше като допълнителна мощ на сътвореното. Вечерта продължи с малко по-тежък саунд, Balkansky DJ сет и финално изразходване на сили с дръм-ен-бейса на Cooh & L33 (Даян Куцаров).

Тъй като по-горе говорех за пътуване и разходка в планината, тук ще си позволя да цитирам самия Шопов, който в интервю за Mymir.bg казва, че са искали да звучат като "епична гледка от някой висок планински връх, от която ти секва дъхът и не искаш никога да спреш да я гледаш/слушаш". Е, уважаеми родни таланти... напълно успяхте. Дори мисля да се върна на този връх още сега с едно простичко поставяне на диска в лаптопа ми.

Пожелавам това преживяване на възможно най-много хора!  



3518
100%
 

Декември ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31