Нилза Коста за първи път в България. Афро-бразилската певица ще изнесе концерти l София, Пловдив и Велико Търново
Hauser (2 Cellos) с актуален албум на двата си концерта в Пловдив
Eufobia и Zima преди финландците Wolfheart на първия им самостоятелен концерт у нас
Джаз концерт по Мусоргски
От Хендел до Владигеров - джаз в класиката в Първо студио на БНР
Българското дуо Woomb открива концерта на португалската певица Maro със специален акустичен сет
P.I.F. с концерт-промоция "Приказката продължава"
Жените в ритъма на Балканите в Първо студио на БНР
Ветераните Past Redemption на нов дет/грайнд/ глас. Представят "Final Redemption" в столичния клуб "При Черепите"
Ясни всички групи за голямата сцена на Midalidare Rock In The Wine Valley 2024. Специален екран за финала на Европейското по футбол
hug or handshake пуснаха най-новия си сингъл "Waiting Till September", предстои премиерата му пред публика
Led Zeppelin Symphonic с нова дата през септември

Раят на Земята: Paradise Lost в София


Раят на Земята: Paradise Lost в София

4533

Случвало ли ви се е да си кажете: "Има рай на Земята"?

Ей така лековато, без много да го мислите или да влагате особен смисъл. Това е първото, което ми дойде в главата като фраза, с която да се опише вечерта, когато британската група Paradise Lost свири в столичния клуб "Микстейп 5". Но какво ни отведе там, в рая?

4 април е. Вълнувам се - ама много се вълнувам, защото концертът е днес. И не се интересувам от клишетата за групата или някои мнения за "депешарския" им албум, студенината на фронтмена и тем подобни. Paradise Lost значат много за мен. Сега усещането е за нещо специално и извънредно. Не че аз и половината хора в публиката не сме гледали вече бандата на живо и у нас, и по света, но предчувствието е - пак казвам, за нещо специално. Може би това отчасти се дължи на факта, че британците вече имат едно велико изживяване с феновете тук – едва ли някога ще се повтори онзи исторически момент, когато Paradise Lost свирят с филхармония в пловдивския античен театър...  Та това тук връща спомените от онзи паметен ден с пълна сила. И, ако има сълзи, то те са от щастие.

Правим нашите си догадки какъв ли ще е сет листът. И тук, оказва се, важи това с анкетата тип "Metallica by request", където музикантите така са подбрали песните, че да не остане недоволен фен. Но това не е трудно с група като тази. Все едно да бъркаш в кесия със златни монети - няма шанс да извадиш тенеке. 16 композиции от всички възможни периоди и албуми на музикалната вселена, наречена Paradise Lost. Нито един слаб момент.

Понеже разполагат с лукса да са единствената банда тази вечер, без да ги притиска времето, британците не си дават зор, както е изразът. И излизат към 21.30 ч., при обявено начало в 20.30 ч. Ясно е, че им е простено, но чак пък и кратък лайн чек може и да поизнервя някои в клуба, който е доволно пълен. Май-май сме близо до солд аут, обаче все пак с мегдан за танци. Или поне аз си оформям такъв.

Както е ясно, на барабаните вече не е един от личните ми фаворити сред дръмърите - Adrian Erlandsson. Но пък той продължава да е с титулярната си банда At The Gates и новия олстар  проект The Lurking Fear с Tompa от ATG и The Haunted, отново с колега от ATG – с Jonas Björler, така че ще продължим да се виждаме по концертите... За това момче ще си говорим друг път - има много какво да си кажем. Сега нека остави своя заместник да ни накара да забравим, че го него го няма. Waltteri Väyrynen е 23-годишен финландец, част от другата банда на Gregor Mackintosh - Vallenfyre. Онази, за която някои се шегуват, че каквото отпадне от торбата с рифове на китарния мастер Mackintosh, мислени за Vallenfyre, намира своето развитие при Paradise Lost. Може да се изровят някакви основания за това втвърдение в последния засега албум на готик метъл великаните "Medusa" (Nuclear Blast, 2017). Но кому е нужно?
 
Както мъдро заключи една легендарна за българския ъндърграунд фигура, говорейки за Samael: "За мен музикантите са авторитети. Те не са приятели, както ти ги възприемаш; те за мен са авторитети". И като такива, вероятно е добре да останат далечни, мистериозни и неразгадани. Говорим чисто като личности. Може и така де. Това отива на Paradise Lost. Стоят добре там горе, на трона. Nick Holmes, Gregor Mackintosh, Aaron Aedy и Steve Edmondson са родени за това - да вдъхновяват. Можем само да се чувстваме големи късметлии, че сме техни съвременници, че живеем в едни и същи години. И сме свободни да черпим от тяхната енергия, превъплътена в музиката им.

Както се казва, на това пътешествие не му се вижда края. Mackintosh изтрещява с Vallenfyre, Holmes - Bloodbath... Чуйте само мощта на "Medusa", където няма никакво отпускане на стари лаври. После се върнете на "Draconian Times" (Music For Nations,1995), вземете малко и от "The Plague Within" (Century Media, 2015), чуйте така коментирания "One Second" (Music For Nations, 1997), сложете го до "Faith Divides Us – Death Unites Us" (Century Media, 2009)… Огледайте сцената по времето, когато тези албуми са създавани, вижте къде стоят сега... И си представете колко хубаво ни е било да споделим общи емоции с британците на живо.

Всички от бандата са в добра форма, свирят с лекота и много енергия, има го и онова нещо -непреходното, за което ще ви кажа по-долу.

Споменах за списъка с песни, които свирят тази вечер. Пълният сет:

From Тhe Gallows
Hallowed Land
The Enemy
One Second
Medusa
Erased
Forever Failure
Eternal
Pity Тhe Sadness
Blood Аnd Chaos
Faith Divides Us - Death Unites Us
Embers Fire
No Hope In Sight
The Longest Winter
Say Just Words
As I Die

Тълпата възприема всички изпълнения с кеф. Безразличието тук няма място. Нали ви казвам, специално е – въпреки че липсва в оригиналния сет за шоуто (снимка - в секцията "Галерия"), свирят "As I Die". Пренасям се в 1993-та, в тялото на невръстната тийнейджърка Бета, която е пред припадък, докато гледа как кокалестите пръсти на Holmes се премрежват пред лицето му, върху което падат дълги руси кичури коса, а после се свиват и в юмрук и разтварят отново... Докато едва ли не пресъздава образа си в официалното видео към песента...

Ето заради банди като тази вярвам в любовта (към музиката). Защото каква друга по-висша страст; коя друга тръпка може да те накара да вярваш, че ще се пренесе във вечността...

С видимо задоволство по лицата и жадни да удължим и споделим емоцията (а и за още уиски), продължаваме в "Билката" с часове разходки из творчеството на Paradise Lost.

Нямам подходящ завършек за този текст, освен едно голямо Благодаря! на радио "Тангра Мега Рок".

Снимки на Албена Цолова-Бета - в секцията "Галерия"

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички