Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

От подножието на оргазма към върха с Gogol Bordello

01.06.2018   Гергана Стойчева-Нуша
Gogol Bordello
На много концерти съм била, с каква ли не атмосфера, но такова преживяване като да гледаш Gogol Bordello на живо ми се е случвало рядко, да не кажа хич.

Голямо браво на Loud Concerts, че не се уплашиха да докарат на родна почва този културен и музикален тюрлюговеч, който всъщност има бая фенове, солидно твърдо ядро, по света и въпреки че редовият музиколюбител може да примига срещу плаката им, докато над главата му изразително се оформя въображаема въпросителна, концертите им тихомълком се разпродават.

Концертът на 30 май в "Интер Експо" център в София не беше чак разпродаден, но бе доволно посетен и само се надявам да е имало и случайно попаднали елементи, защото тази фурия, тази невъобразима смесица от спектакъл на ръба на цирка и диващината, ама в най-хубавия им смисъл, и солиден професионализъм, майсторско свирене и конски дози талант просто трябва да има нова почва, върху която да се вихри.

Хем отидох с представа за какво иде реч, хем от време на време се налагаше да си затварям зяпналата челюст. Какво точно ни се случи?

Да започнем с подгряващите, които точно в осем нахлуха на сцената. Maika, предвождани от Ида Престер, изтупана с елегантно тоалетче на "Адидас" с флорален топ и пола, мечтата на всяка бургаска ромка. Накитът за глава, пискюлите, магнетично-веселяшкият дълбок глас, песните на сръбски и английски с нарочен тежък акцент, тромпетистът с коженото елече на голо, басистът с червените футболни чорапки, барабанистът с бойните цветове и разбира се, човекът с акордеона (Лука Лопичич) - какво можеш да не харесаш? Балкански миш-маш от пънк, инди, етно, денс, поп, не много по-различен от смесицата във всичко, което представляват Балканите, събран в албума "Balkannibalism", още топъл-топъл. Самата група също е доста млада, въпреки че Ида и Бояна, която незнайно защо не видяхме на сцената, имат славна история с групата Lollobrigida. Сръбско-хърватско-черногорската формация представи много добре албума си, песни като "River Sava", "People Оf Тhe South", "Bullet", "Zli Refreni" намериха заинтригувана публика. И  слезе от сцената след 40 минути и безспорен актив от нови фенове.

А после, след около половин час, дойде ред и на Gogol Bordello, групата, която можеше да се изяви и като Хуц и Бела Бартоковците, ако Евгений Николаев-Симеонов, или Юджийн Хуц, не осъзнал, че в САЩ никой си няма представа кой е тоя Бела Барток. А защото е украинец, как да не вмъкне в името на групата и великия Гогол - и ето ги сега Gogol Bordello, в цялата им седемчленна прелест (без Паша Нюмер) на българска земя. Ще избързам да кажа, че ние ще помним този концерт още дълго, но и те ще помнят тази публика. Ако удоволствието има степени, то преживяването да си в публиката на точно това събитие катереше подножието на оргазма. Като се почна с "Break Into Your Higher Self" и визията на герои от "Черна котка, бял котарак", отбили се да ни посвирят небрежно-експлозивно, и се мина през хитовете "Wonderlust King", "Alcohol", "Mishto!" и задължителната "Start Wearing Purple", за да се приключи след три часа и бисове на корем, нямаше и секунда, без да се пее, скача, лее пот и в душата да е едно такова леко, но в същото време взривно. Като в най-хубавата петък вечер.

Има едни приказки в руския фолклор с омагьосан музикален инструмент, който, щом засвири, просто не можеш да не танцуваш, понякога до пълно изтощение. Краката ти сами подскачат. Явно Сергей Рябцев се е докопал до някаква такава цигулка, нямам друго обяснение. Може и басът на синьобрадия етиопец Томас Гобена - Томи Ти, да е от същата порода, а няма да се учудя, ако Педро Еразо, отговарящ за перкусиите и част от вокалите, самият е изскочил от някоя приказка скоклив палав дух. Допълваме бандата с Алфредо Ортис на барабаните, Борис Пелех на китарата и Памела Расин, без която цялата тази бърканица нямаше да е толкова шантава. Естествено, над всичко се извисява, стрелка като светкавица, мята като обладан от духове и пее като звяр с дяволит пламък в очите, който подсказва, че сценичната персона може и да не е чак толкова различна от истинския човек зад нея, самият маестро Хуц. Алфата и омегата, с разгърдена бяла риза и засукан мустак, някъде вкарва звук ала Ману Чао, друг път набутва малко The Clash, смесва вдъхновението от циганските си корени, руския и украински рок с отвинтващи главата текстове и американската въздействаща сценичност, излиза, пее, свири и те оставя дълго след края на концерта да се чудиш какво беше това, откъде дойде... И как така беше ама толкова яко!

С две думи, който не е знаел какво е това джипси пънк и що за митично животно е Gogol Bordello, тази вечер разбра. А който си е мислел, че знае какво е купон, тази вечер си дообогати понятията.

Задължително да се повтори!

Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"


1132
100%
 

Март ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031