Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Яко на Broken Silence Black Death Metal Fest 2020

08.07.2020   Албена Цолова-Бета
Schirenc Plays Pungent Stench

Broken Silence Black Death Metal Fest 2020 се проведе в бургаския летен театър на 4 юли.

Първият същински фестивал пред публика, откакто коронавирусът тръгна из света като валяк... А колко други изобщо ще състоят в сетовен мащаб това лято, не се знае. Когато светът е спрял за толкова дълъг период, когато 4 месеца концертният живот е напълно парализиран и имаш четири много добри български групи, една румънска (па макар и неизвестна) и легендарна банда като Pungent Stench (или по-точно както е законосъобразното изписване на името на групата след съдебно решение - Schirenc Plays Pungent Stench), просто отиваш и куфееш. Прибираш в задния си джоб списъка с причини да не идеш, или пък, ако не-евентуално се сещаш, че ако не ти се ходи, не продънваш ушите на хората, че ще пропуснеш. ОК, недей. Няма да свирят групите, които са били на плаката на събитието преди месец или преди седмица, заменени са с други – не ги харесваш – не отиваш на фестивала. Да, афишът бе променян нееднократно, и, разбира се, съществува моментът, че някои са си купили билет заради група X, която няма да свири – не е готино, но това вече е казус, който е предмет на друг разговор. Няма да раздавам справедливост, да съдя, да адвокатствам. Всеки си има мнение, не е речено, че някой друг освен самата аз, трябва да стои зад моето, то си е мое, затова и подписано. Аз обожавам Pungent Stench и Schirenc Plays Pungent Stench, отивам да ги гледам на живо. Харесвам и всички български групи - до една, във финалната програма. Любопитна съм за младата румънска дружина, ще я чуя.

И ще вметна, че по принцип не намирам нищо полезно и градивно в това хората да се обиждат. Нищо готино в подигравките и заяждането - гледам да ги подминавам. Вместо това избирам да вярвам, че в подкрепата има повече смисъл. И да - не ми е хубаво да чувам, че еди-си-колко лева билет не си струва само за български групи. Но то не е там въпросът, или?

Така, де – аз съм тук. Понеже искам да видя морето, още на 2 юли съм в Бургас, а след вечерен плаж се озовавам на репетиция на друга група, която обичам. Vrani Volosa свирят под летния, имат новина – работят с нов барабанист, но те ще си кажат като и ако стане официално и когато му дойде времето. Добро начало.

Загрявката за фестивала продължава и предишната вечер в бар Alive. Concrete и Terravore са зарадвали около трийсетина души. Гостите от Австрия също са уважили поканата. Това е първият концерт на шуменци (Concrete) от декември и добре секат. Знаят какво правят, добре са овладяли дет метъл похватите за 10 години, откакто съществуват. Готови са с новия си четвърти поред албум, който се надяват да излезе през декември 2020 година. В сетлиста им тази вечер са две парчета от него – "Into Lifeless Slumber" (снимано за Amps On Air) и "Thinning Тhe Veil". Terravore също забиват стегнато и с настроение, пускат и кавър на Testament, за да си спомним как преди година сме били на техен концерт в София в Music Jam. За Артерия има наполовина брой хора, но и те няма да чуят особено много песни на Артерия. Янко изглежда е забравил сетлиста някъде, изкарва го като на соло участие с бузукито и май е време да си ходим.

Изглежда, че 3 юли някаква знакова дата. Днес Destruction излизат от пандемичната тишина с два поредни концерта (съответно на 3 и 4 юли) в Швейцария в зала "Z7", която е с капацитет 1 600 човека, свирят пред 300 на първата дата, а на втората - пред 250. Arcturus пък се завръщат на сцена също на 3 юли след пълното затваряне на клубовете заради КОВИД-19 с шоу със съответните ограничения в Осло пред 200 човека, които трябва да седят на седалки по номерата на билета и не могат да мърдат от местата си. В летния театър в Бургас пък всяка втора седалка е запечатана, има около 250 души, а мястото е с капацитет за около предполагам 2 000, така че всеки разполага със своето си пространство. Не че не се здрависваме, няма да ви лъжа, ама и не си дишаме във вратовете.

Първи са Day Of Execution. Неголям брой фенове куфеят вътре в театъра. Но още толкова слушат отвън: пийват, хапват, виждат се с приятели. Знаете какво предлагат DOE - болттроувърски дет по основните правила на стила. Представят се на ниво. После са румънците Valak – младежи с модерно виждане за метъл. Те са първата банда от съседката, която свири след (или по време на) короната. Това е и първото им излизане зад граница. Гледам, че хората ги посрещат добре, а на който му се слуша само олдскуул, чисто и просто е в градинката пред театъра.

За Past Redemption обаче сърце не дава да седиш на лафче навън. Тълпата се изсипва вътре и започва здрав хедбенг. Забиват нахъсано и уверено. Бреееййй, машини! Личи си, че им се е свирило на живо отдавна. Същото важи и за местните герои The Revenge Project. Дълъг сет и майсторска свирня. То ние, старите фенове, най-вероятно все ще си казваме, че ни липсва Макса, ама току-виж по някое време свикнем с мисълта, че групата има нов вокалист. Инак Стафа си е тук, Златин и Кустев също, това са си The Revenge Project. Бургаската метъл ъндърграунд сцена е рядък вид животно, което съществува от праисторията и със сигурност ще надживее Лили Иванова.

Вече минава 20.30 ч. – регистрирам закъснение на графика...

Време е за Scapegoat. Репетирали са за шоуто. Репетирали са, но изнена-а-а-ада-а-а - с нов китарист. Това е Тодор Язовлийски. Хората ги харесват. И изобщо, не е трудно да се види, че присъстващите милеят за родната сцена, подкрепят шумно и са щастливи, че са там, че звукът е добър и сетовете на родните банди - дълги. Да, страшна горещина е преди да се постъмни, ама а де – лято е, в морски град сме. Ето ти и още един сюрприз – на "Shadow Over Innsmouth" има гост-вокалист. Това е Грузинеца от местната легенда Necromancer. Ето това е чук. Радваме им се, обаче трябва да съкратят песен-две, тъй като има ограничение за крайния час на събитието.

Малко преди 22.00 ч. След светкавичен чейнджоувър започват хедлайнърите Schirenc Plays Pungent Stench. Фронтменът Martin Schirenc "El Cochino" има дежа вю – свирил е на същата тази сцена преди 7 години. Тогава е тук със Zombie Inc. на фестивала Sea Of Black, появява се на нея като бута някаква едновремешна болнична проходилка, бог знае откъде изпаднала в бекстейджа на театъра. Напомня ми го самият той. Положението тогава е косплей, хвърля карантия от сцената, музикантите са с маски на зомбита. Сега нещата са по-сериозни – Martin е с автентичен военен костюм и гледа строго. Не че ви интересува, но освен десетките други гигове на австрийците, съм присъствала и на замисления им като еднократен концерт в Истанбул през 2011 година, когато изнасят ексклузивно шоу под името The Church Of Pungent Stench по идея на моя стар приятел Гюрай Тупач. Там съм и когато се състои първата поява след официалното завръщане на PS на Eindhoven Metal Meeting 2013 г. От тогава досега лайн-ъпът на групата, която днес вече свири под името Schirenc Plays Pungent Stench, е: Martin Schirenc – китара и вокал, Danny Vacuum – бас и Mike G. Mayhem – барабани. Изпълнението им е топ отвсякъде, както винаги. Публиката изтрещява от кеф. Това е една специална група със собствено звучене, Martin свири с китара винтидж Fender Telecaster, което трудно ще видите/чуете при друга дет метъл банда. Обложките на изданията им са провокативни, шокиращи и с различно разбиране за... ми, да кажем естетика, нагледно отразяващо текстовото съдържание, което пък винаги трябва да разглеждате през особеното чувството за хумор и сарказъм на El Cochino предвид факта, че то е на ниво "превъртял играта". Необходимо е и слушателят да има същото такова чувство, защото инак няма къде да се срещнат.

Австрийците отварят с "Fuck Bizzare", следвана от "Hypnos", "Sick Bizzare Defaced Creation", "Rip You Without Care"... Красивият ухаен букет "Deadly Medley", т.е. т.нар. медли от култови за Pungent Stench класики: "For God Your Soul...For Me Your Flesh", "Blood, Pus & Gastric Juice"... "Klyster Boogie" е четвърта в списъка и честно ви казвам - иска ми се да си разкъсам тениската от кеф. Май не само аз, пред сцената хвърчат разни предмети с неидентифициран произход, мятат се коси, крайници, мешки... Ох, как само ми липсваше от март насам тази гледка и този така приятно гъделичкащ ме шум. Още 4 парчета надолу в листата е друг разбивач на дет метъл клишетo - "Bonesawer" от любимия ми "For God Your Soul... For Me Your Flesh" (Nuclear Blast, 1990) – дебютен за бандата. М-н-о-г-о ми е хубаво! На 12-та позиция е "Shrunken And Mummified Bitch" от втория ми фаворитен албум "Been Caught Buttering"(Nuclear Blast, 1991).

В репертоара - оригинално замислен като 80-минутен, са и вечните "Blood, Pus & Gastric Juice" и "Viva La Muerte". Те обаче са отрязани заедно с още две други, защото времето за вдигане на шум е чао. То ние, феновете, винаги искаме още, но, естествено, сме доволни на този един час свежо, интензивно ударно шоу.

Честно казано, и аз в един момент престанах да следя новините около афиша на Broken Silence Black Death Metal Fest 2020 с отпадането на - да речем третата банда от него. Но обобщено: във финалния му вариант не присъстваха обявените на някакъв етап имена: Nokturnal Mortum, Kawir, Ancient, Acherontas и т.н., а после и Nemesis, които съвсем в последния момент обявиха, че не искат да поставят под риск своите фенове и т.н. и затова няма да се появят. Всъщност, и останалите посочиха причини, свързани с коронавирус ситуацията... (с изключение на Bolg, които отказаха участие в последния момент, защото не искаха да са единствената блек метъл група на феста). Падане/налагане на рестрикции, тука има - тука нема карантина, отваряне на граници/затваряне на граници... Потокът новини около отпадането на имена и анонсирането на нови беше тежък за проследяване, но в крайна сметка - макар и пренасрочен, Broken Silence Black Death Metal Fest 2020 се проведе в бургаския летен театър на 4 юли.

И беше яко.

Снимка: Орлин "Orleff" Николов



540
100%
 

Август ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31