Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Метъл. Траш метъл. Криейтър. В София!

09.02.2009   Бояна Атанасова
Миле Петроца
Годината не е почнала още, а концертите направо ни затрупаха като валяк. То не беше Файъруинд, то не бяха Самаел, после Сепултура, Содом и Грейв Дигър, сега пък Криейтър (Kreator)! След всяко шоу си още по-надъхан, след всяка нова страница в личната концертна биография се убеждаваш, че има групи, които все още го могат, могат го и го правят, че все още има кой да те изненада и не само това, ами направо да ти смаже мозъка на пихтия...
Нека избягам от общото и да погледна каква бе картинката преди няколко часа. Криейтър (Kreator) - единствените и неповторими траш машини, които са толкова безкомпромисни, че ми е трудно вече да мисля за тях като за част от "светата троица на траша". Каква ти троица, КРИЕЙТЪР са (повтарям) Машини, единствени и най-големи от всички останали в жанра, пък който иска, нека да оспори!

Какво по-голямо щастие обаче от това да видим тези титани в компанията на почти двойно по-млади групи, които също имат какво да покажат. В комбинация от още три хубави банди, концерт на Криейтър става велико преживяване.

Имърджънси Гейт (Emergency Gate) бяха най-непознати - не само на мен, но и на всички останали. Приветливото пространство на "Универсиада" все още не бе и на половина пълно, когато немците се втурнаха на сцената. Вокалистът Матиас първоначално стресна с избора на облекло, но белите му дрехи останаха на заден план, когато започнаха да валят песни от трите албума на групата. Прясно излезлият "Rewake" (2009) сякаш бе най-добре покрит, но не мога да бъда сигурна - стилът на Имърджънси Гейт не е особено разнообразен, музикантите се справят сносно, но от парче до парче разлика не се прави чак толкова лесно. Приятно впечатление остави непринуденото държание на целия състав и особено разходките на Матиас по време на сета им пред и сред феновете. Много бързо забравихме, че само преди минути, в самото начало на концерта, вокалите изобщо ги нямаше за минута-две...

Пак трябва да говоря за осветление, но тук се налага. Отбелязвам, че след първата банда, всичко стана повече от перфектно. Предполагам, техници от странство, пристигнали с групите, се погрижиха да направят спомените ни още по-ярки. Браво, прекрасна работа!

Що се отнася до Елувейти (Eluveitie) - е, тук личните ми пристрастия веднага ще изпъкнат на преден план. Ето ти още една (след Самаел) страхотна швейцарска група. С не толкова опит, като всички останали, но с уникално лице и стил, на който не изневериха. Фолк метълът, който е завладял скромната им дискография от два диска, на пръв поглед нямаше как да се съчетае добре с музиката на всички останали състави тази вечер, но всъщност ситуацията бе съвсем различна. Със задоволство забелязах, че не съм единственият човек, който знае за какво ще става дума в идните 40 минути и с нетърпение очаква мига, в който ще чуе любимото си "Inis Mona" или някоя друга красива приказка. Елувейти респектираха - със способността си да приковават вниманието, но и с професионализма, който им помогна да направят на живо песните си още по-завладяващи от студийните им превъплъщения. Феерия от звуци - хърди-гърди, няколко вида флейти, кавали, цигулка, тееежки-тежки китари и смазващ рев от гърлото на шантавия вокалист. Самият той, час след изпълнението си, ще се смеси с тълпата, за да бъде разпознат от мнозина и да даде с приятелска усмивка автограф, прегръдка или ръкостискане...

Някак естествено се раздели, точно в този момент, шоуто на две части. Предстоеше по-екстремната, а залата вече бе пълна с близо 2000 души, които сякаш не бяха ходили на концерти от години - толкова диви, ентусиазирани, пълни с енергия метъли са гледка, която си заслужава детайлното наблюедние.
За по-олдскул настроените Калибан (Caliban) ще си останат твърде модерни и по-еднообразни от поносимото. Е, не са далеч от истината подобни констатации, но това, все пак, е квинтесенцията на стила, в който се подвизават шумните германци. С яко дране и много фенове сред публиката, с болезнено тежки рифове, но и ритници, юмруци и подскоци, сетът им започна стремглаво. Разбрахме, че новият им диск ще се появи през април или май и че ще се казва "Say Hello To Tragedy"... или нещо такова. Без значение дали чуваше нещо познато или парче, което е съвсем ново, раздивялата се маса народ долу пред музикантите буквално не знаеше къде се намира. Всички моментално се навиха и на приканата на вокалиста Андреас за спретването на колосална "стена на смрътта", в която телата на мнозина пострадаха стабилно, но гледката бе просто чудовищно яка!

Е, хайде, крайно време е да разкажа колко добри бяха Криейтър... Не, няма какво да се разказва, съвсем сериозно. Това, което правят в момента Миле Петроца и тримата му колеги е толкова силно и въздействащо, че всичко написано по повода ще остане само да бледнее. А как ми се искаше да преувеличавам..., но не, това е самата истина! Притъмнена сцена, огромно платно, на което виждаме възможно най-адекватната мултимедия, декори, барнати в концепцията на супер актуалния "Hordes of Chaos" и полудели Орди на Хаоса пред сцената и навсякъде из залата. И скамейките не спят - вилнее застаряващ метъл с гръбче на ЕйСи/ДиСи и се чудиш коя година сме и възможно ли е наистина Криейтър да са ТОЛКОВА добри?! Нямат значение изминалите години (или точно те всъщност са най-важни?), няма значение колко време е прекарано на сцена и колко извън нея, далеч някъде на записи или един господ знае къде - времето за тази банда е спряло да тече в нормалната посока. С такъв замах и толкова енергия забиваха песен след песен, че се чудех очите ли да си събирам от пода или провисналото си чене да прибирам на мястото му. "Destroy What Destroys You", "Extreme Aggression", "Betrayer", "Pleasure to Kill", "Flag of Hate" с обезумелия Петроца, който ти крещи как се спелува "омраза", "Violent Revolution", "Phobia", "Enemy Of God". Няма такава група, няма и такава публика! Няма и да спра да се възхищавам на родните фенове - без особено голям опит с концертите в чужбина, няма как да не остана прехласната от посрещането, което тук правим на любимите си метъл групи.

Така прехласната, за малко да пропусна как, още на третото парче на Криейтър, електричеството в залата си направи лоша шега с тях и техническия им екип. За пет минути ситуацията бе овладяна, а групата отново бе на линия, но със сигурност пълния мрак и въодушевените скандирания в този момент няма да бъдат забравени, а напротив - ще допълнят колорита на и без това култовия концерт.

Бисовете можеха преспокойно да бъдат част от основния сетлист, защото на всички им бе ясно, че скриването зад кулисите не е насериозно, но и така настроението остана приповдигнато. Пак си получихме комплиментите и обещанията, на които ни е все по-лесно да вярваме - че ще видим Криейтър по-скоро отколкото предполагаме. Ха дано!

Съвсем накрая (но първо по важност!) отбелязвам ПЕРФЕКТНАТА организация на концерта. "Most Of Evil" обещаха разписание, което стана реалност - направо немислимо в много други случаи. Не запазих сили за чакане на бандата пред залата, не остана и какво друго да кажа...
Няма какво да се лъжем - траш му е майката!
Голяма галерия със снимки от концерта на Криейтър вече е на разположение!


7332
90.91%
 

Септември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930