До Солун и обратно: Шведска магия от Опет на живо

За концерт на Опет (Opeth) не може да си подготвен напълно, макар и да знаеш дискографията им наизуст. Групи като тях не просто създават музика, а цели нови светове, в чиято атмосфера се потапяш напълно. Може да ти отнеме известно време да откриеш за себе си какво най-много ти харесва в тях, но няма как да не обичаш метъл и да не оцениш - рано или късно, колко големи са тези симпатични шведи от Стокхолм.

Не сте се объркали - Опет не са идвали в България, макар че напоследък изглежда по-възможно от всякога, а направиха поредното си гостуване в южната ни съседка Гърция. Избраха си близкия ни Солун (и 11 април), а ден преди това направиха концерт и в Атина. Надеждата на българските фенове, че ще успеят да видят групата на родна земя и този път не се сбъдна, затова близо 30 фена (а може би повече?) отпътувахме, за да видим любимата си банда на живо...

За пътувания, преходи, вкусна гръцка кухня и блудкава местна бира този път няма да ви разказвам, макар че сигурно би било любопитно. Съсредоточаваме се върху концерта, за който нямаше нито един плакат, който не бе подкрепен от безброй медийни партньори и за който Опет пристигнаха сами - без пакет от подгряващи или някое местно метъл величие, което да начеше крастата си, излизайки преди Микаел Окерфелд и звездната му шайка професионалисти.

Изборът на място - клуб "Милос", още първоначално ни се стори логичен. По предварителна информация - побиращ без проблеми 1000 души и място, приютявало неведнъж култови банди с ъндърграунд музика и отношение към света. Но каква бе изненадата ни, когато установихме, че този "комплекс" се намира в средата на НИЩОТО?! Да, точно така - представете си изоставен ромски квартал, потънал в тишина, зловоние и прахоляк. И сред всичко това - оазис, наречен "Милос". Прекрасно концертно помещение, в което е предвидено всичко - от това всички в него да виждат еднакво добре сцената, до разположението на баровете и постоянната вентилация от множество абсорбатори. За акустиката пък да не говорим - такъв звук никога не съм чувала в затворена концертна зала в България. Просто перфектен!

Отваряне на вратите в 19:30, а същинското начало е цели два часа по-късно. Така се прави - всички са влезли, никой нищо не изпуска, имаш време да се ориентираш в обстановката и да избереш най-подходящата позиция спрямо колони и микрофони. Времето стига и за да разбереш, че цена от 5 евро за малка бира не е съвсем "ок" и че минералната вода всъщност не е чак толкова лоша алтернатива.

Минути преди 21:30 и осветлението изгасва. Няма постер с логото на Опет, няма дори стилизираното "О" - всичко е изчистено, минималистично. Саундчекът се е случил за минути - чевръст техник пробва всички китари, които толкова добре познаваш от концертни клипове и DVD-та...

Интро, гръм, трясък и магия. Опет вече са на сцената и забравяш умората и продължителната разходка, пътуването с влака и несполуките с хотела. Стоиш, гледаш и се опитваш да повярваш, че Микаел е на три ръце разстояние от теб, че Фредрик и двамата Мартиновци също са там, че Пер е пуснал толкова добре стояща му "рок-ен-рол" брада - че всички са пред теб в най-добрата възможна форма и тепърва ти предстои да се потопиш в магията на тежкия им прогресив, но и пленяващ дет метъл с акустични включвания и неравноделен ритъм. Музиката на шведите не подлежи на обяснения и разкази - Окерфелд, русия гуру, който през тези близо 20 години е на фронта и създава всичко - музика, текстове, концепции, не се поддава на елементарни разфасовки. Мелодиите се забиват в съзнанието, а усещането е наистина уникално.

Подготвени сме за разнообразен сетлист и го получаваме. Чудесен баланс между най-актуалния шедьовър "Watershed" (2008) и всички останали албуми, с изключение на дебютната тресня "Orchid" (1995). Парчета, от сложно по сложно, от многопластово към мега-хипер-пластово, прогресарско, изпипано до най-малкия детайл.

На живо Опет са машини. Но не правят нещата без чувство, а точно обратното - и си личи. Работят като един, правят 10-минутните опуси да изглеждат като най-лесното нещо за изсвирване, ала ние много добре знаем, че не е така. "The Leper Affinity", "The Lotus Eater", "Ghost Of Perdition", "The Night And The Silent Water"... Не бяха много - десет/единайсет, с две заигравки заради гръцките фенове, които си поискваха следващите песни с викове. Но за публиката не ми се говори много - не особено впечатляваща, не особено активна, но все пак откликваща и адекватна.

Два часа чист, тежък, шведски метъл - Опет, човече! Нереално е какво ни се случи, но приключението още не е приключило, защото следва чакане за автографи и получаването им, но само от Фредрик. Майк и останалите са обградени от охранители... Но какво от това?! Носим на вманиачения колекционер на плочи албума на ФСБ от 1983 и с риск за здравето - успяваме да го дадем на мистър Окерфелд. Прегръдка с Фредрик и взаимни благодарности - "ще дойдем в България, защо не...". Да бе, защо не?!

После пътуването продължава, пътят на връщане ни се струва по-кратък, но нищо друго вече не е от голямо значение. Музиката звучи в главите ни, а Опет вече са надълбоко в сърцата ни. Приказка, която могат да разкажат само най-великите групи в екстремната музика. А тази съботна вечер видяхме едни от бащите. Неповторими!