Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Контролно Ревю: Хиподил още го вдигат (настроението)!

23.05.2009   Бояна Атанасова
Пешо и Светльо
Какво ще се случи, ако Слънцето, Луната и Земята се сблъскат?! Този въпрос звучи толкова невероятно и дори безсмислeно, колкото ни звучеше и идеята (преди три-четири месеца), че Ревю, Контрол и Хиподил могат да се съберат в (почти) оригинални състави и да забият заедно на съвместен концерт. Първоаприлската шега от сайта на "Тангра Мега Рок" обаче се оказа истина, на която успяхме да повярваме едва когато закупихме билетите за това ключово събитие - в уречения ден и час.

От подготовка този път нямах нужда. Предполагах какво ще се случи, но видяното и Чутото (!) все още прави трудно подреждането на мислите ми в смислен текст. Надявах се, определено се надявах, концерт от подобен мащаб, предвиден да се случи в столичния Зимен дворец на спорта, да може да събере достатъчно количество хора, но Огромната тълпа, която ме посреща на и около входовете на залата направо надмина тези очаквания. Стари, млади, деца, рокери, пънкари, скинари, метъли, "граждани", мотористи и обикновени сеирджии спокойно и методично напълниха де що имаше място в просторното помещение, предвидливо отворило всичките си възможни входове, та да може тълпата да не се издуши съвсем. Алкохолът - "Леденика", наподобяващ бира, се лееше не в големи чаши, а директно в пластмасови бутилки, сред които няколко часа по-късно буквално си пробивахме път, за да излезем...

Началото на купона дойде само час след предвиденото. Осветлението угасна и сцената се обля в синя светлина. Доста подходящо! Първи са Ревю - бас ритъмът ни го подсказа. Васо Гюров, Милена, една сцена. Настръхна, а? Настръхвам и сега, когато се сещам колко яко започна шоуто. Открито от едни от най-готините български музиканти, творили в дебрите на ню уейва и дали на родната музика толкова истински мелодии и текстове. "Добре дошли под шарената сянкаааа, добре дошли у нас!" - ей, наистина сме си като у дома. Наоколо има толкова много приятели и още след първите няколко парчета виждам окъпаните им в сълзи лица. "С това съм израснал! Това е детството ми! Когато бяхме на 16, спомняш ли си?!". Дааа, концерт абитуриентска - туй то. Събиране на набор 75-85 - твърде горещо и емоционално! Милена пак показа коя е единствената и Голяма рок дама на България. Нямат значение годините, не са успели да потушат огъня в сърцето на Сърцат човек като нея. Останалите момчета от Ревю - единият от които набор 86, са сякаш леко стресирани. Навалицата е някъде около 6000 и май и те са изненадани. "1968", "Ала-бала", "Закуска", "Чичо", "Ралица" - не сме и очаквали по-различен подбор. Малко има разминавания и проблеми с инструментите, но не им обръщам внимание...

"Вчера Митко Воев имаше рожден ден", а следващото парче не бе правено от времето, когато с него самия е забивано лайв. Прекрасен поклон. От приятели за добър приятел, който няма да си отиде никога, докато тях ги има. А и феновете. Не бе пропуснат и Бойчо Карабойчев - лека му пръст!, автентичен китарист на Ревю. Да - станах и "Директор на водопад", съвсем в края на този откриващ сет, и "какво начало!!!" в главата ми...

А после изненада - не трябваше ли Контрол да закрият вечерта? Няма значение - Кольо Гилъна и другите "стари муцуни" са вече на сцената и се налага да прекратим по-бързо от предвиденото неуспешните опити да се доберем до тоалетните в залата. Хит парадът от 90-е продължи с пълна сила и позабравено ниво на изтрещяване. Изключителна енергия от сцената, ухилени мутри и весели хавайски ризи. Не сме забравили как се прави! И тълпата вече избесня - първите няколко кръга на погото пред сцената се завъртяха още на Ревю, но тук вече ритъмът подсказваше, че трябва да се засили темпото. Почти всички мъже са голи до кръста, тук-таме снажни девойки също са се поразхвърляли - купонът тече на макс, а жегата е тропическа. Парадокс! В Зимния дворец беше поне 40 градуса! Имаме си новина! Ала новината се случваше пред очите ни и се стичаше от тях. Добрите стари Контрол - абсолютно култови, вовеки. Текстовете всички ги знаем, няма седящи, няма спокойни - "Дайте ми", "Жива да не бях", "Бий хлапето", "Ти още ли си тука", "Обичам те мила", "Олеле колко съм пиян", "Най-щастливия ден"! Ауууу, че яко! Не може да ги пуснем да си тръгнат и бисът е логичен. "Seek 'n Destroy, ой, ой, ой, ой" и "Леле, како"! Е няма такъв кеф. Браво!

Мааалко по-дълга пауза, в която обаче пак не успяваме да си вземем дъх. Поемаме едва 1/4 въздух и подиумът отново е пълен с хора. Този път се е събрала голяма компания - тук са Светльо, Лъчо, Петър Тодоров, Венци, Пацо... Брас секция, две китари, бас, барабаните са на място, коженото яке на Витков му е в повече, когато всички сме в тропика, но пък сцепените дънки му тупат перфектно! Раз-два-три - подкарват ни с голяма част от "Алкохолен делириум" (1993). Класика в жанра, който групата сама си създаде и отстояваше през годините на съществуването си.

"Хиподил не е название, хиподил е диагноза!" Удари с песни, плесници, шамари, шутове, лакти, колена. Телата са се хвърлили в бесен танц, чийто край е неясен, докато музикантите горе се джуркат и сякаш и те не знаят какво точно им се случва. "Ще вземе да ми порасне коса от толкова вълнение" - "и на нас, и на нас, Светльо". Трудно се описва такъв прилив на адреналин - скачаш, викаш и пееш едновременно, вееш прошарени коси, лепиш шкембе в мокрия гръб пред теб и отново си на 15 - когато времето течеше с друга скорост, когато нещата бяха по-истински, приятелите бяха много (а най-добрите са и днес до теб!), когато да си фен на българска група не беше чак толкова странно, а по-скоро съвсем логично и нормално.

Купон на макс, че и отгоре. Няколко биса, които се сляха в едно и ни довършиха тотално. Е, "Бате Гойко" няма как да не намине също, пък макар и осветлението вече да свети...

Ревю, Контрол и Хиподил. Кой е Слънцето, къде е Луната и кой ще спре Земята?!

Няма такъв концерт. И няма други български групи, които могат да съберат толкова много хора на свое шоу. Няма ги вече тези банди и няма да ги има - за съжаление. Ще живеем още дълго с мисълта за случилото се, защото няма да се повтори, но и защото наистина бе МНОГО силно. За пропусналите - на DVD.

Веднъж и завинаги. Заедно!


9125
85.19%
 

Юли ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031