Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Отнесени от вихъра Таря Турунен: Метъл и чар на шоуто в София

14.10.2009   Валентин Найденов
Таря Турунен

Столичната зала "Универсиада" е натъпкана докрай от около 4000 екзалтирани фенове на северната красавица Таря Турунен (Tarja Turunen).

Отдавна не бях виждал толкова много народ тук и вероятно този факт екзалтира подобните на нас музикални разбирачи. Концертът е в рамките на фестивала "Арена: Музика" 2009, организиран от "София Мюзик Ентърпрайсис".

Той започва малко преди обявения за 20.00 час с кратък сет на немците от Фърнъз (Furnaze), на които мятам око и ухо само за едно парче: става ми ясно, че не стават докрай за съпорт на Таря. В наивен траш метъл с клишета, без оригиналност, те показват, че никак не са схванати. Но само толкова.

В 20.15 ч. на сцената се развява българският трибагреник зедно с финландски флаг. Мощен рев от публиката и сънародниците на ТаряКингс Ъф Модести (Kings Of Modesty) са под прожекторите. Знамето е в ръцете на барабаниста Rane Simoinen, който заедно с колегите си през следващите 30 минути представя 6 песни от дебютния албум на групата - "Hell And Highwater", издаден преди по-малко от месец. Певецът Jason Flinck надъхва тълпата и получава видимо положителен отзвук. Мелодичният пауър прогресив метъл на групарите е приятен със звук, разкошен като за подгряваща група.

Да си дойда на думата обаче. Сцената е забулена във финландски мрак. Под  звездно небе. На сцената са Mike Terrana – барабани, изолирани в плексигласова клетка (от Masterplan, Savage Circus, екс-Рейдж (Rage), екс-Malmsteen), Christian Kretschmar – много клавиатури (знаем го немската шайка Schiller), Oliver Holzwarth - бас (Блайнд Гардиън, екс - Sieges Even), Alex Scholpp - китара (екс - Farmer Boys), Max Lilja - чело (Hevein, eкс-Апокалиптика (Apocalyptica). Зад тях има шести човек, който се грижи за това-онова. Всички са облечени в черно и почти не се виждат, докато свирят инструменталното "Reign". Таря излиза мощно аплодирана, облечена в черно, наметната с бяла мантия от сатен. Леко гримирана и с черната коса до кръста.

Страхотен звук – много добре балансиран, синтибас от клавиатура вее крачолите ми и клати залата, барабани като от слушалки, до челото има цял рак с електроника, от която идва оркестров звук, двете китари реват метално. Над всичко това се извисява гласът на финландката, която успява да надвиква групата, впрочем да я надпее.

„Добър вечер, София. За мен е огромна чест да съм отново тук след една година”. Репертоарно концертът съдържа почти целия й дебютен албум "My Winter Storm". Четири песни на Найтуиш (Nightwish) топлят сърца носталгично към миналото на Таря, като несъмнено най-горещо е посрещнато изпълнението на "Nemo". Чаровната финландка сипе комплименти към нас, а ние й отвръщаме с много подкрепа в пеене (както умеем), скандиране на името след почти всяко парче, ръкопляскания и куфеж.

Стилово има всичко, за което човек с билет на този концерт може да мечтае – пауър метъл, симфо рок, лирични балади, класика. Чудя се кои са хората в залата – металисти, рокаджии, фенове на прогресива, симфоници, класици, предкласици? Няма значение – всички имаме чудесен подарък за два часа. Това е гласът на Таря! В добавка е нейната красота, изгряла в четири различни тоалета – всеки един много екстравагантен, който на нейната фигура стои елегантно. Извън време на мода.

Като цяло групата й присъства с епичност в неподражаем звук. Впрочем, откраднат от Найтуиш и най-вече от лидера им Tuomas Holopainen, който изрита Таря от групата. Сега тя е в положение да царува със своите октави на концерти и да празнува славата на предишната си формация. Разбира се, и своята солова... Все още си търси стойностен композитор, каквато тя не е. Най-красивата и сложна песен - “Tired Оf Being Alone", е изпълнена след барабанното соло. Звучи нещо средно между ранния Дженесис (Genesis) и късния Пинк Флойд (Pink Floyd), доколкото е възможно такова сравнение.

„Хей хора, искам да знам можете ли да пеете?”. Е, кой няма да пее на Алис-КупъроватаPoison”?!

Бисът не закъснява, но това си е стандартен бис. Раздвижването сред тълпата с участие на десетина оранжеви тениски на охранители сигурно предизвиква не малко въпросителни, мисля си, че някой кабел е скъсан от хората пред сцената или има припаднал. В освободеното малко пространство се носи стойка на микрофон и малка клавиатура със столче, които помним от миналата година – ясно! Тя ще свири сред нас - пред опулени погледи в затаен дъх... Таря си пробива път до центъра на залата заедно с Max Lilja и Alex Scholpp. За акустичен сет, през който една в друга се преливат мелодии. Апогей на тази част е “If You Believe” – трогателна балада, в която изявата на вокалистката е най-силна.

Дежурният бис продължава на сцената с лудо темпо, помпозен звук, епика от скандинавски легенди. Грандиозно, смазващо! „Нямам думи, с които да изразя как се чувствам в момента. Хора, вие давате толкова много любов. Много съм развълнувана и трепетно ще чакам следващата ни среща и дано да е по-скоро!". След продължително сбогуване с прегръдки, подаръци и поклони, бурно скандиране „Таря” и аплодисменти в такт започва истинският бис.

Не бях виждал след поклон група да се връща на сцената. Но - ето, след 5-минутен сърдечен зов те се връщат. Рядък случай. Подаряват ни “Sleeping Sun” и в този миг съм сигурен, че на тях никак не им се тръгва от сцената.

Заради внушителната гледка от 4000 души.

И заради енергията ни да ги харесваме и обичаме.

Сетлист:

01.Intro (The Reign)
02. Enough
03. My Little Phoenix
04. She Is My Sin
05. Damned And Divine
06. Minor Heaven
07. I Walk Alone
08. Drum Solo
09. You Would Have Loved This
10. Tired Оf Being Alone
11. Poison
12. Oasis
13. Nemo
14. Sing For Me

Дежурен бис:

15. Wisdom Of Wind / Boy And The Ghost / Our Great Divide / Calling Grace/ If You Believe
16. Deep Silent Complete
17. Die Alive

Истински бис:

18. Sleeping Sun

А как видя металиадата обективът на Елена Ненкова - в рубриката ни "Галерии" 

 



7246
84%
 

Март ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031