Зи Зи Топ в България: Блус-рок, гърли и лимузини


Зи Зи Топ в България: Блус-рок, гърли и лимузини

6127

Преди хиляди години писах ревю за албума "Antenna" (1994) на Зи Зи Топ (ZZ Top).

Ровейки се за подробности около записването му, разбрах, че те наемат синтезатор от рапър, работещ в съседно студио. Той се е пошегувал: „Ама вие нали свирите три ноти на кръст, внимавайте да не натиснете четвърта!”. „Няма!” казват те и отнасят клавиатурата. Това „няма” го слушаме вече 40 години от една уникална блус-рок група. (Която обаче може да се похвали с трак на... два акорда - "Fearless Boogie", бел. - моя, И.К.)

Чухме го и снощи на столичния стадион „Академик”, когато буги брадите свириха за пръв път у нас по покана на "Болкан Ентъртейнмънт Къмпъни".

Тежко и горко на подгряващи изпълнители, когато след тях са Зи Зи Топ. Заради зверското задръстване пропуснах Тома. Питам един приятел: „Как беше?”. „Томата се представи на ниво. Изпердаши як рок с готина група и пя добре, както винаги. Накрая обаче едни го аплодираха, други го освиркваха, не знам защо... сигурно щото не пя кавъри”. Ясно, имало е предимно солови парчета, което е съвсем логично.

Гърците Даун Енд Аут (Down & Out) излизат с високо настроение и няма как да е иначе след като идолите им ще свирят малко след тях. Малко е тъпо група да куфее на сцената повече от публиката, но факт! Техният английски е готин: „Ю ар шоу бютифул”. И така става – ние да сме шоу, ама не сме. Свирят стандартен хард блус в трио и понякога си личи, че не са репетирали за концерта или просто са пренавити. Щото - нали, само неслучайни формации удрят преди Джони Уинтър и Гари Мур.

20.30 ч. Ето ги! Две бради и един мустак. Живи и мърдат пред нас. Стегнато начало с “Got Me Under Pressure” от най-успешния им албум “Eliminator” (1983). Тази тава е гръбнак на целия концерт. Много добър звук – мощен и балансиран между трите инструмента – двете китари и ударните. Впрочем, пред нас е една от най-добрите ритъм секции в света. Дъсти Хил (Dusty Hill) с бас "Фендер" се чува отчетливо наравно с барабаниста Франк Биърд (Frank Beard). Двете каси на барабаните "Тама" са илюстровани с черепи, които според осветлението променят настроението си до детско невинно личице. Нещо ми липсва, макар че се пее “My Head’s In Bulgaria” вместо в Мисисипи.

Три огромни екрани „снимат” сцената в едър план и „пускат” клипове на тексасците. Облечени изцяло в черно, двамата фронтмени клатят китари за радост на 7-8 000 хиляди възторжени, въпреки студа. Ако не беше толкова студено, според мен, сигурно щеше да има поне 15 000. Което да изравни рекорда на Уайтснейк и Деф Лепърд на същия стадион.

Парче след парче Зи Зи Топ напредват в еднакво темпо. Чудя се коя ще е баладата. Не е популярната“Blue Jeans Blues”. “I Need You Tonight” е чудна изненада, в която Били Гибънс (Billy Gibbons) върти цели две сола на неговата китара "Gibson Les Paul", оформена специално за него. Нежните вокални партии на Хил са оставени на ръмженето на Гибънс, чийто гласов диапазон е две ноти.

До средата на концерта той е с азиатска шапка, която топли челото му над черните очила. Вика за помощ неговите техници. В компанията на нашата руса красавица Деси Банова се появяват две оскъдно облечени мадамчета и му подават точната шапка, която налундзва върху първата. Евтин щатски кич, аплодиран заради втръсналото еднообразно темпо.

Разнообразието идва с кавъра “Foxy Lady” и на екраните се мъдри лицето на Джимарата. Навличат на гърди две бели китари, известни като „белите жужалки”. Оформени в бели кожи, тези китарки са атракция за всяко око.

Лека- полека наближава финал с тежка артилерия. Застрелват ни с “Gimme All Your Lovin”, “Sharp Dressed Man” и “Legs”. На екраните е оживен автомобилът "Форд" „Червената пръчка”, модел 1933, известен като Елиминатор (Eliminator), както се нарича техният албум от 1983. Специалният дизайн на возилото в клиповете на Зи Зи Топ, подскачащ на екраните с мацките пред нас, е дело на "Парамаунт". Сега автомобилът е паркиран гордо в “Rock Аnd Roll Hall Оf Fame” в Кливлънд, щата Охайо.

В дежурните бисове излиза "La Grange" (ла хранх - плевник) и "Tube Snake Boogie". Първото връща спомените на 60-годишни мъже, другото е за наслада на синовете и дъщерите им. Тримата излизат от сцената. Всичко ми се струва стерилно, никакъв контакт с публиката и доста хладен хард рок блус, репетиран до скука. Поне спазиха обещанието си да няма четвърта нота.

Вяло аплодирани от зрителите, Зи Зи Топ остават неповикани на онзи истински бис - гвоздей в което и да е тяхно DVD.

Това наистина ми липсва.

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички