Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Брендън Пери в София. Цветя от края на 80-е

29.03.2010   Валентин Найденов
Брендън Пери

ОБЕКТИВНО.

Брендън Пери (Brendan Perry) изнася концерт (първи у нас) по покана на DerCircle – част от тура за новия му солов албум “Ark”.

Той е съосновател на групата Dead Can Dance през 1984, в която, освен странния стил, впечатление прави гласът на Лиса Жерар.

Домакините - любезни. Охраната на това място - озъбена, както неведнъж вече сподели в репортажите си колегата Викор Хари.

Към 20.30 ч. снощи залата в столичния парти център „4км” е почти пълна. Около 200-250 души. Няма нито една ученичка и неин съученик. Стилно и красиво облечени дами и всякак облечени мъже. Субективна преценка – средна възраст 42 г. и 7 месеца. Няма нито една не-хубава, обективно - трезвен съм.

Щанд с атрибути на Пери – фланелки и плакати. Вторите са разписани от него с бял маркер и цената от 20 лв. за парче хартия 40х30 см не продава нито един. Фланелките (с къс и дълъг ръкав) са по 35 лв. Евтината им цена продава 6 -7  бр. – горе-долу колкото е цената на билетите. Субективна евтиния.
Работят два бара, на които седят самотници. Бира – 3 лв., водка – 4 лв. (разбирай малка). Обективна евтиния. Около баровете компании на крак от по 4-5 човека греят с питие в ръка, очаквайки концерта.

Интересни лица наоколо. Насо Русков, Иво Христов, Явор Сидеров, Иво Тодоров, Косьо Куситасев. Ако тези имена не ти говорят нищо, може да не гледаш. (Абе я чети, да разбереш какво вълшебство си пропуснал - б.р.)

В 21.30 ч. започва концертът. Брендън Пери на китара е съпроводен от четирима музиканти – бас (Рейчъл Хейл - симпатична дама), клавирни (Питър Шедиран - често се усмихва), ударни (Дан Дресъл), още една китара. Оскъдно неподвижно осветление само в синьо. Много добре балансиран звук без да се броят трите микрофонии.

"Ако Митко Воев беше жив и водеше Нова генерация, звученето им щеше да се движи в тази посока най-вероятно", споделя Иво Христов. Много е прав.  

Пери редува стари и нови песни. Обявява само възрастта им. Никой не се интересува от стара-нова – звучат по един и същи начин. Две от красивите дами пред мен, държейки червени кутии ободрително, си чуруликат: „нали му казах, ама той...” Чуруликането надвиква пеенето на Пери. Важното съобщение за маниаците: „А сега една песен от новия ми албум "Ark", който ще излезе в първата седмица на юни”.

Концертът минава очаквано добре за познавачи. В 22.35 ч. свършва. Бис! Има го след 5-минутни аплодисменти. Две пиеси и поклон. Нов бис – този е истински и дарява публиката с популярната песен на Dead Can DanceSeverance”, изпята и тогава от Брендън. В коридора е различно – някои получават дрехите си, други се вълнуват за автограф.

СУБЕКТИВНО.

Имах притеснения да не би да се подхване машинния ритъм от новия албум. (Живи и здрави торентите!) Като страстен фотограф на сценични събития си пробивам път напред. Внезапно ме удря земетръсен барабанен звук. Отмества ме с 50 см. назад в пространството и с 3 секунди назад в живота ми – бяло петно без съзнание. Щракам с апарата и усещам, че изпускам това, за което съм дошъл.

Прибирам се на място, от което не се вижда нищо и тогава започва значимото. Свидетел съм на музика, която е извън времето. Инструментално тя гали ушите ми и ме връща във време, когато се питах каква е стилово. Всеки запознат със саунда на Dead Can Dance изпитва затруднение да го определя. Чувам го и в главата ми се върти неокласика, готически рок, грегориански препратки, ритмичен дарк уейв, азиатски уърълд, ембиънт, ню ейдж...

В захлас от музиката на Брендън Пери предпочитам да не мисля за еклектика, евклиптика и минимализми на музикални форми. Чувам нещо красиво, което ми образува картини. Блендата се носи уверено в залата - нисък баритон, равен като морски хоризонт. В мигове пробит от бясно ударно темпо, вокалът остава равен. Картините във въображението ми се оцветяват електрично от кратко изригване на неговия глас. Той се провиква свободно като в родопска шир и доминира цялото пространство в залата. Никой не му ръкопляска от вцепенение. Неговата музика бива да бъде слушана със затворени очи в покой на тялото. Тя е хладна и не топли съцето ми. Блика красота в представата ми за видение. Разтърсва ме ритъм, последван от тишина, която ми говори за драма от Вагнерови времена.

Унесен в сън на необяснимо красивото послание, се питам защо всяка песен е с отворен финал и завършва неочаквано. Пробуждам се.

Знаех си, че не идвам да видя и чуя обяснимото...

Галерия на (не)обяснимото!



2105
96%
 

Декември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031